Решение № 209 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2016 г.

Решение № 209 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган инспектор Г. З. Ф. при ОИП в ОД на МВР - В., подадена срещу решение № 1993 от 17.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2099/2016 г. на Административен съд - В., с което по жалба на М. В. П. е отменена издадена от касатора на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР заповед за задържане с рег. № 43 333-520/16.06.2016 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. О. П. оспорва жалбата с доводи, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Установява се от мотивите на процесната заповед, че задържането на лицето за 24 часа е във връзка с досъдебно производство № 130/2016 г. по описа на ОД на МВР - В., образувано за престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК (избягване установяване или плащане на данъчни задължения в особено големи размери). Константна е съдебната практика, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. В случая обаче липсват доказателства, че спрямо Панайотов са били налице тези предпоставки, тъй като не е обоснована от полицейския орган съпричастността му към извършеното престъпление по цитираното досъдебно производство. Затова правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, който извод е мотивирал с липсата на изложени фактически основания за задържането съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Видно е, че освен в заповедта, преки или косвени данни за отношението на задържаното лице към престъплението не се съдържат и в друг документ. Настоящият състав не споделя становището на участващия по делото прокурор, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е изискал представянето на преписката в цялост. Дадени са указания на органа по доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, като тяхното изпълнение не е било обвързано със срок. В последното съдебно заседание касаторът или негов пълномощник не се е явил, поради което съдебното дирене по делото е приключило при наличните документи в преписката. В случая съдът не е бил длъжен служебно да изисква от прокуратурата информация дали задържаният е бил привлечен като обвиняем, респективно какво е неговото процесуално качество по досъдебното производство. Задължение за доказване на тези факти има административният орган, разпоредил задържането, което не е изпълнено. Видно е, че писмени доказателства за съпричастност на Панайотов към престъплението не се представят и в касационното производство. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждането на разноски и ОД на МВР - В. следва да се осъди да му заплати сумата 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,