Решение № 7180 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1980/2014 г.

Решение № 7180 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1980/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Панайот Панев Панайотов, действащ в производството като ЕТ с фирма "ПЕТ - Панайот Панайотов", гр. Шумен, подадена чрез пълномощник, против решение № 88 от 29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 172/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. Шумен, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения № АУЗД 000052/18.02.2013 г., издаден от орган по приходите при община Шумен, потвърден с решение № 94-П-61/24.06.2013 г. на вр. и. д. началник отдел "Местни данъци и такса битови отпадъци" при община Шумен. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че размерът на дължимия данък е окончателно установен по силата на чл. 108, ал. 2 ДОПК и е надлежно платен от задълженото лице. Твърди, че актът е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК и при липса на предпоставките за образуване на производство за установяване на данъчно задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Моли за отмяната му и за решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответната страна - началникът на отдел "Местни данъци и такса битови отпадъци" при община Шумен, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С решението в атакуваната му част АС - Шумен е отхвърлил жалбата на ЕТ "ПЕТ - Панайот Панайотов" срещу Акт за установяване на задължения № АУЗД 000052/18.02.2013 г., издаден от орган по приходите при община Шумен, потвърден с решение № 94-П-61/24.06.2013 г., на вр. и. д. началник отдел "Местни данъци и такса битови отпадъци" при Община Шумен, в частта, с която жалбоподателят е задължен да заплати сума в размер на 1929,60 лева, представляваща задължение за довнасяне на данък върху превозните средства за периода 2008 г. - 2012 г. включително. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт в тази му част е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в писмена форма с нормативно изискуемите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По делото няма спор за факти. Установено е, че съобразно чл. 54, ал. 1 ЗМДТ жалбоподателят е подал декларация вх. № 2710004046/21.06.2005 г. за притежаваното от него ППС - товарен автомобил "Лиаз Мадара", модел 150.261, вид "самосвал" с рег. № Н 6304 АТ, с допустима максимална маса 16 тона, с вид окачване - "други системи за окачване на задвижващата ос/оси" и брой оси - 2. Към декларацията е приложена техническа експертиза за основните технически характеристики на процесното ППС. При декларирането му не са посочени основания за ползване на облекчение при облагането с данък върху превозните средства, нито за освобождаването от заплащането на такъв. Между страните не е спорно и че задълженото лице е внасяло начислените му данъчни задължения в размера, определен в съобщенията от община Шумен. В изпълнение на разпореждане № 048/11.02.2013 г. на началник отдел "МД и ТБО" при Община Шумен е извършена проверка за установяване на неплатени задължения по ЗМДТ по отношение на посоченото ППС, видно от която за периода 2008 г. - 2012 г. данъкът е бил определен в размер по-малък от дължимия, поради неоснователно въведени в информационната система данъчни облекчения. С обжалвания АУЗД е преизчислен размерът на дължимия данък върху превозните средства, без отразените и съобразени при първоначалното определяне на размера му неследващи се облекчения, като е установена допълнително дължима сума за данък върху превозни средства (ДПС) в размер на 1929,60 лева, представляваща неплатената част от действително дължимата главница за съответните периоди. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, според което остатъкът на дължимия и невнесен ДПС за периода 2008 г. - 2012 г. се равнява на 1929,60 лева, както е установено в атакувания административен акт. При тези фактически констатации съдът е приел, че по отношение задължението на жалбоподателя не е извършвана ревизия, както и че в нормативно регламентираните срокове задължението не е платено изцяло, поради което правилно е приложена процедурата по чл. 107, ал. 3 ДОПК за предварително установяване на данъци с акт на орган по приходите. Според съда неустановяването на данъчното задължение с ревизионен акт, постановен в проведено ревизионно производство, не обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, с оглед наличието на предпоставките за предварително установяване на данъчното задължение с АУЗД. Посочил е, че разпоредбата на чл. 110, ал. 3 ДОПК касае ревизионното производство и е неотносима към установяването на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Наведен е извод, че изпращането на съобщение до задълженото лице за размера на дължимия данък върху превозните средства не е пречка за издаване на АУЗД или ревизионен акт, дори и да е извършено плащане на посочените в съобщението задължения. Прието е, че впоследствие могат да се определят и задължения, в по-голям размер от този, посочен в съобщението, като издаването на акта не е обвързано с добросъвестност или недобросъвестност на задълженото лице, нито с допуснати технически грешки на данъчната администрация. Решаващият съд е счел, че по отношение на данъчни задължения за периода 2008 г. - 2012 г. петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК не е изтекъл, предвид спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. Съобразил е, че за определяне на данъчни задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период, а еднократно при придобиване на имот или ППС или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Подадената веднъж декларация служи за определяне на данъчното задължение за всяка следваща година, поради което за данъчните задължения за процесния период следва да се счита, че 5 годишният срок изтича съответно в края на 2013 г. - 2017 г. Въз основа на доказателствата по делото съдът е преценил, че за посочените периоди жалбоподателят е внесъл ДПС, ползвайки данъчни облекчения, които не му се следват, поради липса на предпоставките, които ги обуславят, поради което в съответствие с материалния закон същият е бил задължен да довнесе остатъка от дължимия, но невнесен ДПС в начисления в АУЗД размер от 1929,60 лева. