Решение № 6305 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2016 г.

Решение № 6305 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Н м. 2008" ЕООД моли да бъде отменено решение № 176/3.06.2016 г. по адм. д. № 601/2015 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-04000414002585-091-001/19.05.2015 г. на ТД на НАП - В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата и в писмена защита. Поддържа, че РА е нищожен, тъй като за периода м. 8 - 12.2011 г. има влязъл в сила РА за определяне задълженията на касатора по ЗДДС. М. РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Моли да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника, който не се представлява от юрисконсулт в касационното производство. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р- 04000414002585-091-001/19.05.2015 г. на ТД на НАП - В. Т. в частта, с която за м. 11.2011 г. на "Н. м. 2008" ЕООД са установени задължения по чл. 177 от ЗДДС в размер 4026,89 лв със съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за отговорност на дружеството по чл. 177 от ЗДДС за периода м. 8 - 12.2011 г. в размер общо 1 521 231,08 лв с лихви. С РА е вменена отговорност на дружеството по чл. 177, ал. 1, 2, 3 и 6 от ЗДДС за невнесен данък от доставчика "Х." ЕООД по доставки, по които ревизираното лице е получател, за което обстоятелство ревизираното лице е знаело. В периода м. 8 - 12.2011 г. доставчикът "Х." ЕООД е издал 131 фактури на ревизираното лице за доставка на месо и месни продукти, с начислен данък, който не е внесен - видно от констатациите в РД към влезлия в сила РА № 241204375/11.02.2013 г. на ТД на НАП - В. Т., съставен на "Х." ЕООД. Съдът е обсъдил подробно доводът на жалбоподателя за нищожност на РА, тъй като е издаден след влязъл в сила РА, съставен на жалбоподателя за задължения по ЗДДС за същия период, който се повтаря и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за неговата неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция и не следва да бъде повтарян. На касатора е бил съставен РА № 041201930/03.10.2012 г. за периода м. 8.2011 г. - м. 4.2012 г. по ЗДДС, с който не са извършени корекции на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Процесният РА няма за предмет задълженията на жалбоподателя по ЗДДС, установени с цитирания РА от 3.10.2012 г., а е съставен за определяне отговорността на жалбоподателя за невнесен данък от трето лице "Х." ЕООД по процесните фактури, съставен на основание чл. 14, т. 3, чл. 16 и чл. 21 от ДОПК, които предвиждат съставяне на ревизионен акт за определяне на отговорността за задълженията на лице, отговорно за задължение за данъци на друго лице в предвидения от закона случаи. Такава отговорност е предвидена в чл. 177 от ЗДДС, поради което доводите за нищожност на РА правилно са отхвърлени от административния съд като неоснователни. Неоснователен е и доводът за нарушение на принципите на правото на ЕС - на правната сигурност и легитимните правни очаквания. Съдът обосновано е цитирал относимата практика на СЕО в решението по дело С-384/04. Правилно съдът е приел, че по чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност е допустимо данъка върху добавената стойност да се плаща от лице, различно от доставчика. В ЗДДС е предвидена възможността лицата да отговарят за задълженията на доставчиците в случаите на чл. 177 от ЗДДС, поради което неоснователно се поддържа нарушение на принципа за легитимните правни очаквания. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, съдът е достигнал до обоснован извод за наличие на основание чл. 177 от ЗДДС за ангажиране отговорността на жалбоподателя за невнесения данък по доставките от "Х." ЕООД, по които жалбоподателят е получател. Жалбоподателят е уговарял с чуждестранни доставчици вътреобщностни доставки и транспорта към тях, с получател "Х." ЕООД, стоките по които са доставяни направо на жалбоподателя, превеждал е на "Х." ЕООД суми в размер на разходите по вътреобщностните доставки, таксите и за транспорта, до 15.10.2011 г. е заплатил по фактурираните доставки 579 125,58 лв, представляващи около 6 % от стойността на данъчната основа и начисления ДДС по тях, по 27 фактури предвид заключението на вещото лице към 31.12.2013 г. липсва плащане. Обосновано съдът е приел, че доводът за извършено плащане по фактурите чрез трети лица не е доказан, след като не са представени доказателства за преводи на суми от жалбоподателя на "Т. к. 77" ЕООД и "С. Н. 2008" ЕООД, които са превеждали суми по сметки на "Х." ЕООД. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателят е ползвал банкови сметки на трети лица за превеждане на суми на други трети лица, но не и на "Х." ЕООД. Обоснован е изводът на съда, че доставките са извършени с цел заобикаляне на закона, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя в по-висок размер, каквото не би възникнало, ако жалбоподателят оформя вътреобщностните доставки на свое име с приложимия за тях режим на самоначисляване. По чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ЗДДС законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят като е приел да получи стоките и услугите по процесните фактури е бил длъжен да знае, че данъкът по доставките няма да бъде ефективно внесен от доставчика. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 15 732,85 лв на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Доводът за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователен. По делото е представен отговор от ответника съставен от юрисконсулт Вълкова, с което е осъществена процесуална защита на ответника от юрисконсулт по смисъла на чл. 8, т. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,