Решение № 4827 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Тропчев от гр. Пловдив, против Решение 602/11.04.2022 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1872/2019 г., с което се отхвърля жалбата му срещу Експертно решение на годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1311/04.06.2019г., издадено от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - гр. София и е осъден да заплати 100 лева разноски. По подробно изложени в жалбата твърдения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяна на обжалвания съдебен акт и разрешаване на спора по същество, като се уважи жалбата му срещу издаденото експертно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - гр. София оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението на административния съд, като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния административен съд е било Експертно решение (ЕР) по годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1311/04.06.2019г., издадено от Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия (ВМА), гр. София, с което поради общо заболяване старши сержант Г. Тропчев е обявен за негоден за военна служба по Р.G40.1ОТ МС/2018 г., част I. Фактическите констатации на органа, за здравословното му състояние в обжалваното експертно решение, са възприети от приложените по административната преписка медицински и експертни документи. Видно от Протокол на ЛКК 4/29.05.2019 г., съставена от специалисти по нервни болести, същата е дала препоръка, с оглед анамнезата, соматичния и неврологичен статус на Г. Тропчев, направените му изследвания и поставената му диагноза: , да се представи пред ЦВМК при ВМА София за ЕР относно годността за военна служба. С Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние на Г. Тропчев от 04.06.2019 г., специалист невролог е дал заключение относно състоянието му, като му е поставена диагноза: , като поради общо заболяване е дадено предложение за издаване на експертно решение по годността на военна служба: Негоден за военна служба по Р.G 40.1 от МС/2018, част I". От фактическа страна съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и е изслушал заключенията на допуснатите съдебно медицински експертизи. Въз основа на съвкупната преценка на ангажираните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, свързани с предмета на спора, е приел за недоказана тезата на жалбоподателя, а именно, че обжалваното експертно решение е незаконосъобразен административен акт. При извършения контрол по реда на чл. 168, ал.1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, Административен съд Пловдив е достигнал до извод, че експертното решение е взето от компетентен административен орган Централна военномедицинска комисия към ВМА, при присъствали повече от половината лекари експерти от състава на ЦВМК, след установен кворум и мнозинство. Решението е постановено съобразно спазването на изискването за форма на акта, отговарящо на образеца по чл. 5, ал. 5 от Наредба Н-6 от 13.02.2018 г., мотивирано е, като за мотиви служат фактическите констатации, обективирани в Протокол 81/04.06.2019 г. за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние, издаден от специалист невролог към ЦВМК, както и протокола на ЛКК при ВМА - МБАЛ Пловдив. Обжалваното ЕР е постановено при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразено e с материалния закон, както и с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Издаваните от ЦВМК експертни решения за освидетелстване и преосвидетелстване на военнослужещи по отношение годността им за военна служба носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, които засягат непосредствено права и законни интереси на освидетелстваните лица. В тази връзка и касателно доводите на жалбоподателя пред първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспореното ЕР на ЦВМК, последният не е изяснил от фактическа страна спорния по делото въпрос, който правилно е посочен от него в съдебното решение, а именно дали оспорващият страда от заболяването , респективно дали е годен за военна служба. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо и до необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, е основание решението на Административен съд Пловдив да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, по следните съображения. От приетото заключение на съдебно медицинската експертиза, изготвено от д-р В. Желязков се констатира, че диагнозата - , е клинично свързана с и би трябвало да се включи единствено като придружаващо заболяване. От изявленията на вещото лице Желязков в открито съдебно заседание на 09.06.2021 г. по делото, се установява, че [заличен текст] не е първично състояние при жалбоподателя, а вторично такова със симптоми на [заличен текст], като трябва да се прави разлика между диагноза, състояние и заболяване. В случая медицинската експертиза, изготвена от вещо лице Желязков, е дала заключение за характера и степента на увреждането на Г. Тропчев, като е установила медицинското му естество и изтъкнала особеностите на заболяването [заличен текст] с оглед симптоматичните признаци и проведено лечение. Приетото заключение на вещото лице Д. Ковачева сочи на извод, че състоянието на Тропчев, отнасящо се до констатирани в медицинската документация от административната преписка, е възприето на база на инструментални изследвания ЕЕГ, КТ на ГМ са консултативни и епизодични, без сериозно проследяване на здравословното му състояние. Не е налице водене на случай от един специалист и не е осъществен анализ на клиничната картина. Заключението е съпроводено с констатацията, че от медицинска гледна точка диагнозата ще бъде поставена на лицето, само ако има съвпадение на клинична картина, образни и функционални изследвания, което в случая не се установявало безспорно за Тропчев. Още повече, че изразените , с оглед безопасността на пациента се отразяват като прояви на , но е възможно да е симптом на друго заболяване, като наред с другото заболяване се описва като усложнение на основното заболяване. Следователно, изводът, че в конкретния случай за Тропчев е доказана посочената в ЕР диагноза, е направен от първоинстанционния административен съд въз основа на приетите по делото доказателства, но без фактически констатации и съответно правни изводи, дали ЦВМК е спазила административнопроизводствените правила и е извършила освидетелстване на лицето на основание медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията и наличната медицинска документация. Съгласно доказателствата по делото, най късно преди издаване на решението на ЦВМК, на 11.02.2019 г. на Тропчев е направена единствено . Изписан е от ВМА с диагноза , като на 15.03.2019 г. е бил уведомен, че няма . След изготвен му протокол от ЛКК и етапна епикриза от ВМА Пловдив е бил изпратен именно в ЦВМК София за определяне на годността му за военна служба, след което е издадено и оспореното пред съда ЕР. Първоинстанционният административен съд е следвало да отчете тези обстоятелства, свързани с установяване на действителното здравословно състояние на лицето към датата на издаване на оспорения административен акт, тъй като резултатите от медицинските изследвания на лицето, с които органът обосновава своето заключение, са за изминал период от време преди датата на издаване на ЕР, а анамнезата снета по данни на пациента не може да служи като годно медицинско доказателство за неговото обективно здравословно състояние. На основание чл. 13, ал. 1 от Наредба Н-6 от 13 февруари 2018 г. за военномедицинска експертиза (само Наредбата), в сила от 15.03.2018 г., обн. ДВ. бр.23 от 15 март 2018г., ред. ДВ. бр.66 от 10 август 2018 г., Централната военномедицинска комисия извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията, и налична медицинска документация. Съгласно чл. 12, ал. 2 от нея при необходимост, когато здравословното състояние на освидетелствания не позволява той да се яви пред ЦВМК, председателят организира прегледа на освидетелствания на място. Съотнасяйки цитираните правни норми към приетите за установени фактически обстоятелства от първоинстанционния съд, се констатира, че съдът не е извършил проверка на нормативното изискване дали ЦВМК се е произнесла по указания начин и е формирала изводи относно здравословното състояние на лицето, след медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията. Липсата на посочените данни по административната преписка не е обсъдена от съда при формиране на крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Приетите заключения на допуснатите по делото съдебно-медицински експертизи не са годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 1 от посочената по горе Наредба, защото не са събрани по реда и при условията посочени в тази текстове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата орган на военномедицинската експертиза е именно Централната военномедицинска комисия и той следва да установи безспорно здравословното състояние на военнослужещия, за да се достигне до извод за определяне годността за служба по заболявания и състав. В случая нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата е неприложима за освидетелстването на лицето само по представени медицински документи, защото Г. Тропчев не е лице по чл. 3, т. 10 и 11 от Наредбата. Решението на Административен съд Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да попълни делото с доказателства за установяване на относимите факти и обстоятелства, свързани с изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредба Н-6 от 13 февруари 2018 г. за военномедицинска експертиза относно освидетелстването на жалбоподателя и да формира фактически и правни изводи относно изпълнението на тези изисквания от страна на ЦВМК при преценката за годността за военна служба на Г. Тропчев. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,