Решение № 14672 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2302/2014 г.

Решение № 14672 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2302/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Йорданов Борисов от гр. Велико Търново, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 626 от 09.12.2013 г. по адм. дело № 892/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - полицейски орган - полицай - охрана на обществения ред при Районно управление "Полиция" (РУП) - Полски Тръмбеш не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Борисов е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице рег. № 126 от 20.09.2013 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 4 ЗМВР отм. от служител - полицай при РУП - Полски Тръмбеш, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че на Борисов с Решение № 287/21.06.2013 г. по гр. дело № 605/2013 г. на Окръжен съд велико Търново е забранено да приближава Милена Борисова, както жилището, в която тя живее в гр. Полски Тръмбеш, ул. "Стара Планина" № 10, ет. 4, ап. 7, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от три месеца, като при неизпълнение на заповедта за защита, издадена въз основа на това решение ще бъде задържан от полицейските органи. По делото не е спорно, че на 20.09.2013 г., когато Борисова е отсъствала от страната касаторът пробил отвор в секретната брава на гаражната врата на гаража, намиращ се на адреса на жилището й и взел намиращия се вътре автомобил. Правилно първоинстанционният съд е приел, че макар за приложение на разпоредбата на чл. 63 ЗМВР да не се изисква наличие на достатъчно данни за престъпление, а само данни за такова, от доказателствата по делото е установено, че в случая са били налице и такива, доколкото още на същата дата касаторът е привлечен като обвиняем. Обоснован и правилен е изводът на съда, че заповедта съдържа реквизитите по чл. 63, ал. 2 от ЗМВР (отм.) - посочени са фактическото и правното основание за задържането. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР (отм.) е да предотвратяват и разкриват престъпления, макар от данните по делото да се установява, че тези данни в случая са били достатъчни за да се направи обосновано предположение за извършено престъпление за да бъде образувано срещу Борисов и наказателно производство, а фактът, че в по-късен момент то е прекратено е ирелевантен за законосъобразността на административния акт. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение