Решение № 6409 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Д. М. Секюрити Груп“ ООД, ЕИК 131355648 срещу Решение № 33649/15.10.2025 г. по адм. д. № 2939/2025 г. на Административен съд София–град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 1040-21-108/18.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 33934/11.03.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала на 16.12.2023 г. с Г. Т. Г., е приета за трудова. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Сочи се липса на твърдение и ангажиране на доказателства, обуславящи извод, че „присядането“ на диван във фоайето на охранявания обект е свързано с трудовата функция на Г., тъй като „от тази позиция е била в състояние да наблюдава преддверието, входа на сградата, както и подстъпите за етажите, което е … в интерес на предприятието-осигурител“. Според касатора възприетата от длъжностното лице фактическа обстановка в Разпореждане № 33934/11.03.2024 г. се надгражда във всяка фаза от оспорването му, но не от пострадалата и не със събирането на относими доказателства. В този аспект тезата на първостепенния съд, че седящият на диван охранител има видимост към заключената врата на сградата и към стълбището, има характер на предположение. Поддържа се, че решението не съответства на материалния закон - чл. 55, ал. 1 и ал. 3 КСО. В хода на устните състезания адв. Кунев претендира отмяната му „с всички последици“ и сторените от дружеството разноски. Ответниците по касационната жалба – Г. Т. Г., чрез адв. Димитров, и директорът на ТП на НОИ София–град, чрез юрк. Околска, в писмени становища оспорват основателността й. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна. Пред АССГ е оспорено Решение № 1040-21-108/18.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 33934/11.03.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Според фактическите установявания на инстанцията по същество на 12.01.2024 г. в срока по чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ София-град е подадена декларация с вх. № 44 от пострадалата Г. Т. Г. за злополука, станала с нея на 16.12.2023 г. по време на работата й в Министерството на иновациите и растежа. По декларацията е открито досие № 33934 с приложени Протокол № 01/17.01.2024 г. за разследване на злополуката от осигурителя, Трудов договор № 4995/18.08.2023 г., длъжностна характеристика за длъжността „охранител” в „Д. М. Секюрити Груп“ ООД, обяснения от Г. Т. Г., от С. Н. К. и от С. Т. Д., извадки от книги за инструктаж по БЗР, служебна бележка от 18.08.2023 г. за начален инструктаж на Г. Т. Г., месечен график на охраната за декември 2023 г., таблица за отчитане явяване/неявяване през м. декември 2023 г., епикриза на Г. Т. Г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, болнични листове. Със Заповед № 1015-21-44 от 01.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София– град е определена комисия по чл. 58, ал. 1 от КСО, включваща представители на ТП на НОИ София - град, на ДИТ гр. София и на „Д. М. Секюрити Груп” ООД. За резултатите от разследването на злополуката е съставен Протокол № 19 от 22.02.2024 г. Въз основа на изброените доказателства и при съобразяване с констатациите в протокола по чл. 58, ал. 6 КСО, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е постановило Разпореждане № 33934 от 11.03.2024г., с което е приело, че претърпяното на 16.12.2023 г. от Г. Т. Г. увреждане на здравословното състояние е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. По искане на настоящия касатор по първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Е. Д. и С. К., чиито показания АССГ е ценил само в частта, в която не противоречат на писмените доказателства. От правна страна съдът е съобразил липсата на спор, че към 16.12.2023 г. „Д. М. Секюрити Груп“ ООД е работодател на Г., която е имала качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като е назначена по Трудов договор № 4995/18.08.2023 г. на длъжността „охранител” в дружеството. АССГ е приел за установено и внезапното увреждане на здравето - травматично увреждане, наложило спешна медицинска помощ и удостоверено с Епикриза ИЗ № 51012/16.12.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, с болничен лист № Е20240251031 за периода от 16.12.2023 г. до 21.01.2024 г., потвърден с ЕР № 332/63 от 24.04.2024 г. на ТЕЛК. Дефинирал е спора като касаещ функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането на здравето. С позоваване на чл. 4, т. 4 от трудовия договор, предвиждащ задълженията на служителя по време на работа, и на т. 1 от длъжностната характеристика за длъжността „охранител“ е заключил, че повечето от задълженията на охранителя изискват активното му действие, включително при необходимост да напусне стаята на охраната, да извършва и действия по патрулиране (обход) в охранявания обект. В този аспект показанията на св. Д. и св. К. изхождат от служители на работодателя и според първостепенния съд, „в голямата си част са доста объркани“, съдържат предположения и данни, противоречащи на писмените доказателства, поради което не допринасят за изясняване на спора. Решаващият извод на АССГ е за доказаност на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО. Решението е неправилно. Конститутивните основания, обуславящи квалифицирането на злополуката като трудова, са увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Както в оспореното пред АССГ решение, така и в обжалвания съдебния акт е прието за безспорно, че се касае за внезапно настъпило увреждане на здравето при изпълнение на трудовите функции на пострадалата. По отношение на първите два елемента от описания фактически състав съдът от първа инстанция е игнорирал на първо място несъответствието между часа на настъпването му съгласно декларацията за трудова злополука на Г. (12 ч. по обяд), писмените обяснения на прекия й ръководител Т. от 19.02.2024 г. за получено позвъняване от нея „по обяд“ от една страна, а от друга писмените обяснения на С. К., че на 16.12.2023 г. около 11 ч. й се е обадил Т. с настояване да смени колежката си, и сведенията, дадени от К. при разпита й в открито съдебно заседание на 23.09.2025 г., че инцидентът се е случил сутринта; че Г. я е сменила (началото на дневната смяна в почивен ден е 07,00 ч.) и й се е обадила след два часа, съобщавайки й през плач, че е паднала, не може да се изправи, а ключът за входната врата на сградата е у нея. При положение, че злополуката е настъпила в почивен (неработен за охранявания обект ден), в който сградата е бил заключена и при липса на данни за очевидец (във времеви план най-близо до злополуката са съдействалият за отключване на сградата син на пострадалата, откарал я в УМБАЛСМП Пирогов и колежката К.), съдът е следвало да укаже на администрацията и на Г. (чл. 170, ал. 1 вр. чл. 171, ал. 5 АПК) необходимостта да посочат доказателства за установяване на времето на настъпване на злополуката и нейния механизъм. Не са приобщени сведения на извършилия ежедневния инструктаж служител, на св. К. не са поставени въпроси за впечатленията й от състоянието на Г. при поемане на смяната, Протоколът по чл. 58, ал. 6 КСО за разследване на трудовата злополука има обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на инцидента, увреждането на пострадалия и причинната им обусловеност. Данните, посочени от охранителя К. в писмените обяснения в хода на разследването на злополуката и споделеното от нея при разпита й в хода на съдебното дирене, сочещи, че инцидентът е настъпил „сутринта“, ценени в съвкупност с обстоятелството, че декларирането на злополуката е сторено от Г. на 12.01.2024 г., а при действието на чл. 58, ал. 2 вр. ал. 1 КСО това действие е в тежест на осигурителя, а последният е уведомен почти месец след настъпването й, обуславят фактическа неизясненост на спора. Доказателствата от разследването и тези, събрани в първоинстанционното производство, препятстват обосноваване на извод за кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО, съгласно който трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила неработоспособност. Пропускът на първоинстанционния съд да събере и обсъди всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано да анализира всички факти от значение за спорното право обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указание да се изяснят несъответствията между сведенията, дадени от св. К. в писмените й обяснения и в показанията й при първоначалното разглеждане на делото, както и да се съберат доказателства за физическото състояние на Г. в началото на смяната й на 16.12.2023 г. По претенциите на страните за разноски в настоящето производство произнасянето следва да е по чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение