Решение № 43 от 4.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 213/2012 г.

Решение № 43 от 4.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 213/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Д. Н и Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., чрез процесуален представител адв. Е В. Т. срещу решение № 1520 от 05.10.2011 г. по т. дело № 1309/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено решение от 22.11.2010 г. по гр. дело № 7866/2010 г. на Софийски градски съд, I ГО, 1 състав и Д. Н и Д. Х. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 3 600 лв. - разноски във въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от Д. Н и Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 29 161.60 евро, получена без правно основание, заедно със законната лихва, считано от 10.12.2008 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за противоречие с разпоредбата на чл. 55 ЗЗД поради неправилно възприемане на доказателствата по делото. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила се изразява в неточен доклад по чл. 146 ГПК, неправилно недопускане на искани доказателства, неизвършване на съвкупна преценка и необсъждане на всички доказателства и доводи съобразно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени като бъдат присъдени направените разноски, евентуално делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново раглеждане. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. М Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за законосъобразност и обоснованост на решението и постановяването му при спазване на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че разпоредбата на чл. 146 ГПК не задължава съда да дава указания какви точно доказателства да бъдат представени, а указанията се дават само в случай, че страната изобщо не е посочила доказателства за установяване на твърдян от нея факт, но не и когато представените от нея доказателства са непълни. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. С определение № 103 от 25.02.2013 г. по настоящото т. дело № 213/2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните; 2/ и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос относно доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния и въззивния съд, неговото съдържание съгласно ал. 1, т. 5 и ал. 2 и необходимостта въззивният съд да отстрани нарушението на първоинстанционния съд във връзка с доклада; 3/ на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложимостта на чл. 176 ГПК по отношение на управителите на търговските дружества и допустимостта на техните обяснения като доказателствено средство /чл. 175 - чл. 177 ГПК/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са имали отношение с ответника по повод договор за продажба на недвижим имот. Изводът за неоснователност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е аргументиран с обстоятелството, че ищците не са ангажирали годни доказателства, че са платили /превели/ на ответника претендираните суми на валидно към момента на превода основание или без основание. Според въззивната инстанция представените доказателства /два броя преводни нареждания/ установяват, че претендираната сума е преведена на ответника от "Л. И. Б", но не и от ищците. Поради това решаващият съдебен състав е приел, че не следва да се обсъждат доводите на въззивниците /ищци в първоинстанционното производство/ по отношение на приемането, цененето или неоткриването на процедура по оспорване на представени доказателства. В съответствие с принципите на гражданския процес за служебно начало /чл. 7 ГПК/, състезателно начало /чл. 8 ГПК/, осигуряване на равенство на страните при упражняване на процесуалните им права /чл. 9 ГПК/ и установяване на истината /чл. 10 ГПК/ законодателят е вменил задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за установяване на обективната истина и решаване на спора. Проявление на тези основни принципи в гражданския процес е задължението на съда за изготвяне на доклад по делото съгласно разпоредбата на чл. 146 ГПК, чието значение е да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Отговорът на въпроса относно доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния и въззивния съд, неговото съдържание съгласно ал. 1, т. 5 и ал. 2 и необходимостта въззивният съд да отстрани нарушението на първоинстанционния съд във връзка с доклада, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се съдържа в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По процесуалноправния въпрос дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните настоящият съдебен състав намира следното: След допускане на касационно обжалване на въззивното решение - предмет на касационната жалба е прието горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 на което е изразено разбирането, че доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В тези случаи, както и при обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства и релевирани доводи и възражения от страните, въззивният съд е длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. В настоящия случай въззивният съд не е изпълнил задълженията си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права, с което е допуснал нарушение на горепосочените принципи на гражданския процес и задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от изготвения в първоинстанционното производство доклад, същият е непълен и неточен - в доклада не е отразено кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване /чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК/; доказателствената тежест е разпределена много общо /чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК/; от една страна е посочено, че са представени доказателства, а от друга на страните е указано, че следва да ангажират доказателства досежно изложените твърдения, но не са дадени ясни указания за кои от твърдените от страните факти не са посочени доказателства /чл. 146, ал. 2 ГПК/. Първоинстанционният съд с определение от 02.11.2010 г. е оставил без уважение искането на ищците за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с посочена в молба-становище от 19.04.2010 г. задача поради това, че не е необходима - според СГС спорните въпроси, които е следвало да бъдат доказани с нея, са доказани с представените по делото писмени доказателства. Въпреки това в решението първоинстанционният съд, без да обсъди събраните по делото доказателства, е приел, че по делото не е установено да е било извършено плащане от страна на ищците в размер на исковата сума в полза на ответното дружество. Във въззивната жалба ищците са се позовали на допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада - чл. 146, ал. 1, т. 3-5 и ал. 2 ГПК, но въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да даде указания до въззивниците относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота и неточност на доклада и дадените указания. Във въззивната жалба са направени и оплаквания, че в противоречие със съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал редица относими, допустими и необходими доказателства, поискани във връзка с възраженията на ответника, както относно извършените плащания от една страна от ищците на [фирма] и от друга страна от [фирма] на ответното дружество, така и не е уважил искането по чл. 176 ГПК за явяване на управителя на ответника да заяви получавало ли е ответното дружество претендираната от ищците сума. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд е аргументирано във въззивната жалба и с обстоятелството, че съдът не е преценил в съвкупност всички доказателства и доводи на страните съобразно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, а относно необосноваността на решението въззивниците са изложили съображения, че от доказателствата се установяват други факти по делото и СГС неправилно е приел определени факти за неустановени, които в действителност са се осъществили. С оглед направените във въззивната жалба оплаквания за необсъждане на събрани относими, допустими и необходими доказателства, на релевирани от ищците доводи и възражения и за необоснованост на решението, въззивният съд е бил длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка. В настоящия случай въззивният съд не е обсъдил представените с исковата молба и неоспорени от ответника доказателства за извършено плащане на определени суми от ищците на [фирма] /информация за сключен контракт и извършено плащане на сумата 49 836 евро - с вальор на закупуване на валутата 17.01.2006 г. и дата на плащане на посоченото дружество на 06.02.2006 г., и на сумата 11 680 евро - с вальор на закупуване на валутата 15.05.2006 г. и дата на плащане на дружеството на 17.05.2006 г./. Тези доказателства не са обсъдени във връзка с доказателствата, установяващи плащане от [фирма] на [фирма] с променено наименование към настоящия момент [фирма] /издаден превод № БР0034/4/37465 за сумата 17 502.60 евро с вальор 16.02.2006 г. и издаден превод № БР0046/4/43881 за сумата 11 659 евро с вальор 27.06.2006 г. с посочено основание за плащане в двата превода - Наш и Х., апартамент L003, А. Голф/, с писмото от 26.04.2010 г. от [фирма] до ищците и изявлението на ответното дружество чрез пълномощник Адвокатска кантора "Г. П. ", изразено в писмото до Д. Наш без дата, представено от ответника с молба от 16.10.2009 г. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на поисканите от ищците своевременно в първоинстанционното производство, предвид непълния доклад по чл. 146 ГПК, съдебно-счетоводна експертиза с посочена задача в молба - становище от 19.04.2010 г. и неуважаване на искането по чл. 176 ГПК за задължаване на управителите на ответното дружество или един от тях да дадат обяснения по посочени обстоятелства по делото. Съгласно чл. 175 - чл. 177 ГПК страните могат да дават обяснения, като с материална доказателствена сила се ползва само признанието на неизгоден за тях факт. Разпоредбата на чл. 176 ГПК намира приложение и по отношение на управителите на търговските дружества. Когато страни по делото са юридически лица, съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 обясненията се дават от техните законни представители. Направеното от страната или от нейния представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Поради това, като е отхвърлил искането на въззивниците по чл. 176 ГПК с аргумент, че само страна - физическо лице може да бъде задължена да се яви лично в съда и да отговори на конкретно поставени въпроси от значение за спора поради това, че регламентираното в чл. 176, ал. 1 ГПК лично явяване на страната има предвид строго лични действия, по отношение на които представителството е недопустимо, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, освен извършване на горепосочените съдопроизводствени действия, въззивната инстанция следва да извърши преценка дали ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е направил възражение за наличие на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е платена претендираната сума, и ако такова възражение е релевирано в преклузивния срок, то въззивният съд трябва да се произнесе по искането на въззивниците за представяне от ответното дружество на оригинала на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот във ваканционен комплекс "А. Г" от 07.02.2006 г. с оглед направеното оспорване на истинността му съгласно чл. 193 ГПК, предвид направените оплаквания във въззивната жалба и непълнотата на доклада по чл. 146 ГПК в първоинстанционното производство. С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав счита, че не трябва да се произнася по исканията за разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при решаването на спора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение