Решение № 12099 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2017 г.

Решение № 12099 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искане от Д. И. И. от гр. П. за отмяна на влязло в сила определение № 327/11.01.2017 г., допълнено с определение № 2601/1.03.2017 г. по адм. д. № 14296/2016 г. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила определение № 1139/20.10.2016 г. по адм. д. № 278/2016 г. на Административен съд П., както и срещу определение № 1228/23.11.2016 г. по адм. д. № 278/2016 г. на АС П. в осъдителната му част. Молителят поддържа, че са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, а именно новооткрити доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, и които доказват наличието на правен интерес за Д. И. да оспори заповед № 137-ТС/26.07.1999 г. на кмета на община П.. Неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за правния интерес на Илинов от оспорване на тази заповед и на това основание е оставил жалбата му без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото. Иска да се отмени решението на ВАС и да се върне делото за ново разглеждане, с оглед представените доказателства. Ответникът - кмета на община П., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител с писмен отговор оспорва искането като неоснователно. Излага подробни доводи за липса на отменителни основания по чл. 239 от АПК. Моли искането да бъде отхвърлено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. О. И. Е. Калагларски, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор чрез процесуалния си представител, оспорва искането като излага съображения. Писмените доказателства - Решение № 10/25.01.2007 г., писмо изх. № 44-Д-472/17.11.2016 г. и удостоверение № 295/16.09.2016 г. на Дирекция "Архитектура и териториално устройство" не са нови. Административен съд П. при постановяване на определение № 1139/20.10.2016 г. е разгледал и обсъдил решение № 10/25.01.2007 г. и удостоверение № 295/16.09.2016 г. Решение № 10/25.01.2007 г. предвид датата му на издаване не е ново писмено доказателство, а писмото не е ново доказателство, тъй като вероятно е в отговор на искане на жалбоподателя и не е документ. Претендира разноски за адвокат и представя списък по чл. 80 ГПК. О. П. Е. Атанасова, редовно уведомена, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител оспорва искането като излага съображения в писмен отговор. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. О. Д. Г. Атанасов, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в с. з. В писмено становище чрез процесуалния си представител смята искането за неоснователно. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. О. И. К. Николова, Х. С. К., Р. С. Ш., З. И. С., С. И. Н. и П. И. Ш., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по молбата за отмяна. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Въз основа на нот. акт за дарение № 36/1989 г. Д. И. И. е собственик на апартамент от сграда, построена върху държавен имот, съставляващ парцел VIII, имоти пл. № 1586 и № 1580, в кв. 211 по плана на гр. П., понастоящем носител на вещно право на строеж върху имот 55155.501.692 по одобрената кадастрална карта на гр. П.. Д. И. И. е подал жалба пред Административен съд П. срещу заповед № 137-ТС/26.07.1999 г. на кмета на община П.. Със заповедта, на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.), въз основа на съставения технически констативен протокол съгласно чл. 86 от ППЗТСУ (отм.) от 19.03.1999 г. за отстраняване на технически непълноти (грешки) в одобрен кадастрален план със заповед № 235/15.05.1981 г. и въз основа на чл. 90 от ППЗТСУ (отм.), е одобрена поправката на кадастралната основа с вярната имотна граница на имот пл. № 1582 в кв. 211 по плана на гр. П., съгласно кафявите линии и надписи на приложената скица към протокола. Съгласно представено на л. 115 по адм. д. № 278/2016 г., удостоверение изх. № 295/16.09.2016 г. от Дирекция "Архитектура и градоустройство" при община П., в кадастралната карта на града, действаща от декември 2008 г., имот пл. № 1582 в кв. 211 е отразен като имот с идентификатор 55155.501.693. Жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сграда, построена в друг имот - с идентификатор 55155.501.692. Пространството между имоти с идентификатори 55155.501.692 и 55155.501.693 в кадастралната карта е отразено като имот с идентификатор 55155.501.1481. Имот с идентификатор 55155.501.692 и имот с идентификатор 55155.501.1481 са включени в УПИ VII-692 - Жилищно строителство и търговия в кв. 211 по ПУП за тази част на града, одобрен с Решение № 10/25.01.2007 г. на О.-П.. УПИ VII-692, Жилищно строителство и търговия в кв. 211 съответства на УПИ ХХV-Жилищно строителство в кв. 211 по плана на града от 1981 г., изменен със заповед № 270/16.12.1997 г. на кмета на община П., кадастралната основа на който е попълнена с обжалваната заповед. Границата, предмет на същата заповед е преместена на юг, за сметка на част от терена на бившия парцел ХХV-Жилищно строителство в кв. 211. В момента същата частично съвпада с границата между имот 55155.501.693 и имот 55155.501.1481. За имот 55155.501.1481 е съставен акт за частна общинска собственост № 4450 от 18.01.2016 г., а за имот 55155.501.692 е съставен акт за частна общинска собственост № 4484/19.02.2016 г., също представени по адм. д. № 278/2016 г. по описа на Административен съд П.. Жалбата е оставена без разглеждане с определение № 1139/20.10.2016 г. като недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването на заповедта за Илинов. От доказателствата представени по делото, съдът е установил, че Илинов не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, тъй като не попада в хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1-4 вр. ал. 1 от ЗУТ. Имотът, върху който жалбоподателят има учредено ограничено вещно право не е непосредствено засегнат от оспорената заповед, нито пък е съседен на предмета на изменението, съгласно данните, почерпени от актуалния кадастрален регистър (съгласно законовото изискване). Илинов е собственик на обект в жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор 55155.501.692, който не е съседен на имота, предмет на заповедта - имот пл. № 1581 в кв. 211, отразен като имот 55155.501.693 по одобрената кадастрална карта на гр. П. от 2008 г. С определение № 327/11.01.2017 г. на ВАС, Второ отделение по адм. д. № 14296/2016 г. е оставено в сила определение № 1139/20.10.2016 г. по адм. д. № 278/2016 г. на Административен съд П., с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. И. против заповед № 137-ТС/26.07.1999 г. на кмета на община П. и е прекратено производстото по адм. д. № 278/2016 г. С определение № 1228/23.11.2016 г. по адм. д. № 278/2016 г. на Административен съд П. е допълнено определение № 1139/20.10.2016 г. по адм. д. № 278/2016 г., като е осъден Д. И. да заплати в полза на П. Е. А. и Д. Г. А. разноски по делото в размер на 600 лева всеки, сумите платени за адвокатско възнаграждение. С определение № 2601/1.03.2017 г. по адм. д. № 14296/2016 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е отхвърлено искането на Д. И. И. по чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на явна фактическа грешка, допусната в определение № 327/11.01.2017 г. на ВАС, Второ отделение по адм. д. № 14296/2016 г. на ВАС, Второ отделение и е отхвърлено искането на Д. И. по чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на определение № 327/11.01.2017 г. по адм. д. № 14296/2016 г. С искането за отмяна са посочени отменителни основания по чл. 239, т. 1 от АПК. По отношение на основанието по т. 1 на чл. 239, АПК, съдът намира, че искателят не представя писмени доказателства, за които да се твърди, че представляват нови такива от съществено значение за делото. Не се представят нови доказателства, а се обсъждат вече представените пред първоинстанционния съд доказателства - Решение № 10/25.01.2007 г., писмо изх. № 44-Д-472/17.11.2016 г. и удостоверение № 295/16.09.2016 г. на Дирекция "Архитектура и териториално устройство". Те не са нови по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК. Удостоверение № 295/16.09.2016 г. е представено още пред първата инстанция (на л. 115 по адм. д. № 278/2016 г.) и е било цитирано и обсъдено в първоинстанционния съдебен акт - Определение № 1139/20.10.2016 г. по адм. д. № 278/2016 г. на Административен съд П.. Решение № 10/25.01.2007 г. на О. П. е приложено като доказателство на л. 57 по адм. д. № 14296/2016 г. на ВАС, Второ отделение. Цитираните в допълнително подадените към молбата за отмяна "писмени бележки" към молба вх. № 3735/2017 г. от 12.04.2017 г. - писмо с изх. № 44-Д-472/06.12.2016 г. и писмо изх. № 9000-3/10.11.2016 г. също са били вече представени в съдебното производство - съответно на л. 77 и на л. 26 по адм. д. № 14296/2016 г. В молбата за отмяна също са изложени съждения по съществото на правния спор, предмет на съдебното производство и за наличието на правен интерес на Д. И. да оспори заповед № 137-ТС/26.07.1999 г. на кмета на община П., които не са относими към искането за отмяна, извън императивно определените по чл. 239 АПК предпоставки. Представеното на л. 56 по настоящото адм. д. № 6827/2017 г. по описа на ВАС, Петчленен състав на II колегия, писмо изх. № 44-Д-230/23.05.2017 г. от община П., изпратено в отговор на заявление вх. № 44-Д-230/11.05.2017 г., подадено от Д. И., също не може да се приеме за ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК. Писмото съдържа описание на факти и обстоятелства относно имоти с идентификатори 55155.501.692, 55155.501.1481 и 55155.501.693 по одобрената КККР на гр. П. от 2008 г. и не съдържа информация, нито удостоверява нови обстоятелства от съществено значение за спора по делото, по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В искането също се възразява срещу изводи по съществото на спора, направени в първоинстанционното определение, което обаче е влязло в сила като потвърдено с определение на ВАС. С оглед на това настоящият петчленен състав на ВАС приема, че не е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Според тази норма, актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това трябва да е непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" са не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая такива нови писмени доказателства не се представят, нито се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд за липсата правен интерес от оспорване на процесната заповед от Д. И. И.. Предвид на гореизложеното, в случая не са налице твърдяните основания по чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на съдебния акт, поради което направеното искане за отмяна на решението на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Що се отнася до останалите твърдения на молителя за това, че Върховен административен съд не бил разгледал всички поставени в жалбата въпроси и не се произнесъл по процесуалните му искания, то тези твърдения са извън предмета на проверка в настоящото съдебно производство, което е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове. В производството по чл. 237 и следващите от АПК, Върховният административен съд е длъжен да извърши единствено преценка за това налице ли е някое от лимитативно изброените основания за отмяна на съдебния акт. В случай, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, за жалбоподателя е съществувала процесуалната възможност по чл. 175 АПК да иска допълване на съдебния акт. Твърдения за допуснати процесуални нарушения, които не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, също не са основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. При този изход на процеса, направеното искане от ответника по касация - кмета на община П., за присъждане на разноски е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК. Затова и на посоченото основание във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на кмета на община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На ответниците И. Е. К., П. Е. А. и Д. Г. А., следва да се присъдят също разноски по делото за адвокатско възнаграждение видно от представени договори и списъци по чл. 80 от ГПК, в размер на 450 лв. за всеки. Предвид гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия