Решение № 147 от 3.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 381/2012 г.

Решение № 147 от 3.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 381/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева По първото основание се твърди, че неправилно съдът е одобрил споразумение освен за деянието предмет на делото и за групиране на наложеното наказание с други наказания, наложени по други дела, на основание чл. 25, ал. 1 от НК. Съдът не бил се съобразил с § 12 от ЗИДНПК, обн. в ДВ бр. 93/2011 г., в сила от 29.11.2011 г., с който е изменен чл. 381, ал. 8 от НПК - със споразумението се прилага само чл. 23, ал. 1 от НПК.

По второто основание се твърди, че с прилагането на чл. 25, ал. 1 от НК, при постановяване на атакуваното определение за одобряване на споразумение, съдът е лишил осъдения от процесуалната възможност да обжалва групирането, както би могъл да постъпи, ако съдът бе приложил реда по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Направено е искане определението, постановено по н о х д № 287/2011 г. да се отмени по реда на възобновяването, в частта, с която е определено общо наказание на Ц. М. С. и делото да се върне за ново групиране на наказанията по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Пред касационната инстанция осъденият С., не се явява, редовно призован.

Прокурорът поддържа искането.

Служебно назначеният защитник адвокат Е. Д. от САК, също пледира искането на Главния прокурор да се уважи, по съображенията изложени в него.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е основателно.

С цитираното определение, влязло в сила на 13.12.2011 г., е одобрено споразумение и осъденият Ц. С. е признат за виновен в това, че е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, при строг режим, което да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, същият съд е определил общо наказание по две групи съвкупности - по първата групирал наказанията по присъдите постановени по н о х д № 92/2009 г. по описа на РС-Бяла Слатина; по н о х д № 829/2009 г. по описа на РС-Враца и по н о х д № 237/2009 г. по описа на РС-Оряхово, с общо наказание пробация, а по втората група определил общо наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, като кумулирал присъдите по н о х д № 287/2011 г. по описа на РС-Оряхово; н о х д № 427/2008 г. по описа на РС-Козлодуй; н о х д № 337/2010 г. по описа на РС-Оряхово и по н о х д № 506/2010 г. по описа на РС-Козлодуй.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към посочените наказание глобата от 200 лева, наложена като наказание с присъдата постановена по н о х д № 337/2010 г. по описа на РС-Оряхово.

Със същото определение е наложено наказание и на осъдения В. Л. за това, че след предварително сговаряне с Ц. С. е осъществил състава на прес. по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от НК. Наложено му е наказание четири месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок.

Двамата са осъдени да заплатят разноските по делото.

При проверката по делото се установи, че:

1. Съдът неправилно е преценил, че всички престъпления включени във втората съвкупност - по н о х д № 427/2008 г. по описа на РС-Козлодуй; н о х д № 337/2010 по описа на РС- Оряхово; н о х д № 506/2010 г. по описа на РС- Козлодуй и н о х д № 287/2011 г. по описа на РС - Оряхово се намират в отношение на реална съвкупност. Престъплението по н о х д № 427/2008 г. не може да бъде включено във втората група, тъй като деянието е извършено в периода 28.05.2008 г. -31.08.2008 г., а определението за одобрено споразумение по това дело е влязло в сила на 11.11.2008 г. т. е. преди да са извършени само престъпленията по н о х д № 337/2010 по описа на РС- Оряхово на 20.05.2010 г.; по н о х д № 506/2010 г. по описа на РС- Козлодуй на 8.09.2010 г. Деянието по н о х д № 287/2011 г. по описа на РС - Оряхово, е извършено на 4.07.2008 г. и се намира в отношение на съвкупност само с това по н о х д № 427/2008 г. по описа на РС-Козлодуй. Деянията по другите две от изброените наказателни дела са извършени след влизане в сила на съдебния акт по това наказателно дело.

1. Основателно е възражението в искането на Главния прокурор, че и това групиране на наказанията по н о х д 427/2008 г. и по н о х д № 287/2011 г. следва да се отмени от ВКС по реда на възобновяването, тъй като определението за одобряване на споразумение по второто дело е постановено на 13.12.2011 г., след влизане в сила на § 12 от ЗИДНПК, обн. в ДВ бр. 93/2011 г., в сила от 29.11.2011 г., с който е изменен чл. 381, ал. 8 от НПК - със споразумението се прилага само чл. 23, ал. 1 от НПК. Налице е касационното основание за допуснато съществено процесуално нарушение - реда по чл. 381, ал. 8 от НПК, което е предпоставка за частична отмяна по реда на възобновяването на определението по н о х д № 287/2011 г., влязло в сила на 13.12.2011 г. и не проверявано по касационен ред.

1. По същите съображения и поради забраната за прилагане на чл. 25 от НК от съдилищата в диференцираното производство за разглеждане на наказателните дела по реда на глава Двадесет и девета от НПК "Решаване на делото със споразумение" след 29.11.2011 г., когато влиза в сила ЗИДНПК обн. в ДВ бр. 93/2011 г., по реда на възобновяването следва са се отмени атакуваното определение на Оряховския районен съд, в частта с която е извършено групирането на наказанието по н о х д № 287/2011 г. с другите наказания, наложени по други дела, водени срещу осъдения С. по реда на чл. 25 от НК.

Делото следва да се върне на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК само в отменената част.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение