Решение № 11239 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2024 г.

ВАСВторо отделение21.10.2024 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1460/06.03.2024г., постановено по адм. дело 11090/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи - да заплати на А. М. В. [ЕГН] сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител Б. Пиперкова срещу решение 1460/06.03.2024г., постановено по адм. дело 11090/2023 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което по жалба на А. М. В. е отменена негова заповед 8121 К - 13462/31.10.2023 г., с която е прекратено служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът по подробно изложени в жалбата доводи обжалва съдебното решение, като неправилно, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено. Ответникът А. М. В., чрез адв. Пенчев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и защита. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на А. М. В. против заповед 8121К-13462/31.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността началник на сектор (главен счетоводител) Финансово осигуряване, материална отчетност и работна заплата в Отдел Административен, при Дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР, считано от 01.11.2023 г. За да отмени заповедта, съдът е приел, че органа по назначаване, със Заповед 8121К- 13289/24.10.2023 г., с която е утвърдил нов щат на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР не е извършил реално съкращаване на заеманата от А. М. В. длъжност началник на Сектор (главен счетоводител) Финансово осигуряване, материална отчетност и работна заплата, като позиция в щатното разписание на длъжностите в Администрацията и като функции. Променено е само наименованието на сектора и дори е увеличен броят на служителите в сектора с една щатна бройка, защото съвместяващата длъжност началник на Сектор (главен счетоводител) е разделена на две длъжности - главен счетоводител и началник Сектор Финансово - счетоводна отчетност. Според съда, липсата на реално съкращаване на длъжността началник на Сектор (главен счетоводител) обуславя материална незаконосъобразност на оспорената Заповед 8121К-13462/31.10.2023 г., с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя А. В., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя без да е необходимо да ги повтаря. В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, според поименното щатно разписание към 29.09.2023 г. в Сектор Финансово осигуряване, материална отчетност и работна заплата, Дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР е имало общо 20 щатни бройки, като под 1 е длъжността началник на сектор (главен счетоводител), но срещу тази длъжност не е посочено име. От представеното следващо поименно щатно разписание на длъжностите в Дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР към 31.10.2023 г. е видно, че в Сектор Финансово осигуряване, материална отчетност и работна заплата е имало общо 20 щатни бройки (по служебни и по трудови правоотношения), като под 1 е длъжността началник на сектор (главен счетоводител), а срещу тази длъжност е посочено името на А. М. В. и в следващата колона е изписана обсъдената по - горе в настоящото решение Заповед 8121 К-13270/24.10.2023 г. за възстановяване на длъжността след незаконосъобразното уволнение. Следователно: към дата 31.10.2023 г., т.е. преди издаването на Заповед 8121К-13289/24.10.2023 г., с която е утвърден нов щат на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР длъжността началник на сектор е включвала (съвместявала) и длъжността главен счетоводител; след тази дата, считано от 01.11.2023 г. щатната численост на сектора с ново наименование Сектор Финансово - счетоводна отчетност (старо - Сектор Финансово осигуряване, материална отчетност и работна заплата) е определена на общо 21 щатни бройки (по служебни и по трудови правоотношения), т.е. - щатната численост е увеличена с една бройка, понеже са предвидени отделни щатни бройки, съответно за началник сектор и за главен счетоводител. На следващо място, правилно е прието от съда, че сравняването на длъжностната характеристика за длъжността началник на сектор (главен счетоводител) с тези за главен счетоводител и началник сектор показва съвпадение на основните цели (т. 3), области на дейност (т. 4), преки задължения (т. 5), макар те да са формулирани с други думи, в зависимост от това, дали касае съвместената длъжност началник на сектор (главен счетоводител) или отделните длъжности главен счетоводител и началник сектор. Изводът е, че задълженията, които са били вменени на длъжността началник на сектор (главен счетоводител) са разпределени между длъжностите главен счетоводител и началник Сектор Финансово - счетоводна отчетност, като описаните в длъжностните характеристики конкретни дейности са редактирани, досежно употребените понятия, термини и изразни средства. Ето защо, обосновано е прието от съда, че органа по назначаване, със Заповед 8121К- 13289/24.10.2023 г., с която е утвърдил нов щат на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР не е извършил реално съкращаване на заеманата от А. М. В. длъжност началник на Сектор (главен счетоводител) Финансово осигуряване, материална отчетност и работна заплата, като позиция в щатното разписание на длъжностите в администрацията и като функции. Променено е само наименованието на сектора и дори е увеличен броят на служителите в сектора с една щатна бройка, защото съвместяващата длъжност началник на Сектор (главен счетоводител) е разделена на две длъжности - главен счетоводител и началник Сектор Финансово - счетоводна отчетност. Следва да се посочи, че когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или тези функции и задължения са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Преструктурирането на администрацията чрез броя и наименованието на отделите и секторите в дирекция Управление на собствеността и социални дейности- МВР, при която обаче се запазва системата от функции, задачи и изисквания към конкретните две новосъздадени длъжности: началник на сектор и главен счетоводител в сектор Финансово-счетоводна отчетност в отдел Административен при дирекция Управление на собствеността и социални дейности- МВР и броя на лицата, които я заемат не представлява съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Следва да бъде отбелязано, че липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени в условията на оперативна самостоятелност арг. в чл. 169 от АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закон. Неоснователно в жалбата се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Последователни и логични са изводите на съда при правилен анализ на доказателствата по делото. Решаващият съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, събрани са всички относими към спора доказателства, доказателствената тежест е разпределена между страните, съобразно изискванията на чл. 170 АПК. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е установил, както формалното наличие на съкращаването на заеманата от жалбоподателя длъжност, така и че това съкращаване е направено в противоречие с целта на закона. При тези данни по делото, като е приел жалбата на А. М. В. за основателна и е отменил процесната заповед на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното й правоотношение, решаващият съд е постановил правилно решение, в съответствие с приложимия закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана, като и бъде присъдена сумата от 1200( хиляда и двеста) лева, възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,