Решение № 6597 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2018 г.

Решение № 6597 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР. Образувано е по жалба на М. Атанасов от [населено място] срещу заповед № 8121 К-5338 от 26 март 2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която е изменена заповед № 8121 К- 5835/4.07.2017 година на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство срещу старши инспектор М. Атанасов- в частта, с която са променени основанията и мотивите за временното отстраняване от длъжност на Атанасов. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което моли за отмяната й. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Райкова, оспорва жалбата, като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със Заповед № 8121 К- 5835/04.07.2017 година на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ срещу държавния служител Атанасов е образувано дисциплинарно производство и като е зачетен факта, че на служителят е взета мярка "задържане под стража" лицето е временно отстранено от заеманата длъжност. Със заявление от 02 март 2018 г., сочейки, че с постановление № 4762/16 от 14.02.2018 г. по описа на Русенска окръжна прокуратура, взетата по отношение на него последна мярка за неотклонение "домашен арест" е променена в парична гаранция, поради което и на основание чл. 214, ал. 6 МВР- е поискал възстановяването му на заеманата длъжност- началник на група "Оперативен център " в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" към РДПБЗН- Силистра при ГДПБЗН- МВР. С докладна записка рег. № 1107 р-563/19.03.2018 г. дисциплинарно разследващия орган /ДРО/-предлага на министъра на вътрешните работи, да измени сочената по-горе негова заповед и съобразявайки факта, че дисциплинарно разследваният Атанасов, с оглед заеманата от него длъжност притежава достъп до класифицирана информация с ниво "секретно", както и достъп до системите, обработващи лични данни, подробно описани, поради което има възможност да възникнат предпоставки служителят да злоупотреби отново с доверието на ръководителите си, да извърши същото или друго дисциплинарно нарушение; да манипулира доказателствата и да затрудни разкриването на обективната истина по воденото производство, поради което на променено вече основание - Атанасов временно да бъде отстранен от длъжност. Няма спор, че М. Атанасов е служител на МРВ като заеманата от него длъжност е началник на група "Оперативен център " в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" към РДПБЗН- Силистра при ГДПБЗН- МВР. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на заповедта, в частта, с която са изменени основанията за временното отстраняване на М. Атанасов от сочената длъжност В случая от правно значение са само фактите, посочени в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно налице ли е образувано и висящо дисциплинарно производство и дали служебното положение на отстранения служител би затруднило разкриването на обективната истина. От събрания доказателствен материал по делото, настоящият тричленен състав приема за установено, че служебното положение на Атанасов като началник на група би затруднило разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство, образувано срещу него за установяване на дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, тъй като в качеството му на ръководител на посоченото структурно звено, е с разрешен достъп до класифицирана информация до ниво "секретно", включително и достъп до информационни масиви на МВР съдържащи лични данни на лица. Дисциплинарното производство срещу лицето е именно за неправомерно придобиване и съхраняване на предмети и материали, предназначени за подправка на платежни инструменти, а именно: копия от документи за самоличност и данни за кредитни карти с номера, дата на валидност, CVV код и имена на собственик. При така събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, настоящият съдебен състав намира следното: На осн. чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед на посоченото, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – по арг. на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР и в законовите му правомощия е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и да образува дисциплинарни производства за тяхното установяване, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е компетентен и да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези служители. При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Със заповедта на първо място е наредено да се образува на дисциплинарното производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено отстраняването на жалбоподателя от заеманата длъжност. Дисциплинарно наказващият орган приема, че служебното му положение ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като същият ще има възможен достъп до информационните масиви и оттук възможност за манипулиране на доказателства, установяващи дисциплинарното нарушение. при провеждането му ще бъдат снемани сведения от подчинени му служители в ръководения от него участък, в качеството им на свидетели, чийто показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка. Отчетено е обстоятелството, че оставането на Д. на длъжността му ще повлияе на служителите, които са в йерархическа връзка със своя началник и по този начин да се повлияе на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, поради което правилно органът е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. При издаване на оспорената заповед не се установява и противоречие с целта на закона. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. При определяне наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелства, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. С оглед изложеното, настоящият тричленен състав счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата на М. Атанасов срещу заповедта за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и временното му отстраняване от длъжност, следва да се отхвърли като неоснователна. При този изхода на спора не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като ответникът по спора не е претендирал присъждането на такива по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК