Решение № 13270 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2020 г.
ВАСII отделение26.10.2020 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 638/18.10.2019 г. по адм. д. № 902/2018 г. на Административен съд Пазарджик. ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София да заплати на С. Захариев, [ЕГН] и на Д. Захариева, ЕГН [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13270 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на службата по геодезия, картография и кадастър -гр. Пазарджик чрез неговия пълномощник срещу решение № 638/18.10.2019 г. по адм. д. № 902/2018 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-С. Захариев и Д. Захариева чрез процесуалния си представител в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът Н. Джамов в писмено становище и в съдебно заседание чрез пълномощника си счита касационната жалба за основателна. Ответниците И. Захариев, О. Водиева, П. Попова, Д. Илов, М. Лампрехт и М. Георгиева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Захариев и Д. Захариева срещу заповед № 18-7598 от 11.09.2018 г. на началника на СГКК Пазарджик, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, като са нанесени нови обекти. Новите нанесени обекти са както следва: ПИ с идентификатор 03592.502.81 с площ 506 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване, ПИ с идентификатор 03592.502.82 с площ 445 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване, сграда с идентификатор 03592.502.81. 1 с площ 84 кв. м. предназначение: жилищна сграда, сграда с идентификатор 03592.502.82. 1 с площ 24 кв. м., предназначение: хангар, депо, гараж и четирите имота – собственост на Н. Джамов. като съответно той е отразен като техен собственик. Съответно със заповедта е заличен имота, от които са образувани двата нови обекта, а именно ПИ с идентификатор 03592.502.692 с площ 973 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване, собственост на Н. Джамов, като са заличени и двата стари идентификатора на двете сгради, собственост на същото лице. С обжалваната заповед е одобрена и промяна в границите на съседни поземлени имоти, а именно: ПИ с идентификатор 03592.502.693, собственост на С. Захариев и ПИ с идентификатор 03592.502.758, собственост на И. Яков. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В заповедта не се съдържат никакви фактически основания. Тази липса не може да бъде преодоляна и посредством преценка на посочите в заповедта правни основания- чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В заповедта и съпровождащите я документи не е отразено в какво се състоят евентуалните непълноти и грешки. В настоящия случай в обжалваната заповед и в преписката към нея липсват каквито и да са данни дали планът за регулация е приложен. Нарушен е чл. 54, ал. 2, изр. 1-во от ЗКИР. Административният орган е следвало да се убеди, че не е налице спор за материално право и едва при липса на такъв да предприеме действия по предвидените изменения в кадастъра. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че нанесените с обжалваната заповед граници на новонанесените два имота на заинтересованата страна Н. Джамов съвпадат с регулационния план, одобрен през 1989 г. В тази насока е и заключението на вещото лице, според което основанието за предприетата с обжалваната заповед промяна е прилагане на действащата регулация по регулационния план на гр. Белово от 1989 г. Новата граница между процесните имоти отговаря на регулационната линия между парцелите УПИ XII-693, УПИ XIV-692, УПИ XXVI-692 и XVI-758. На място има материализирана граница чрез поставена ограда от метална мрежа на бетонови колове между процесните имоти с идентификатори 03592.502.692 и 03592.502.693. Материализираната ограда не прави чупката, отразена в кадастралния и регулационния план от 1989 г., а е права линия и така е отразена в кадастралната карта, която се изменя с оспорваната заповед. Новопредвидената граница между имот с идентификатор 03592.502.692, а към настоящия момент № 81, собственост на заявителя пред административния орган Н. Джамов и имот с идентификатор 03592.502.693 на оспорващите минава на около 0. 50 м. от сградата на оспорващите. В разглеждания смисъл настоящата инстанция намира за верен извода на решаващия съд, че регулацията от 1989 г. не е приложена. Това обстоятелство не може да бъде опровергано с представеното на стр. 24 удостоверение от община Белово, тъй като е в противоречие с останалите по делото доказателства и заключението на вещото лице, което посочва, че изменението в кадастралната карта и регистър се състои именно в това имотните граници да минат по регулационните такива от 1989 г. Този извод се извлича и от приложената обяснителна записка към проекта за изменение на кадастралната карта. Още повече с регулационния план от 1989 г. имот с идентификатор 03592.502.692 е заснет като два парцела, а не както по одобрената към 2011 г. кадастрална карта, според която се касае за един имот, за който е отреден един парцел. За да е приложена регулацията е необходимо придаваемите места да са заети и да е изплатено обезщетението за тези придаваеми места, които обстоятелства в случая липсват. Поради това по същество с обжалваната заповед се прави промяна в кадастралната карта чрез поставяне на нови граници по неприложена, макар и действаща регулация, а по принцип регулационните граници се поставят по кадастралните такива- чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а не обратното. В случая поставянето на регулационните граници като кадастрални такива не сочи на посоченото в заповедта правно основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В този смисъл настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че нито в заповедта, нито в съпровождащите я документи е отразено в какво евентуално се състоят непълнотите и грешките, които следва съгласно пар. 1, т. 16 ДР на ЗКИР следва да са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние и то към момента на одобряване на кадастралната карта. Поставянето на регулационните граници като граница на отразените в кадастралната карта имоти по регулационните такива по неприложена регулация не е грешка или непълнота, тъй като действителното състояние към момента на одобряване на кадастралната карта не е по регулационни граници. Поради това законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е лишена от фактически основания за издаването й. От заключението на вещото лице се установява също, че при направените отразявания на границите на имотите имотната граница на имота на оспорващите е променена в тяхна вреда, като вече не е права линия, а прави чупка, която отнема площ от техния имот, така че имотната граница минава на около 0. 50 м. от сградата на оспорващите. В разглеждания аспект при това отнемане на част от имота на оспорващите и промяна на границите в тяхна вреда законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че административният орган е следвало да се убеди, че не е налице спор за материално право. Очевидно такъв е налице според възражението на стр. 49 на оспорващите, както и от твърденията им в жалбата до съда. Наличието на спор за материално право би се установило от административния орган, ако същият не бе допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяването на оспорващите за започналото административно производство. В случая връщането на изпратените по пощата съобщения не е достатъчно да обоснове чрез поставяне на информационното табло на службата уведомление по чл. 61, ал. 3 АПК, което да се счита за надлежно такова като осигуряващо правото им на участие в административния процес и позволяващо депозирането на възражение. Както се посочи по-горе, такова е депозирано едва след издаване на административния акт. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално, процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба С. Захариев и Д. Захариева следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. съобразно представени договор за правна помощ и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,