Решение № 11249 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2015 г.

Решение № 11249 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Съвета за електронни медии, представлявано от председателя му Георги Лозанов, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Станева, против Решение № 5858/21.05.2015 г. по адм. дело № 12112/2014 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд. Доводите в касационната жалба са за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с материалния закон и при необоснованост на същия. Основният довод на жалбоподателят е, че се касае до спор за приложението на общ и специален закон, което в конкретния случай е неправилно е било изтълкувано от решаващия съд. Според него, нормата на чл. 112, ал. 2, във връзка с чл. 111, ал. 1, т. 2 от ЗРТ е специална относно изискването за представяне на удостоверение за търговска регистрация на кандидата за лиценз за радио-дейност, която изключва приложението на общата норма на чл. 23, ал. 4, понастоящем ал. 6 от Закона за търговския регистър, относно забраната за съдът, държавните органи, органите на местно самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., да изискват доказването на обстоятелства вписани в търговския регистър и представянето на доказателства за тези обстоятелства, когато актовете се обявени в търговския регистър, при посочен от участника единен идентификационен код на дружеството, участник в конкурса. С оглед изложеното се искане за отмяната на обжалваното решение . Ответникът, "Т Радио" ЕООД, гр. София, чрез процесуалният си представител адв. Куцакова, в писменото си становище от 15.10.21015 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения подробно изложени в тази насока. Според него, специалната разпоредба на чл. 111, ал. 1, т. 2 от ЗРТ въвежда императивно задължение за представяне на удостоверението за търговска регистрация и предвижда нарочно задължение за участниците в лицензионното производство, поради което забраната на чл. 23, ал. 4 от ЗТР, държавните органи да изискват доказване на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, ако е посочен ЕИК, не може да бъде противопоставена на посоченото изискване в чл. 111, ал. 1 от ЗРТ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗТР според прокурора е обща и относима към случаите, когато друг специален закон не урежда изрично правната уредба. Същата е неотносима към СЕМ като държавен орган и независимо, че в документите на участника е посочен ЕИК, следва да бъде приложен осъществения фактически състав на чл. 112, ал. 2 от ЗРТ за недопускане на дружеството до участие в класирането. Според него, волеизявлението на административния орган в този смисъл е израз на точното прилагане на изискванията на чл. 111, ал. 1, т. 2 от ЗРТ и съобразяването със специалната разпоредба, не може да бъде дерогирано с правилото по чл. 23, ал. 4 от ЗТР. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд е отменил като незаконосъобразно Решение № РД-05-90/1.07.2014 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, в частта му, с която са оставени без разглеждане документите на "Т Радио" ЕООД гр. София в конкурс за осъществяване на на радиодейност-създаване на програма с общ профил (политематичен), разпространявана чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване за гр. Исперих, честота 90.5 МНz и е класиран на първо място "Фокус-Нунти" ООД, като е върнал административната преписка на СЕМ за ново разглеждане документите на участниците и извършване на ново класиране. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение противоречи на материалния закон - чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър /ЗТР/, в действащата към онзи момент редакция, което го прави незаконосъобразно. Според него, изискването за представяне на удостоверение за актуално състояние на търговеца, за разлика от други, посочени в чл. 111, ал. 1 ЗРТ документи, е общо за кандидатите, има формален характер, не е пряко свързано с целите на конкурса или с установяване изпълнението на общи или специфични изисквания, на които следва да отговарят кандидатите за лицензия. Според чл. 11, ал. 2 от ЗТР, търговският регистър е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Затова чл. 23, ал. 4 от ЗТР, в редакция действаща към момента на постановяване на решението, сега чл. 23, ал. 6 от ЗТР, забранява на съда, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките да изискват представянето на актове, вече обявени в регистъра. Разпоредбата се отнася и за СЕМ като държавен орган. След като разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР забранява изрично на специализирания държавен орган да изисква удостоверение за търговска регистрация, дадените в този смисъл указания са незаконосъобразни и настъпилите правни последици от неизпълнението им противоречат на закона. Непредставянето на поисканото удостоверение не може да препятства участието на жалбоподателя в конкурса. Липсата на удостоверение за търговска регистрация издадено не по-рано от месец преди датата на заявлението, не представлява неизпълнение на конкурсно условие. Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира обжалваното решение за правилно и постановено при отсъствие на твърдяните в касационната жалба нарушения. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Спорът по делото е относно приложението на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, изр. 2, във връзка с чл. 111, ал. 1, т. 2 от ЗРТ поради непредставяне от страна на оспорващото дружество - "Т Радио" ЕООД пред СЕМ, в откритата конкурсна процедура за осъществяване на радиодейност на територията на гр. Исперих, на удостоверение за актуално състояние. По делото не е било спорно, че такова удостоверение в срока за отстраняване недостатъците на заявлението от страна на търговското дружество, не е представено. В тази връзка касаторът поддържа, че ЗРТ е специален спрямо Закона за търговския регистър, поради което неговите разпоредби намират приложение пред тези на ЗТР, съобразно основното правило, че lex specialis derogat lex generalis. Настоящият състав приема твърдението, че ЗРТ е специален закон в областта, която регулира, а именно правоотношенията при и по повод на медийните услуги по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗРТ, но това не изключва приложението на чл. 23, ал. 6 ЗТР, предишна ал. 4. Това е така, тъй като ЗРТ не изключва приложението на последната разпоредба от ЗТР в областта на удостоверяването пред трети лица на факти и обстоятелства относно възникването и съществуването на едно юридическо лице, в т. ч. и пред държавните органи, какъвто е СЕМ, ЗТР е специалния закон, който следва да бъде приложен. Споделяйки изцяло доводите на тричленния състав, без да ги повтаря, петчленния състав на ВАС намира, че обосновано и при правилно приложение на чл. 23, ал. 6 ЗТР, предишна ал. 4, първоинстанционният съд е приел липсата на нарушение на чл. 112, ал. 2, вр. с чл. 111, ал. 1, т. 2 от ЗРТ от страна на ответното дружество. Правилни и обосновани са изводите му, че СЕМ като е приел наличието на такова нарушение е нарушил материалния закон, вследствие на което е отменил оспореното решение незаконосъобразно. Неоснователен е и другия довод на касатора, че след приемане на ЗТР, чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ е претърпял промяна, която не отразява изискванията на чл. 23, ал. 4 ЗТР /ред. Д. в. бр. 50/2008 г./ и следователно тази норма е неприложима. Този факт не обуславя основателност на оплакването, тъй като промяната в чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ /Д. в. бр. 14/2009 г./ не е в съотвествие със специалния закон - ЗТР, който в случая намира приложение. По изложените съображения петчленния състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. Искането за разноски пред касационната инстанция направено от ответника по жалбата, независимо от резултата по касационното оспорване, настоящия съдебен състав намира за неоснователно. Налице са твърдения в отговора на ответника по делото от 15.10.2105 г. за представянето на разписка за направените разходи. Пред касационната инстанция такава реално не се представя. Липсват доказателства за реално извършения разход от страна на претендиращия, поради което такъв не следва да бъде присъждан. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия