Решение № 4436 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13378/2016 г.

Решение № 4436 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13378/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени лично от О. О. (И. Д. ), гражданин на Нигерия и на процесуалния му представител пред първоинстанционния съд адв. Ефтимова - САК, срещу решение № 6382 от 21.10.2016 г. постановено по адм. дело № 8152/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 5120 от 27.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. (ДАБ) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Излагат се твърдения, че в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ административния орган не е анализирал всички относими факти, свързани с личното положение на кандидата с държавата по произход или трети държави където е пребивавал. Счита мотивите на съда за лаконични и без мотивировка се приема, че държавата му на произход е Нигерия. Ответникът по касационните жалби - председателят на ДАБ, в писмено становище счита жалбите за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационните жалби подадени от О. О. са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, подадена срещу решение № 5120 от 27.06.2016 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателят се представя с две имена И. Д. и О. О. и е гражданин на Нигерия, по вероизповедание е християн - протестант, етническа принадлежност - ибо и семейно положение - неженен. Административното производство е започнало по втора последваща молба за предоставяне на статут рег. № 621 от 08.02.2016 г. до ДАБ. По делото е установено, че първоначално жалбоподателят се е представял с името О. О., като при първото си регистриране е посочил че е нигериец, а при втората си подадена молба е посочил че е гражданин на Уганда и като име е посочил И. Д. Административно производства по първата молба е приключило с влязло в сила административно решения относно бежанския и хуманитарния статут на чужденеца- решение № 4238 от 29.05.2015 г. В обжалваното решение административният орган е приел, че чужденецът не излага мотиви за закрила, които са различни от посочените при предходните производства. Самия чужденец посочва, че няма нови факти и обстоятелства, не е бил преследван, арестуван или съден и не членува в политически партии. Единствените му притеснения са свързани с това, че поради икономически причини е започнал да прави секс с лица от мъжки пол, но като цяло не харесва мъжете, но притесненията му са свързани с това, че хора от неговото село са го видели да интимничи с мъже и го заплашили с убийство. Административният орган в своето решение е изследвал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение. Приел, че от данните по делото не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представените по делото справки съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Нигерия. В същите няма данни за вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че обстановката в страната не дава основание да се приеме, че представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания и данните по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - С. - град е правилно. Твърдението в касационната жалбата, че в мотивите на обжалваното решение са лаконични и без да се обсъдят наведените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на процесния отказ, е неоснователно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - С. - град правилно е приел, че бежанската история на касатора не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина, която сочи чужденеца за напускане на страната си на произход е свързана с евентуалните му интимни връзки с лица от същия пол, но в протоколите от проведените интервюта е констатирано, че чужденеца единствено допуска, че това може да е причина да бъде преследван. В проведените с него интервюта е заявил, че няма проблем с официалните власти. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Причините сочени от него в проведените интервюта както се посочи не представляват основание по смисъла на закона за искания статут. Лицето няма причини да не живее в Нигерия, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Самият той твърди, че няма проблеми с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на нигерийският гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Нигерия достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи - справка вх. № ИД -196/16.02.2017 г. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, която следва да бъде отбелязано, е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето място - преценката на тяхната основателност. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Напускането на Нигерия от чужденеца не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ, напротив в интервюто си от 4.03.2015 г. посочва, че е напуснал легално Нигерия в средата на 2013 г. с виза и паспорт за Турция. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Нигерия създава опасност за живота и здравето му. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Нигерия, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне и на хуманитарен статут. Отделно от това обясненията му са противоречиви, неясни и непълни и правилно съдебния състав е приел, че бежанската история и посочените противоречия, предоставянето на разнопосочна и нелогична информация водят до извода, че по отношение на него не са налице изискванията на чл. 9 от ЗУБ. Представянето под друго име и друга самоличност сочат, че касатора търси закрила по други причини по-скоро икономически. Правилно съдът е приел, че обстоятелството, че не е извършено проучване на ситуацията в Уганда, не е съществено нарушение, още повече че липсват доказателства, че е гражданин на Уганда. От друга страна той самият заявява, че е пребивавал в Нигерия и притесненията му са свързани с тази страна, загубил е паспорта си на границата с Турция, а семейството му продължава да живее в Нигерия и затова следва да се приеме, че изводът на съда за липсат ана основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е обоснован и почива на установеното по делото. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,