Решение № 27 от 28.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1670/2014 г.

Решение № 27 от 28.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1670/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С присъда, постановена от РС-Берковица /БрРС/ на 03.06.14 г. по Н. О. Х. Д. 128/14 г., К. А. К. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г вр. чл. 37, т. 7 НК К. е лишена от право да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, за което е била лишена от това право по административен ред. Този съдебен акт е потвърден с решение, постановено на 23.07.14 г. от ОС-Монтана /МОС/ по В. Н. О. Х. Д. 73/14 г. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /23.07.14 г./, на 13.10.14 г. е депозирано искане на осъдената за възобновяване на наказателното производство, в което цифрово са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Настоява се К. да бъде оправдана на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС искателката, редовно призована, не се явява, не заявява поддържа ли искането си и не изпраща свой процесуален представител. Прокурорът от ВКП намира, че постановените съдебни актове са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становището на държавния обвинител в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Преди да се вземе отношение по съществото на сезиращия върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела документ, трябва да се заяви, че и в производството по глава 33 НПК висшият наказателен съд на държавата е инстанция по правото, каквото поначало е неговото предназначение. Той не е съд по същество, който е задължен да се занимава с правилно събрана доказателствена маса и въз основа на нея да извежда съответни фактологически изводи по престъпната деятелност, обект на разглеждане. Именно затова необосноваността и недоказаността не са касационни основания, тъй като са свързани с дейност на съд по фактите. При съответни отправени пред него доводи, ВКС изследва съдебния акт, който подлежи на проверка /когато има и въззивно производство, именно актът по него бива разглеждан/ в насока на това дали при законосъобразно прилагане на процесуалните правила по набиране и оценка на доказателствата, решаващата инстанция е извела вярна фактология и въз основа на нея-правилно е приложила материалния закон с осъждане или респективно оправдаване на дееца. Видно от съдържанието на процесното искане за възобновяване, са конкретизирани твърдения, че съдът /вероятно се имат предвид и първоинстанционният, и въззивният/ не е извършил обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Доводите се опират на изложени лични обяснения на осъдената за случилото се по фактите и въз основа на това в преимуществената част на искането за възобновяване се прави прочит на доказателствата, който е удовлетворителен за К.. Не се посочват процедурни пороци, реализирани от решаващите съдилища при допускане, събиране и проверка на доказателствените материали или някакви логически недъзи при тяхната интерпретация, а се изразява просто несъгласие с възприетата съдебна теза, която е неблагоприятна за осъдената. Това е оплакване за необоснованост и този съд няма да обсъди никой от аргументите, изтъкнати в искането, в посочената насока. Що се касае до релевирано оплакване за нарушение на материалния закон чрез осъждане на искателката, доколкото същото може да бъде отделено от претенциите за неправилен доказателствен анализ в рамките на суверенната преценка на съдилищата по същество, ВКС намира следното: при законосъобразен анализ на фактологията по престъпната дейност е намерено, че К. е отказала да приеме талона за кръвно изследване, в който й е било указано да се яви в болнично заведение за предоставяне на кръвна проба за времето до 05.40 ч. на 23.11.13 г. Крайният срок за даване на кръвна проба се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него- чл. 3, ал. 4 от Наредба № 30 от 27.06.01 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /Наредбата/. Несъмнено, при това процедурно правилно, в доказателствен план е установено, че осъдената е отказала да приеме обсъждания талон, а не, че такъв не й е бил връчен. Неясно с оглед твърдението за невръчен талон, изразено в искането, остава обстоятелството защо въпреки това К. е отишла в болничното заведение заедно с по-възрастен мъж, който се оказва баща й, и е приканвала болнични служители да направят кръвна проба на него /те помнят, че именно тя е имала вид на човек, употребил алкохол/, обстоятелство, което осъдената удобно премълчава. Предвид липсата на талон за изследване, това не е сторено. Пак при наличие на доказателствена подкрепа съдилищата са приели, че искателката е претендирала пред контролните органи да й бъде издаден втори талон за кръвно изследване, но това е станало след 6.00 ч. и законосъобразно й е отказано. Абсолютно неоснователно при така изложеното, в искането за възобновяване се претендира противоречие с нормата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Съгласно същата, вземането на кръв при изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване, а при обективна невъзможност лекарят да вземе кръв в посочения срок, той отразява причините за забавянето и часа на вземането. Казаното е свързано с изследване, което се прави в рамките на издаден талон за предоставяне на кръвна проба. Приемането на такъв обаче е отказано от искателката, а контролните органи не са имали никакво задължение да й връчват втори талон за медицинско изследване. Така че кръвна проба на К. не е взета по нейно желание и позоваването на обсъжданата разпоредба, в контекста на установените по делото факти, е безпочвено, включително и що се касае до оплакване за ограничено право на защита в тази връзка. На последно място, осъдената желае приложение на нормата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и оправдаването й от ВКС. В този ред на мисли отново е очевидно, че искателката незаконосъобразно претендира върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се легитимира като съд по същество и да направи собствен благоприятен за нея анализ на доказателствената съвкупност. И това е така, предвид обстоятелството, че сочената от нея процесуална разпоредба за оправдаване от настоящия съд изисква произнасяне в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. А приетата от долустоящите съдилища фактология е престъпна, като при това правилно с оглед нея е приложен материалният закон. Водим от изтъкнатите съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение