Решение № 1325 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2017 г.

Решение № 1325 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Е." АД, чрез упълномощения адв. Тодорова, срещу решение № 1165 от 24.02.2017 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 10187/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2900-1200240/10.01.2013 г. на орган по приходите в Дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители" - С., потвърден с Решение № 879/18.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика ("ОДОП") гр. С.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда и органите по приходите относно наличието на отклонение от данъчно облагане. Сочи, че са неправилни и необосновани фактическите изводи на органите по приходите, споделени от първоинстанционния съд, за доказано отклонение от данъчно облагане чрез продажби на лекарствени средства на загуба и отпускане на заеми на парични средства с лихви, по-ниски от пазарните. Излагат се подробни съображения, че съдът неправилно е кредитирал изготвеното в хода на ревизионното производство експертно заключение относно пазарната цена на лекарствените продукти, тъй като не са ясни използваните източници на информация на вещото лице за определянето ?. Посочва, че не всяка продажба на загуба е с цел отклонение от данъчно облагане. Възразява и срещу кредитираното експертно заключение за определяне на пазарната лихва относно предоставените от "Е." АД заеми. Касаторът прави искане съдът да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и да постанови друго за отмяна на РА в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 10534 от 10.10.2016 г., постановено по адм. д. № 7925/2015 г., Върховен административен съд е отменил Решение № 3404 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 9773/2013 г. по описа на Административен съд - С.-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С.-град. При новото разглеждане Административен съд С.-град се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при правилно приложение на материалния закон. Намерил е за законосъобразни направените корекции на финансовия резултат за 2009 г. и 2010 г. в увеличение на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с извършени от "Е." АД на "С. т." АД продажби на лекарствени средства и медицински изделия и на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО във връзка със сключени от "Е." АД договори за заем. Предвид което е намерил РА в тази му част за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно като краен резултат. По отношение извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат в увеличение на основание чл. 78, вр. чл. 16, ал. 1 и чл. 15 ЗКПО: Не е било спорно в ревизионното производство, че през 2009 г. и 2010 г. ревизираното дружество е продало на свързано с него лице лекарствени средства и медицински изделия на цени, по-ниски от цените на придобиване /на загуба/. В ревизионното производство е назначена експертиза със задача да се определи пазарната цена по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК във връзка с методите, визирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на конкретно посочени лекарствени средства. На база на експертното заключение органите по приходите приели, че РЛ е продавало лекарствени средства на свързано с него лице по цени, по-ниски от обичайните за сделки от същия вид. На основание чл. 78 ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 и чл. 15 ЗКПО в РА ревизиращите са извършили преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат със сумите, представляващи разлика между продажните цени, определени от експертизата и отчетените продажби на дружеството по видове лекарствени средства съответно за 2009 г. в размер на 373 606,49 лв. и за 2010 г. в размер на 375 052,28 лв. С посочените суми са намалени декларираните от РЛ данъчни загуби за 2009 г. и 2010 г. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 16, ал. 1 и чл. 15 ЗКПО във връзка с осъществени продажби на лекарствени средства и медицински изделия, от фактическа страна съдът е приел, че следва да даде вяра на заключението на оценителната експертиза, изготвено в хода на ревизионното производство, като е изложил подробни мотиви, че за един търговец е по-изгодно да си продава стоките по пределни цени на дребно, отколкото да ги продава на едро на друг търговец на по-ниски цени. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на заключението на съдебно-оценителната експертиза, тъй като за определяне на единична цена на медицинските продукти вещото лице се е позовало единствено на информация за продажни цени на "С. т." АД в Инфофарма бр. 11/16.11.2009 г. и брой 4/12.04.2010 г. за търговци на едро, като посочените в цитирания източник цени са намалени с печалба от 15 % и 20 % от стойността на разходи по търговската дейност на дружеството и отстъпки. Вещото лице е посочило, че при определяне на размера на пазарната цена е взело под внимание отчетените разходи за дистрибуция и отчетените отстъпки при продажбите на лекарствените продукти и медицински изделия, отчетени от купувача "С. т." АД съгласно приложените в търговския регистър ГФО за 2009 г. и 2010 г. С оглед на така посочените данни за изготвяне на експертното заключение, вещото лице по същество не е приложило посочения като използван метод на сравнимите неконтролирани цени, при който следва да съпостави цената за продуктите по контролирана сделка с цената за тези продукти по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Не са събрани и използвани данни за съпоставими сделки между независими търговци. Не е имало спор по делото, че за ревизираните периоди "С. т." АД и "Е." АД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" ДР на ДОПК - председателят на Съвета на директорите на "С. т." АД е изпълнителен директор на "Е." АД. Лекарствените продукти, обект на оценка, са били продадени на свързаното лице на цени повече от два пъти по-ниски от придобивните, като касаторът не е доказал твърденията си, че причината за това е изтичащ срок на годност, поради което правилно органите по приходите са преценили, че е налице отклонение от данъчно облагане (а не отклонение от данъчно събитие - както е посочено навсякъде в първоинстанционното съдебно решение) по смисъла на чл. 16, ал. 1 и чл. 15 ЗКПО. Вещото лице в съдебното производство, за разлика от това в ревизионното производство, не е събрало информация за съпоставими сделки с продукти, осъществявани с независими лица. Не отговарят на действителността твърденията в жалбата, че вещото лице, изготвило оценителната експертиза в рамките на ревизионното производство не е посочило използвания метод на оценка - същият е посочен на с. 20 от експертното заключение и е също методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като са използвани данни, получени от болнични заведения за закупуване на едро на същите лекарствени изделия, като процесните. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно ЗКПО получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, се смята за отклонение от данъчното облагане, а съгласно чл. 16, ал. 1 от закона, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Правилно първоинстанционният съд не се е позовал на заключението на съдебно-оценителната експертиза и в частта й относно определяне на пазарна лихва по предоставените заеми на свързани лица, тъй като вещото лице е определило средни лихвени проценти по банковите срочни депозити, които не са съпоставими сделки с фирмените кредити. И двете вещи лица - в ревизионното и в съдебното производство като база данни за оценката си са използвали статистическите данни на Българската народна банка за съответния период, като ревизиращите органи са приели за меродавен за определяне на данъчните задължения на "Е." АД определената пазарна лихва към минимума от посочения от вещото лице диапазон. В съответствие с изискванията на § 1, т. 10 ДР ЗКПО, вр. с Наредба № Н-9/14.08.2006 г. и легалните определения на "пазарна лихва" в ЗКПО, заключението на вещото лице в рамките на ревизионното производство по използвания от него метод на сравнимите неконтролирани цени отговаря в по-голяма степен на нормативните изисквания и използваното в тях понятие за "пазарна лихва". Житейската логика на касатора, че не е налице отклонение от данъчно облагане, тъй като лихвите по отпуснатите кредити на свързани лица носят по-високи доходи от паричните средства от депозирането им в банка няма правна опора в законодателството. Достигайки до изводи за законосъобразност на направените корекции на финансовия резултат за 2009 г. и 2010 г. в увеличение на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 15 ЗКПО във връзка с извършени от "Е." АД на "С. т." АД продажби на лекарствени средства и медицински изделия и на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО във връзка със сключени от "Е." АД договори за заем, съдът е постановил правилен съдебен акт, който настоящата касационна инстанция следва да остави в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 1 512,00 (хиляда петстотин и дванадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,