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Оплакването е формално и бланкетно, конкретни такива не се сочат. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Оспореното решение е обосновано и правилно е приложен материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, като мотивите му се споделят от касационния състав. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, подробно обсъдени в решението. Фактите по делото са точно и безспорно установени. Оспорват се единствено изводите на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон досежно въпросите за приложимото производство по установяване на задължението (ревизионно или такова по предварително установяване) и изтичането на преклузивния срок за упражняване на правомощията за образуване на производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК и издаване на акт от категорията на процесния. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необходимост от провеждане на ревизионно производство. В ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване по чл. 107 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Законосъобразно съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за провеждане на производство по служебно установяване на задължения по данни от декларации - липса на ревизия и невнесено данъчно задължение в пълния дължим размер. По делото е безспорно, че е налице разлика между дължим и заплатен данък за всеки данъчен период от 2008 г. до 2012 г. Внасяните от касатора суми са по-ниски от действително дължимите поради погрешното отразяване в информационната система на община Шумен на данъчни облекчения, каквито не са декларирани и каквито не е имало основания да бъдат прилагани в конкретния случай. Правилни са в тази връзка изводите на съда, че съобщенията за размера на дължимия данък имат информативен характер и не се ползват със стабилитет на влязъл в сила административен акт, поради което органът разполага с възможността за преизчисляване на данъчното задължение до пълния нормативно установен размер. Съобщенията, които са изпращани на задълженото лице за размера на данъка върху притежаваните превозни средства за съответната календарна година не представляват административни актове, с които се установява задължение за данък, а документ, обективиращ действието на общинската администрация по изчисляване на задължението. Няма процесуална пречка след изпращането на съобщение до задълженото лице за размера на дължимия данък върху превозните средства да бъде проведена ревизия или производство по предварително установяване (по данни от декларация), дори да е налице плащане на задълженията съобразно съобщението. При констатираното несъответствие между действително дължимия размер и указания в съобщението могат да бъдат допълнително определени и задължения в размер по-голям от този, посочен в съобщението, както е в случая. Без значение е обстоятелството дали неправилно начисления в по-малък от дължимия размер данък се дължи на виновно поведение на данъчно задълженото лице или на грешка на администрацията. Добросъвестното деклариране и плащане на посочения в съобщенията от общината размер на ДПС не изключва провеждането на ревизионно производство или на такова по чл. 107, ал. 3 ДОПК, каквото е процесното. Съответни на материалното право са изводите на съда, че към момента на издаване на акта не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК, преклудиращ възможността на органа да образува производство за установяване на задължения за ДПС за периода 2008 г. - 2012 г. Тълкуването на жалбоподателя в обратния смисъл не намира опора в закона. Според оспорващия, декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е подадена на 21.06.2005 г., поради което преклузивният петгодишен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.01.2006 г. и е изтекъл на 31.12.2010 г., а постановеният след този срок (на 18.02.2013 г.) АУЗД се явява незаконосъобразен. Тезата на жалбоподателя означава, че производство за установяване на задължения за данъци може да се проведе само в рамките на петгодишния срок от декларирането, което според настоящия състав не кореспондира на вложения от законодателя смисъл на разпоредбата. Задължението за данъка върху превозните средства възниква с придобиване на превозното средство, установява се въз основа на декларирането му пред общинските данъчни власти и се изпълнява периодично. Не съществува задължение за данъчно-задълженото лице всяка година да подава декларация с цел определяне на данъка върху притежаваното превозно средство за съответната календарна година. Веднъж възникнало и установено то се дължи за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или измени. При липса на промяна в обстоятелствата, първоначално подадената през 2005 г. декларация "замества" декларациите за следващите календарни години. Поради това законосъобразно издаденият на 18.02.2013 г. акт обхваща периода 2008 г. - 2012 г., т. к. петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК изтича, както следва: за задълженията за 2008 г. - на 31.12.2013 г.; за задълженията за 2009 г. - на 31.12.2014 г.; за задълженията за 2010 г. - на 31.12.2015 г.; за задълженията за 2011 г. - на 31.12.2016 г. и за задълженията за 2012 г. - на 31.12.2017 г. Нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се тълкува и във връзка с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 с. з. относно погасителната давност, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Към датата на издаването на АУЗД задълженията за процесния период не са погасени по давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК и правилно са били предмет на производство по установяване на задължения за данъци по реда на чл. 107, ал. 3, изр. 3-то ДОПК. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,