Решение № 2455 от 8.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Админстративнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Т. Михайлова, чрез адв. Р. Ножарова, срещу решение 567 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 571/2021 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед ДК-11-сф-04/02.12.2019г. на началника на РДНСК Софийска област, с която е обявена нищожност на разрешение за строеж 37/26.09.2019г. Промяна предназначението на съществуващи помещения - част от жилищна сграда от код 500 - за жилищна сграда в код 570 - за обществено хранене" със ЗП - 48 кв. м., представляващ основно застрояване в имота, пета категория в УПИ V-68, кв.4 по ПУП на [населено място], община Своге, издадено от главния архитект на община Своге, Софийска област. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици.Претендира разноски. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ не излага становище по касационната жалба. Ответникът главен архитект на Община Своге не ангажира становище по жалбата. Ответникът И. Михайлов не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Б. Велева не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена служебна проверка за правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото в производство по чл. 226 АПК, след като с решение 7296/16.06.2021 г. по адм. дело 2698/2021 г. на Върховния административен съд е обезсилено решение 38/13.01.2021 г. по адм. д. 1622/2019 г. на Административен съд София област, поради неправилно конституиране на страните в производството. Производството пред Административен съд София-област е било образувано по жалба на Т. Михайлова от гр. София, [жк], [адрес],[адрес], с посочен съдебен адрес, представлявана в съдебното производство по пълномощие от адв. Р. Ножарова, срещу заповед ДК-11-сф-04/02.12.2019г. на началника на РДНСК Софийска област, с която е обявена нищожност на разрешение за строеж 37/26.09.2019г., издадено от главния архитект на община Своге, Софийска област. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че основният мотив на издадената заповед, с която е обявена нищожност на PC 37 от 26.09.2019г. за Промяна предназначението на съществуващи помещения, част от жилищна сграда от код 500 - за жилищна сграда в код 570- за обществено хранене със ЗП 48,00 кв.м. , находящ се в УПИ V-68, кв.4 [населено място], община Своге, е обстоятелството, че е издадено за вече извършена и съществуваща промяна на предназначението в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което съставлява недопустимо заобикаляне на закона. Правният режим по чл.148, ал.1 от ЗУТ предполага във времево отношение разрешението за строеж винаги да предхожда извършването на строежа, тъй като предназначението му е да позволи изграждане при спазване на нормативните изисквания. Разрешението за строеж не е способ за узаконяване на вече изпълнен строеж. Прието е още, че позоваването на инвестиционния проект, въз основа на който е издадено PC, е с оглед установената липса на предвидени бъдещи СМР и наличие на описание на съществуващото положение и като едно от доказателствата, че промяната на предназначението на жилищни помещения в обект за обществено хранене е изпълнено преди издаване на PC 37/26. 09.2019г., както и че описания в проекта строеж е идентичен с установения обект в административните производства на община Своге и РДНСК. В тази връзка заключението на вещото лице по първи въпрос на СТЕ потвърждава този извод за идентичност. Преустановяването на ползването на обект Бира, скара, грил в изпълнение на издадена заповед на кмета на община Своге, потвъредава обстоятелството, че преустройството и промяната на предназначението на част от жилищната сграда в търговски обект е осъществена преди издаване на PC 37, а инвестиционният проект само е описал вече извършеното преустройство. Прието е, че издаването на PC за съществуващ строеж е самостоятелно основание за обявяването му за нищожно, поради което правилно административния орган е издал такава заповед. Така постановеното решение е правилно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Безспорно се установява от данните по делото, а и от приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че инвестиционният проект е за промяна на предназначение на съществуващи помещения и е направен на основание виза за проектиране от 1994г. С инвестиционния проект се сменя предназначението на три помещения. Две в съществуваща жилищна сграда, за която има издадено удостоверение за търпимост и трето помещение, посочено като зимна градина , за което не са налични разрешение за строеж и не е в обхвата на удостоверението за търпимост за съществуващата сграда. Помещението, описано като зимна градина в архитектурното заснемане и като салон за посетители в техническия проект, е указано във визата като новопроектирана част към къщата. Същевременно в проекта се третира като съществуващо. Визата е за преустройство и промяна на предназначение, докато проектът изрично е описан само като промяна на предназначение. В отговор на въпроса дали помещенията, предмет на архитектурния технически проект към разрешение за строеж 37/2019г. съответстват на помещенията по архитектурния проект от 2018г. вещото лице сочи, че двата проекта си съответстват по технически показатели и са с еднаква геометрия. Вещото лице е установило още, че контурът в инвестиционния проект съответства на контура, геометрично указан на визата, но не съответства на предвижданията на визата, тъй като визата е за преустройство. Помещението, описано като зимна градина и зала за посетители е новопроектирано строителство, съгласно визата, а не съществуващо. Установено е също така по делото, че процесното разрешение за строеж касае съществуващо заведение за хранене а не преустройство и промяна на предназначението на съществуващи жилищни помещения, т.е. към датата на издаване на процесното разрешение за строеж промяната на предназначението на помещенията от жилищната сграда в търговски обект вече е съществувало. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на разрешението за строеж-26.09.2019 разрешената с него промяна на предназначението на сградата вече е било за съществуващ обект. В тази връзка, обосновано е прието от първоинстанционния съд, че основният мотив на издадената заповед, с която е обявена нищожност на PC 37 от 26.09.2019г. за Промяна предназначението на съществуващи помещения, част от жилищна сграда от код 500 - за жилищна сграда в код 570 - за обществено хранене със ЗП 48,00 кв.м. , находящ се в УПИ V-68, кв.4 [населено място], община Своге, е обстоятелството, че е издадено за вече извършена и съществуваща промяна на предназначението в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което съставлява недопустимо заобикаляне на закона. Правният режим по чл.148, ал.1 от ЗУТ предполага във времево отношение разрешението за строеж винаги да предхожда извършването на строежа, тъй като предназначението му е да позволи изграждане при спазване на нормативните изисквания. Разрешението за строеж не е способ за узаконяване на вече изпълнен строеж. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответниците, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,