Решение № 11618 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2010 г.

Решение № 11618 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение № 67/22.01.2010 г. по адм. дело № 1184/2009 г. на Административен съд - София - град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 100800359/10.11.2008 г. на орган по приходите на ТД на НАП - гр. Кюстендил в частта му за установени задължения за корпоративен данък за 2006 и 2007 г. в резултат на непризнати за текущи разходи съответно в размер на 12 512, 92 лв. и 55 928, 09 лв. по жалба на "Тексиком" ООД, гр. Кюстендил. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Тексиком" ООД, гр. Кюстендил, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че РА в обжалваната си част е нищожен, тъй като не е подписан от издателя си, видно от съдържащия се в данъчната преписка екземпляр от него, на всяка страница от който има заверка за вярност с оригинала с печат и подпис на длъжностно лице от данъчната администрация. Отделно от това като съществено съдопроизводствено нарушение е посочено и подписването на ревизионния доклад само от двама от четиримата органи по приходите, на които е възложена ревизията. Съдът е изложил доводи, че не са касае за незавършен фактически състав, тъй като срещу РА в този му вид се е развило административно производство и горестоящият орган го е потвърдил. Решението е правилно. С оглед заверката за "вярно с оригинала" съдът обосновано е решил, че именно в този си вид са били РА и РД към момента на постановяване на решението на горестоящия административен орган. Този му извод кореспондира със субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 179, ал. 2 ГПК, според която официално заверения препис има същата доказателствена сила като оригинала. Липсата на определен реквизит в официално заверения препис води до обоснован извод за липса на същия реквизит и в оригинала. Съдът би имал задължение да поиска оригиналите за констатация, каквото оплакване формулира касаторът, ако над имената на издателите на РА и РД беше изписано "подпис", но самият подпис не се вижда и жалбоподателят оспори наличието на подпис. При празна бланка и удостоверяване от приходната администрация, че именно това е съответстващият с оригинала вид, подобно задължение липсва. Представените от касатора пред касационната инстанция РА с подпис над името на издателя и РД с три подписа на органи по приходите, както изтъква и ответникът по касационна жалба, следва да се ценят заедно с приложените към данъчната преписка. Новопредставените РА и РД не доказват, че към правнорелевантния момент оригиналите на РА и РД са били подписани от органите по приходите, чиито подписи липсват на официално заверените преписи. Съдът правилно е приложил нормата на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК и е приел, че неподписването на РА от издателя му води до неговата нищожност. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение