Решение № 8568 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16739/2009 г.

Решение № 8568 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16739/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Иванов Страшников срещу решение № 65 от 5.11.2009 г. по адм. д. № 3510/2009 г. на Административен съд София град, I отделение, 6-ти състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено и спорът решен по същество с отмяна на процесната заповед. Процесуалният представител на ответника Директорът на ГД "Гранична полиция" гр. София оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР, е отхвърлена жалбата на Димитър Иванов Страшников срещу заповед № 1389/06.04.2009 г. на Директора на ГД "Гранична полиция", с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай /домакин/ в 01 Гранично полицейско отделение на 01 Граничен полицейски взвод от 01 Група "Охрана на държавната граница" от ГПК - Свиленград към РД "Гранична полиция" Елхово при ГД "Гранична полиция" - МВР, категория "Е" - I степен, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването /предложение рег. № 2911/05.03.2009 г./, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изводът, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на административния акт, е обоснован и законосъобразен. Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон, поддържано като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Правното основание за освобождаване от служба на жалбоподателя е чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Разпоредбата предвижда освобождаване на служителя при придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО. Придобиването на това право възниква при наличие на 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужен в системата на МВР. Видно от неоспорената от страните справка, в конкретния случай жалбоподателят има осигурителен стаж 26 години, 1 месец и 9 дни. Спорът е относно неговата продължителност, като жалбоподателя има 2 години и 25 дни наборна военна служба, за която твърди, че не следва да се включва в същия осигурителен стаж. Съдът е направил обоснован и съответен на закона извод, че наборната служба се зачита за осигурителен стаж, който е елемент от предпоставките по чл. 69 от КСО. Доводът, че не са внасяни осигурителни вноски за този период е неотносим към определяне на общия осигурителен стаж. Правната уредба, визирана от жалбоподателя /чл. 70а ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПОС/, като аргумент, че наборната военна служба не се включва в осигурителния стаж, е неотносим към правния спор, тъй като тя касае начина, по който се формира средномесечния осигурителен доход, от който се изчислява размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. А предвид чл. 17, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за пенсиите и осигурителния стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО се зачита изслуженото време на кадрова военна служба. Предвид това правилно в осигурителния стаж, релевантен за прилагането на чл. 69, ал. 2 от КСО, е включено времето, което жалбоподателят е изслужил на кадрова военна служба. При тези данни и при положение, че при служебната проверка се установи, че решението е валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение