Решение № 11733 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2015 г.

от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови Пазар. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират се направените разноски. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови Пазар, чрез процесуалния си представител - юрк. Стефанова, в отговора си до съда оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решението в оспорената част Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Районна потребителна кооперация - "Септември" срещу АУЗД № АУ 00000212/24.02.2014 г., издаден от младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Нови Пазар потвърден с решение изх. № 39-01-1

от 8.05.2014 г. на началник отдел МДТ при община Нови Пазар. За да постанови този резултат съдът е приел, че доводите за противоконституционност и незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 15а, б. "г" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в община Нови Пазар (НОАМТЦУТОНП/Наредбата), с която е определено, че размерът на такса битови отпадъци (ТБО) за ЕТ и юридически лица (ЮЛ) е 10 промила върху данъчната оценка на имотите не е относима към процесния казус, доколкото в случая се касае за ТБО, определяна според количеството генерирани битови отпадъци, чийто размер е обусловен от броя на заявените и използвани съдове. От друга страна съдът е приел, че размерът на кумулативно дължимата в този случай такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване също не е регламентиран в горепосочената разпоредба, а в решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на общински съвет Нови Пазар, което е стабилен административен акт и спрямо него не може да се осъществява косвен съдебен контрол в това производство. В мотивите си съдът е изложил доводи, че съгласно чл. 9 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редът за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, както и годишният размер на същата се определят от общинския съвет. Според съда обстоятелството, че размерът на ТБО, дължима от физическите лица, се изчислява на различна база спрямо тази дължима от ЕТ и ЮЛ, не води до създаване на различни правни условия за стопанска дейност, нито представлява нелоялна конкуренция или злоупотреба с монополизма. При липса на нормативно регламентирана забрана за определяне на ТБО по различен начин за различните правни субекти, общинския съвет не е допуснал нарушение на императивните законови разпоредби. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е приел, че жалбата в тази и част е неоснователна и я отхвърлил. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. С нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България е предвидено правомощие на общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ законодателят е предвидил, че общинският съвет с наредбата определя и администрира местните такси и цените на услугите - т.е. въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Така формулираната компетентност е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Условията за определяне на действително генерираните битови отпадъци или за освобождаване на лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него политика. Законодателят не е създал и ред, по който общинският съвет следва да взема решението си. Дали това ще стане с наредбата по чл. 9 ЗМДТ или със самостоятелно решение, е въпрос на преценка от органа на местно самоуправление. Относно всички местни такси е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата. По силата на чл. 8, ал. 1 от този закон общинският съвет определя размера на таксите при спазване на принципите за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, постигане на по-голяма ефективност при определяне и заплащане на местните такси. В контекста на изложеното в ЗМДТ не регламентирана забрана за определянето й по различен начин за различните правни субекти. Още повече в настоящия случай се касае за ТБО определяна на основание чл. 15а, б. "д" от Наредбата според количеството генерирани отпадъци, чийто размер е обусловен от броя на заявените и използвани съдове за битови отпадъци. Както е посочил и първоинстанционният съд размерът на кумулативно дължимата в този случай такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е регламентиран в цитираната разпоредба - чл. 15а, б. "г" от Наредбата, а в решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на общински съвет Нови Пазар, което е продължава да е действащ и стабилен административен акт. Доколкото разпоредбата на на чл. 15а, б. "г" от Наредбата е неприложима в случая, то доводът на касатора за дискриминационност на същата е неотносим към законосъобразността на обжалвания АУЗД, с оглед на което не следва да се обсъжда. Правилен е и изводът на административния съд, че при липса на нормативно регламентирана забрана за определяне на ТБО по различен начин за различните правни субекти, общинският съвет не е допуснал нарушение на императивните законови разпоредби. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира, че не са налице, както сочените в касационната жалба отменителни основания, така и такива, за които съдът следи служебно по силата на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението на Административен съд Шумен, в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно - съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.