Решение № 13985 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано по касационна жалба подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, чрез гл. юрк. Янкова срещу решение 8450 от 12.06.2024 г., постановено по адм. дело 3860 по описа на Административен съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение по жалба на Г. З. Д. е отмемнено решение рег. 32-129118/04.04.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе МRN 20 ВG004300001835R0/20.05.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от МКС. Твърди се, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 19 586 USD, а декларираната цена на стоката по МД, е в размер на 6 100 USD. Според касатора митническите органи са разгледали последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и законосъобразно са приели, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, като при използвания метод по § 3 административният оран е използвал оценъчната експертиза, при изготвяне на която вещото лице е съобразило конкретното техническо състояние на автомобила, предвид уврежданията които е претърпял вследствие на ПТП. Твърди, че определянето на новата митническата стойност по този ред е разумен метод по смисъла на чл. 74, § 3. Иска се решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. З. Д., чрез адв. Груйчев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че решението е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото в общ размер на 970 лв., съобразно представен списък (л.27) и доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на АССГ. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение peг. 32-129118 от 04.04.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе МRN 20 ВG004300001835R0 от 20.05.2020 г., с което е отказано да бъде приета митническа стойност на стоката - употребявано моторно превозно средство марка BMW, модел 530xiE, шаси WBAJA7C57KWW00710, декларирана с МД 20BG004300001835R0 от 20.05.2020 г.; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 27 198.94 лв. по реда на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на ЕП и нова данъчна основа в размер на 30 068.83 лв.; разпоредено е да се коригира митническата декларация за стоката, в частта й относно цена на стоката, митническа стойност и задълженията. Съобразени са вече заплатените суми и са посочени установени и дължими суми за досъбиране в следните размери: мито 1 550.03 лв. и ДДС в размер на 3 410.07 лв., ведно с лихва за забава. От фактическа страна съдът е установил, че Г. Д. е закупил употребявано превозно средство марка БМВ, модел 530xiE от Съединените американски щати и е декларирал същото при вноса при режим му в Република България с МД 20ВG0043000018351R0/20.05.2020 г. След извършена проверка и запитване до Агенция Митници при Департамента на САЩ е постъпила справка, заведена в ЦМУ с писмо 32-359976/21.10.2022 г. е установено несъответствие между цената, която е декларирана като износна от САЩ и тази, заявена в декларацията пред българските митнически органи. Цената на лекия автомобил, която е декларирана при износа от САЩ е 19 586 щатски долара. С декларацията, подадена при вноса е посочена цена от 6 100 щатски долара. Установена е съществена разлика между цената на износ и внос, което е дало повод за съмнение, че декларираната цена при поставяне на стоките под режим не представлява общата платена цена, поради което същата следва да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от МКС. С възлагателно писмо 32-412781/29.11.2022 г. Директорът на Митница Русе е възложено на инж. Н. Й. Г. - вещо лице в списъка на Окръжен съд Велико Търново, притежаващ сертификат 300100428/14.10.2010 г. на Камарата на независимите оценители в България и сертификат за оценка на машини и съоръжения. С доклад за пазарна оценка 32061729/15.02.2023 г. е определена пазарна стойност в размер на 36 439 лв., в която са включени мита, данъци и обичайни разходи за доставка по входен граничен начин на ЕС по смисъла на чл. 72 от МКС. Определената пазарна оценка е в размер на 26 479.02 лв. На основание чл. 74, пар. 3 от МКС е прието, че митническата стойност на употребяваните автомобили следва да се определи на база определената от експерта пазарна оценка, посочена в доклада - 26 479.02 лева. Определена е нова митническа стойност на автомобила в размер от 27 198 лв. при направена в табличен вид разбивка. Определена е стойност за довнасяне в размер от 1550.03 лв. - вносно мито и 3 410.07 лв. ДДС. Лицето е уведомено за започване на производството с писмо 32- 67684/20.02.2023 г., като не е заявило възражения и не е представяло документи. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с процесуалния и материалния закон. Основният спор между страните е дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения и спазена ли е процедурата за определяне на нова митническа стойност. Съдът е приел, че административният орган е изпълнил задължението си да обоснове наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Направен е извод, че цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. В изготвената експертна оценка автомобилът е описан като катастрофирал. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи и по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. С оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Първоинстанционният съд е приел, че в оспорения акт липсват конкретни факти и обстоятелства за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съдът е посочил, че мотивирането на органа относно приложението на основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е извършено формално и без относимите доказателствени източници. Направен е извод, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл. 74, § 2 от МКС чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая АССГ правилно е приел, че съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 01.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 18 586 USD. Съгласно чл. 5, § 1 от Спогодбата, при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от Спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. В хода на административното производство е назначено вещо лице, което е следвало да изготви справедлива пазарна оценка на употребяван автомобил по процесната МД, съгласно приложено в преписката възлагателно писмо. С доклад от 15.02.2023 г. (л. 33), вещото лице е определило справедлива пазарна стойност на автомобила и пазарна стойност (без мито, ДДС и разноски по доставката). С оглед констатираните разминавания и противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила са налице основантелни съмнения относно декларираната митническа стойност, които могат да дадат основание на митническите органи да извършат последващ контрол на подадената митническа декларация. Проверката следва да бъде извършена при стриктно спазване на установените правила по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, а когато това е невъзможно остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, б а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен именно методът по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Регламент (ЕС) 952/2013 г. с всички установени процедурни правила не цели да бъде приложена пазарната стойност на стоката, а да се намери начин, метод, сравнение при използването на който определената стойност на внасяната стока да бъде най-близо до договорената. При изготвяне на оценката в хода на административното производство е нарушено изискването на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за сравняване с налични данни на митническата територия на съюза. Няма пречка определянето на митническата стойност да бъде извършено чрез експертиза в административното производство, но вещото лице трябва да прилага методите предвидени в чл. 70 и чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Обсъдени са в мотивите на атакуваното съдебно решение данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила и е посочено защо същите не могат да послужат като основание за промяна в митническата стойност. Съдебният акт е съответен на тълкуването на СЕС дадено в решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационна инстанция в размер на 960 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Претендираната държавна такса в размер на 10 лв. не следва да се присъжда на ответника, тъй като той не е направил разноски за държавна такса пред касационна инстанция в твърдения размер и за същия като ответник липсва задължение за заплащане на държавна такса. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,