Решение № 12015 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Якуб против решение 16884 от 18.05.2025 г., постановено по адм.д. 12251/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението - основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК. Алтернативно посочва, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, без да излага конкретни мотиви за това. Счита за неправилен изводът на съда, относно противоречие на приетото от общинския съвет решение с разпоредбата на чл. 146, т.2 АПК, като твърди, че на практика съдът е подменил преценката на общинския съвет за целесъобразност. Счита за невярно твърдението за липса на мотиви, тъй като посочва, че съдът е установил, че доклада е обсъден в разпределените за разглеждане на доклада ресорни комисии на Столичен общински съвет (СОС), като водещата Постоянна комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика е изразила отрицателно становище. Счита, че отрицателното становище е ясно и изразява волята на общинските съветници, че имотът попада в охранителната зона на пречиствателна станция и затова не подкрепят доклада на вносителя и предложения проект за решение към него като обратното би означавало, че нямат право свободно да изразяват своето убеждение на база на събраните доказателства към доклада и съобразно своето вътрешно убеждение. Сочи, че общинските съветници могат да гласуват и по целесъобразност, каквото правомощие допуска ЗМСМА. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Н. Н. чрез пълномощника си, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Е. Н. Н. в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя по жалба на С. Н. Н. решение 537 по Протокол 20, точка 12 от 26.09.2024 г. на Столичен общински съвет, с което не е приет доклад СОА24-ВК66-4479/22.05.2024 г. на главния архитект на Столична община относно план за регулация и застрояване на поземлен имот с идентификатор 49597.1755.10 образуване на нов УПИ І-10- за сграда със смесено предназначение, кв.44 (нов), м. [населено място] и план за улична регулация от о.т. 797 о.т. 802 (нова) о.т. 803 (нова) о.т. 804 (нова), район Витоша Столична община и изпраща преписката по заявление с вх. САГ23-ГР00-377/13.02.2023 г. на С. Н. и доклад с вх. СОА24-ВК66-4479/22.05.2024 г. на главния архитект на Столична община на Столичния общински съвет за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона, като определя и месечен срок от влизане в сила на решението за произнасяне по преписката. С решението Столична община е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че решението на общинския съвет е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 21, ал.7, вр. ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), тъй като с проекта за плана се предвижда отчуждаване на имот за изграждане на улица, но приема, че решението е издадено в нарушение на изискването за форма - отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Излага, че в акта напълно липсват фактически и правни основания за постановяване на процесния отказ. Посочва, че по аргумент от Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на акта могат да се съдържат в административната преписка, но в случая от установената фактическа обстановка, съдът счита, че по преписката се съдържат мотиви, които биха обусловили решение за одобряване на проекта за ПУП. Приема, че мотиви, въз основа на които СОС решава да откаже одобряване на процесния проект за ПУП, не се съдържат в административната преписка, нито такива са изложени на заседанието от 26.09.2024 г. на СОС, а такива липсват и от заседанията на Постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика от 11.09 и 25.09. 2024 г. Сочи, че лаконичното посочване в протокола от 25.09.24 г. от заседанието на Постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика, че имотът попада в охранителна зона на пречиствателна станция само по себе си не е основание да се откаже одобряването на проекта за ПУП. Излага, че това обстоятелство е обсъдено и съобразено в доклада от 22.05.2024 г. на главния архитект на СО, където е посочено, че местоположението на ПИ с идентификатор 49597.1755.10 по КККР на [населено място], собственост на С. Н. и Е. Н., попада в зона на 150 - метров сервитут за охранителна зона на новопредвидено с действащия ПУП ПРЗ на [населено място] и схемите за техническата инфраструктура към него пречиствателно съоръжение за отпадни води, поради това предназначението на новия УПИ сграда със смесено предназначение е съобразено с изискванията за застрояване съгласно Наредба РД-02-20-8/17.05.2013 г., а проектът е съгласуван РИСОВ София и СРЗИ. Посочва, че липсата на мотиви е винаги основание за отмяна на акта, тъй като представлява съществен порок, водещ до нарушаване правото на защита на страната и препятстващ съдебния контрол за законосъобразност върху акта, доколкото съдът не може да установи какви са съображенията на административния орган да издаде акт с подобно съдържание. По тези съображения отменя по жалбата на С. Н. решение 537 по т.12 от Протокол 20/26.09.2024 г. на СОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е постановено по отношение на акт, който на основание чл. 45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) подлежи на съдебен контрол, от териториално и материално компетентен съд, по отношение на своевременно подадена, на основание чл. 140, ал.1 АПК жалба от заинтересовано лице. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание чл. 146 АПК. Решението на първоинстанционният съд е в съответствие с приложимия материален закон и е обосновано. Мотивите му се възприемат изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал.2 АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни. Предмет на оспорване е решение 537 на СОС от 26.09.2024 г., прието на заседание на СОС, проведено на 26.09.2024 г. по Протокол 20, т.12 от дневния ред, с което не се приема доклад СОА24-ВК66-4479/22.05.2024 г. на главния архитект на Столична община с предложен проект за решение относно план за регулация и застрояване на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 49597.1755.10 образуване на нов УПИ І-10- за сграда със смесено предназначение, кв.44 (нов), м. [населено място] и план за улична регулация от о.т. 797 о.т. 802 (нова) о.т. 803 (нова) о.т. 804 (нова), район Витоша Столична община, на основание чл. 21, ал.1, т.11 от ЗМСМА. Правилно съдът приема, въз основа на всички събрани по делото доказателства, че при издаване на решението на СОС е допуснато нарушение на формата, предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 146, т.2 АПК. Решението е прието формално, без в нито един от документите от административната преписка да се сочи основателен довод подкрепящ отрицателното становище за неприемането на доклада на главния архитект на СО. Действително, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, ППВС 4/1976 г., както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, но в конкретния случай такива липсват. Неоснователно е твърдението на касатора, че доказателства се съдържат в доклада на водещата комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика, която е изразила отрицателно становище, възприето при издаване на оспореното решение. Видно от протокол 16 от заседание от 26.09.2024 г. на Постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика по т.9 (л.107) от дневния ред (Приложение 2 към протокола л.120) се сочи единствено: Л. Р. пита заустването на отпадните води как се осъществява. Б. Б. и Р. Н. казват, че имота попада в охранителната зона на пречиствателната станция. След което следва, че комисията не подкрепя доклада с предложения проект за решение. В протокол 20 от 26.09.2024 г., посочен като основание в обжалваното решение в т.12 се сочи:Господин Ц. П. председател на СОС: Отново водещата комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика не подкрепя доклада, така, че колеги, отново гласуваме отрицателно становище на комисията. Ако искаме да не подкрепим доклада, трябва да подкрепим становището. Моля, режим на гласуване. От посоченото е видно, че липсва изразено отрицателно становище по преписката, свързано с приемането на ПУП-ПРЗ, нито се съдържат някакви доводи за целесъобразност по случая, както твърди касатора. Няма разисквания относно това, с какво би попречило приемането на проекта за бъдещото изграждане на новопредвиденото с действащия ПУП-ПРЗ на [населено място] пречиствателно съоръжение за отпадни води, кога предстои неговото изграждане и каква е икономическата, екологична и законова пречка да не се подкрепи доклада на главния архитект, където това е описано, както и каква е целесъобразността, която твърди касатора, при положение, че в доклада на главния архитект е посочено, че именно поради това, че имота попада в обхвата на 150 метровия сервитут за охранителна зона на новопредвидено с действащия ПУП ПРЗ на [населено място] пречиствателно съоръжение за отпадни води предназначението на новия УПИ сграда със смесено предназначение е съобразено с изискванията за застрояване съгласно Наредба РД-02-20-8/17.05.2013 г., а проектът е съгласуван с РИСОВ София и СРЗИ. По изложените съображения не може да се приеме тезата на касатора, че отрицателното становище е ясно и изразява волята на общинските съветници, че имотът попада в охранителната зона на пречиствателна станция, за която има само предвиждания в действащия ПУП-ПРЗ и затова не подкрепят доклада на вносителя и предложения проект за решение към него. Това формално посочване в доклада от 25.09.2024 г. от заседанието на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика, че имотът попада в охранителна зона на пречиствателна станция не е основание да се откаже одобряването на проекта. Ето защо не би могло да се приеме, че процесното решение е мотивирано при хипотезата на изложени в подготвящите издаването му документи мотиви. Доводът на касатора за необоснованост на решението, без изложени мотиви също е неоснователен. Заключението на съда за незаконосъобразност на заповедта се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, като такива които да ги опровергават не са представени. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на С. Н. Н. направените по делото разноски в размер на 1250 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение