Решение № 13058 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5987/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния му представител юрк. Горанов, против Решение 477 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 623/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22000121004479-091-001/07.03.2022 г. /погрешно посочен в решението като РА Р-22000120004479-091-001/07.03.2022 г./ на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 762/19.05.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който спрямо М. Лулеова са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2015 г. в размер на 4 327,97 лева ведно с лихвите и данъчната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради което може да се извлече касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Счита, че сумата от 51 300 лв. не може да бъде спестена за период от два месеца. Липсват доказателства, че сумата, с която лицето се е разпоредило, не е била налична и към 31.12.2015 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, поддържат се в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител, като се иска отмяна на решението и потвърждаване на процесния РА. Претендира се и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба М. Лулеова, чрез адв. Райчинова и адв. Димитров, оспорва касационната жалба в писмени бележки и в съдебно заседание, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила, с присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС-Благоевград е РА Р-22000121004479-091-001/07.03.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение 762/19.05.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на М. Лулеова са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2015 г. в размер на 4 327,97 лева ведно с лихвите. Съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В съдебното заседание на 12.12.2022 г. е прието заключение по назначената съдебно - счетоводна експертиза, без направени възражения от страните по делото. От фактическа страна е приел за установено, че въз основа на декларираните от РЛ данни с декларация от 20.12.2021г. и от събраните по преписката данни, че през 2015 г. РЛ е направило разходи за 50 608,35 лева, при постъпления от 27 515,24 лева, налични парични средства в началото на 2015 г. от 35 001,66 лева и такива в края на периода от 102 605,20 лева, от които 98 725 лева в брой и 3 880,20 лева по банкови сметки. Установено е превишение на разходите за периода от 90 696,65 лева, която сума е квалифицирана като доход от друг източник по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Определена е основа за облагане с ДДФЛ по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в общ размер от 96 559,92 лева, от които 90 696,65 лева - доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и 5 862,55 лева - доходи от трудови правоотношения. След отчитане на авансово внесения данък от 586,26 лева към доходите от труд е определен дължим данък за довнасяне от 9 069 лева, както и лихви от 5 310,99 лева. По отношение на облагаемите доходи с установен източник, получени през 2015 г. е прието, че същите са формирани от работна заплата 5 276,18 лева и пенсия 1 483,76 лева. Ревизиращите са отказали да приемат съществуването на налични парични средства в брой, заявени от РЛ към 01.01.2015 г., както следва 83 000 лева и 15 000 евро. С оглед декларирания произход на тези средства е прието, че не са представени документи, потвърждаващи твърдението, че същите са от труда на семейството ѝ, от гледане на тютюн в продължение на 10 г., от продажба на имот и земя от свекърва й, която са гледали и от продажба на икони, които съпруга е изработвал. Прието е, че РЛ е разполагало с налични парични средства в размер 5 000 лева към 01.01.2015 г. С РА се потвърждават фактическите установявания и правните съображения, изложени в РД, въз основа на които е достигнат извода за отговорността на Лулеова. С РА крайният общ размер на отговорността за 2015 г. по ЗДДФЛ като главница е потвърден на 9 069 лв. като е отчетена корекция на лихвените задължения към датата издаване на РА до 5 381,53 лева. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП - София, в частта на определените задължения за 2015 г. по ЗДДФЛ. С решение 762/19.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София жалбата е приета за частично основателна и РА е изменен като установеното задължение за ДДФЛ за 2015 г. е изменен на 4 327,97 лева, ведно със съответните лихви. Съдът е приел, че неподкрепено от доказателства по делото е твърдението на директора на Дирекция ОДОП - София, че към 31.12.2015 г. Лулеова е разполага с пари в брой в размер на 51 300 лева, които са използвани за придобиване на имот през 2016 г. Административният съд е стигнал до извод, че сумата от 51 300 лева следва да бъде изключена като доказаните налични пари в брой в края на периода 2015 г., като с нейното изключване паричните средства в края на периода се формират само от наличните средства по банковите сметки на РЛ 3 880,20 лева. При това положение, превишение на разходите не се установявало за 2015 г., тъй като безспорните постъпления - 27 515,24 лева и прибавените към тях установени в РА парични средства в началото на периода - 35 001,66 лева се равняват на 62 516,90 лева, а разходите за периода са 50 608,35 лева при остатъчно разполагаемо имущество като налични средства по банковите сметки на РЛ към 31.12.2015 г. от 3 880,20 лева, или общата сума от 54 488,55 лв. Приел, е че е налице положителен остатък. На основание гореизложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно. Безспорно съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК /в случая/ е за данъчните органи. Липсват доказателства, че към 31.12.2015 г. ревизираното лице е разполагало с пари в брой в размер на 51 300 лева, които са използвани за придобиване на имот през 2016 г. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че съществуването на тези спестявания е сигурно в периода 2016 г., но данъчната отговорност за този период не е предмет на делото. Обоснован е изводът на съда, че разпорежданията с тези средства през март 2016 г. не е пряко доказателство за наличието им към 31.12.2015 г. Затова правилно сумата от 51 300 лв. е била изключена от съда като налични пари в брой в края на периода 2015 г. При това положение, не е налице превишение на разходите за 2015 г., тъй като безспорните постъпления от 27 515,24 лева и прибавените към тях установени в РА парични средства в началото на периода 35 001,66 лева се равняват на 62 516,90 лева, а разходите за периода са 50 608,35 лева при остатъчно разполагаемо имущество като налични средства по банковите сметки на ревизираното лице към 31.12.2015 г. от 3 880,20 лева, или общата сума от 54 488,55 лева. Налице е положителен остатък спрямо направените разходи от 8 028,35 лева за 2015 г. Или като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА Административен съд Благоевград е постановил правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, предвид изхода от касационния контрол. Основателна е своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на дължимите се разноски за касационното производство. НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на Лулеова сумата от 1 200 лева, разноски за касационната инстанция под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение