Решение № 8839 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2018 г.

Решение № 8839 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община С. срещу Решение № 78/3.07.2018 г. на Адм. съд-С., с което е обявена нищожността на Заповед №ЗК-2012/27.11.2017 г. издадена от Кмета на Община С. на осн. чл. 225 а ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел че процесния строеж е такъв от трета категория, а не пета, както и че извършения ремонт съставлява "текущ" върху търпим строеж, без да се конкретизира дали се касае за самостоятелен обект или за съставна част от "комплексен обект" или "стоково тържище". Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което жалбата на "Лъки-СИС"ЕООД като неоснователна да бъде отхвърлена. В с. з. касаторът редовно и своевременно призован не изпраща представител. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва изцяло основателността на жалбата. Депозира и писменни бележки, в които развива подробни съображения. Твърди, че по делото безспорно е установена категорията на строежа, който съставлява самостоятелен обект от комплексен такъв. Иска решението на Адм. съд-С. да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Адм. съд-С. е образувано по жалба от "Лъки-СИС"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя С. С. срещу Заповед №ЗК-2012/27.11.2017 г. издадена от Кмета на Община С. на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с която е разпоредено възстановяване на южната фасада и отремонтирането на инсталация за автомивка, с цел привеждане в съответствие с вписаното предназначение/склад/ на незаконен строеж, представляващ "Промяна на предназначението на част от масивна едноетажна сграда-склад № 4 с идентификатор 66425.514.502. 4 по КККР на гр. С.", находящ се в ПИ с идентификатор 66425.514.502 по КККР на гр. С.. Съдът е приел че процесния строеж, като реална част, имаща самостоятелно функционално предназначение е част от строеж трета категория, поради което материалната компетентност за издаване на заповед със съдържание като оспорената не е на Кмета на Община С.. В тази връзка е обявена и нейната нищожност. Съдът е приел и че в случая, с извършените строителни работи в Склад № 4 е променено предназначението от склад и канцеларии респ. гумаджийница с отводнителен канал в автомивка на самообслужване за външни клиенти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Спорът в случая е относно това коя категория е този строеж. Този въпрос е съществен, тъй като с отговора му се определя органа компетентен да издаде процесната заповед. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или части от тях. А съгласно чл. 225 а ал. 1 Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях. В случая първоинстанционния съд безспорно е установил, че сградата с идентификатор 66425.514.502. 4 собственост на "Лъки-СИС" ЕООД се намира в имот с идентификатор 66425.514.502 по КККР на гр. С., който е с начин на трайно ползване "за друг вид производствен, складов обект". Имота е в съсобственост в идеални части на различни юридически лица, които притежават самостоятелна собственост върху намиращите се в него 26 бр. сгради. Същият видно от Удостоверение № УТ34-533/8.08.2008 г. на Община С. се е използвал като стоково тържище, като с Решение № 2/15.01.2009 г. на Държавната комисия по стоковите борси и тържища е регистриран като Стоково тържище "Търговия на едро-СС"ЕООД. По делото са налични доказателства, които не се оспорват от касатора и че към момента на процесната територия е организирано и функционира стоково тържище. Изложеното определя целия обект "Стоково тържище" като комплексен обект по смисъла както на § 2, т. 12 от ДР на ЗСБТ, така и на § 3, т. 3 от ДР на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти издадена на осн. чл. 139, ал. 5 ЗУТ, а именно обект предназначен за осъществяване на една или повече основни дейности, заедно с необходимите спомагателни и обслужващи дейности, като дейностите се осъществяват в самостоятелно обособени подобекти в една или повече сгради и съоръжения. Видно от заключението на в. л. което е прието от страните без възражение общата застроена площ на всички 26 сгради в комплексния обект "Стоково тържище" е 7657 кв. м., а РЗП е много повече тъй като част от сградите са на два и повече етажа. При това положение правилно решаващият съд е приел че се касае за строеж трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3 б"в" ЗУТ. В чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи е регламентирано че сред видовете строежи трета категория, буква"в" са сгради и съоръжения за обществено обслужване с РЗП над 5000 кв. м. или капацитет 200 до 1000 места включително за посетители, съгласно номенклатурата на приложение № 2, където в т. 7/предишна т. 6 са посочени видовете сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта измежду които са складове за търговия. Обстоятелството че общата застроена площ е повече от изискуемата е достатъчна за определяне категорията на обекта, без да е необходимо доказване капацитета на същия. При положение че целият имот е от трета категория, то безспорно е и че всички сгради представляващи част от строеж "Стоково тържище" също са от трета категория. Процесната сграда с идентификатор 66425.514.502. 4 е самостоятелен обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, съставляващ реална част от строеж, имаща самостоятелно функционално предназначение поради което същата е трета категория. Даже и да се приеме твърдението на касатора, че в тази сграда е извършен основен ремонт, то съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, то основния ремонт на строеж по чл. 6, ал. 1 до ал. 7 включително също е строеж трета категория. Определянето на строежа като такъв от трета категория определя и органа компетентен да издава заповеди за премахването му като незаконен, а именно Началника на ДНСК по аргумент на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Това както обосновано е приел и административния съд прави издадената заповед от друг орган –Кмета на Община С. нищожна поради липса на материална компетентност. С оглед на изложеното, жалбата на Кмета на Община С. като неоснователна следва да се отхвърли, а решението на Адм. съд-С. като правилно, валидно и допустимо да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски, каквото искане е направено и с отговора по касационната жалба. Но съдът констатира че по делото липсват доказателства както такива разноски реално да са направени, така и относно техния размер. Водим от горното, съдът