Решение № 13784 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2020 г.

Решение № 13784 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Неделчев, чрез процесуален представител срещу решение № 731/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3024/2019 г., на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство по заявление вх. № 14316/17.09.2019 г. В жалбата се навеждат доводи, че решението на АС – Варна е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че жалбоподателят е подал заявление за издаване на свидетелство за правоуправление, като е заплатил съответната държавна такса, но в законно регламентирания срок такова не му е било издадено. В последствие е установил, че отказа се дължи поради факта, че са му били отнети всичките 39 контролни точки по наложени наказания с НП. Сочи, че неправилно АС – Варна е възприел доказателствата по делото и неправилно е достигнал до извод, че по отношение на Неделчев са налице влезли в сила НП и всичките контролни точки са отнети, тъй като част от наказателните постановления не са влезли в сила, като невръчени или като обжалвани. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че към 17.09.2019 г., по отношение на ответникът не са били налице основания за отказ за издаване на СУМПС. Моли съда да отмени решението на АС – Варна и да постанови друго с което да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката на административния орган за произнасяне по искането на касатора. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" - ОД на МВР – Варна не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Неделчев срещу мълчалив отказ на началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Варна за издаване на СУМПС по подадено заявление вх. № 14316/17.09.2019 г. За да постанови своя акт съдът е установил, че в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Варна е постъпило заявление от жалбоподателят за издаване на СУМПС, тъй като първоначално издаденото му е било отнето на 14.09.2017 г., поради извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 2 от НК като наказанието "лишаване от право да управлява МПС" е изтърпяно в периода 14.09.2017 г. до 14.09.2019 г. Установено е, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС с предходни присъди за периода 4.10.2015 г. до 5.04.2017 г. Съдът след извършване на анализ на приетите по делото писмени доказателства – НП № 2258/27.03.2008 г., № 1264/14.10.2009 г., № 1322/6.11.2009 г., № 153719/18.01.2010 г., № 3060/30.12.2009 г., и № 111/12.11.2010 г., както и справка от централизираната автоматизирана информационна система за водача А. Неделчев по отношение НП № 2384/6.08.2005 г., № 4685/6.12.2006 г. и НП № 1820/18.05.2007 г., е достигнал до извода, че жалбоподателят са му били отнети 61 брой контролни точки от максимален такъв от 39, като липсват данни да са му били възстановени. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 157, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, както и нормите залегнали в Наредба № I-157/1.10.2002 г., за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и е приел, че мълчаливия отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна е законосъобразен, тъй като жалбоподателят към датата на подаване на искането за издаване на СУМПС е бил с отнети контролни точки, които не са били възстановени и той не е преминал изпит за възстановяване на точките т. е. не са били налице предпоставките за издаване на СУМПС. Решението е правилно. Изводите на АС – Варна, че в конкретния случай е приложима хипотезата за мълчалив отказ са правилни, тъй като подаването на искане за издаване на СУМПС попада в обхвата на нормата на § 8 от ПЗР на АПК – искане за извършване на административна услуга изразяваща се в издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а липсата на активно процесуално поведение от страна на ответника от своя страна е уредено в чл. 58 от АПК - презумирано от закона отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание, респ. за извършване на административна услуга. Съгласно чл. 4 от действалата към датата на подаване на искането за издаване на СУМПС на правилата на движение по пътищата Наредба № I-139/16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от актуалната Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13/12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи /Обн., ДВ, бр. 20/4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. /. Според разпоредбата на чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. По силата на чл. 12, т. 3 от Наредба № І-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелство за управление на МПС се издава при възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки. А съгласно чл. 14 от същата наредба при придобиване на нова категория или възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки на водача се издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, т. 1, 2, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на МПС. Въз основа на описаната нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че по отношение жалбоподателят не са били налице предвидените законови материалноправни предпоставки за издаване на СУМПС. Безспорно от събраните писмени доказателства се установява, че по отношение на жалбоподателят са отнети всичките 39 контролни точки и те не са били възстановени, а и липсват доказателства лицето да е положило изпит за правоспособност. Отнемането на контролните точки в хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, както и липсата на предпоставките по чл. 157, ал. 5 ЗДвП, са релевантни факти, установени пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да откаже да издаде поисканото свидетелство за управление на МПС. Ирелевантно за спора е дали издадените наказателни постановления са изпълнени, тъй като отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13/12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че липсват доказателства за влизане в сила на част от НП респек. за отнемане на всички контролни точки, тъй като в доказателствата приети от първоинстанционния съд се съдържат данни имено свързани с влизане на НП в сила и с посочване на отнетите по тях контролни точки. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е твърдял настъпването на нови факти и обстоятелства /включително възстановяване на правоспособност, след отнемане на контролните му точки/, които да осъществяват някоя от посочените в чл. 12, ал. 1 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. предпоставки за издаване на СУМПС. Неоснователно в касационната жалба Неделчев се опира на отменена със съдебен акт ЗПАМ № 19-0819-002054/16.10.2019 г., тъй като правните основания по това производство и по настоящото са различни. В производството по налагане на процесната ЗПАМ основанието е отнемане на СУМПС и задължението на адресата и да го върне, а в настоящото е отказано издаването на ново СУМПС. Макар и двете производство да се основават на едни и същи установени факти и доказателства – издадени НП за отнемане на контролни точки, то органа има задължение при издаване на съответния акт да извърши проверка на всички факти и обстоятелства от значение за случая – чл. 35 от АПК т. е. в конкретния случай за да се стигне до наличие на мълчалив отказ за издаване на СУМПС на Неделчев органа е счел, че не са налице предпоставките за това, с оглед доказателствата имащи отношение към извършване на услугата. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АС- Варна, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,