Решение № 3435 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2020 г.

Решение № 3435 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Т., гражданин на Грузия, подадена чрез пълномощник адвокат А. решение № 4429/04.08.2020 г. постановено по адм. дело № 14336/2019 г. по описа на Административен съд – София – град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалноправните разпоредби, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че съдът преповтаря доводите на административния орган, игнорира сочените нарушения на административната процедура и е допуснал нарушение при събирането и проверката на относимите по делото доказателства. Твърди, че е налице такова преследване, което да обосновава причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт М., оспорва касационната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София – град /АССГ/ е отхвърлил жалбата на Й. Т. срещу решение № 6873/09.12.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ-МС/, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е изяснил фактите и обстоятелствата, свързани с пристигането на територията на Република България на търсещото закрила лице, както и неговата религия, семейно положение и граждански статут. Съобразно изискванията на ЗУБ е проведено интервю 13.08.2019 г., в което Й. Т. е предоставил подробна информация за причините, поради които е напуснал страната си по произход и тези, поради които не желае да се завърне там. В протокола от интервюто е отразено, че то е проведено на разбираем за него руски език и писменият му превод е бил прочетен на същия език. Направено е и изрично отбелязване, че не са съществували комуникативни пречки, включително и че чужденецът няма възражения или допълнения. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на решението за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице материална законосъобразност на атакувания акт на административен орган. Изложил е подробни съображения за липсата на нарушение на чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, включително и във връзка със събирането на доказателства. Изложил е и мотиви, че административният орган е обсъдил и анализирал всички факти от бежанската история на чужденеца, включително и страхът от политическо преследване, като е приел, че административният орган е направил подробен анализ, при спазване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. От фактите по делото се установява, че Й. Т. до 2012 г. е живял в Грузия, където до същата година е заемал длъжността[длъжност]. На 5.10.2012 г. жалбоподателят заминал за Турция, тъй като имал информация, че новото грузинско правителство и престъпният елит в Грузия ще предприемат наказателни мерки спрямо участвалите в предходното държавна управление, измежду които е и той. Изразил е притеснения за живота си, тъй като трима негови сътрудници са загинали при загадъчни обстоятелства, след като са ги карали да дават лъжливи показания и те са отказали. Изложил е твърдения за заплахи и преследване по време на престоя си в Турция. След като бил заснет през 2012 г. в църквата в гр. Истанбул, го давали по телевизията в Грузия и в резултат на изявление на грузинския министър на правосъдието, че ще бъде арестуван и депортиран, започнали активно да го търсят, включително от грузинските спецслужби. Преместил се от гр. Истанбул в гр. Денизли, докато получил информация, че е проследен и е в опасност. Това станало причина да напусне Турция и на 10.06.2019 г. да влезе в легално Република България. На 12.06.2019 г. посетил Български Хелзински комитет, с оглед събиране на доказателства за предоставяне на международна закрила. През 2013 г. срещу Й. Т. е образувано наказателно производство по обвинения за изтезания и злоупотреба с власт, в резултат на което осъден задочно за злоупотреба със служебно положение, като е оправдан за обвинения в изтезания. Видно от приложената по делото присъда от 30.05.2016 г. жалбоподателят е осъден е за това, че през 2005 г., заедно с други служители, вербално и физически са малтретирали полицаи. С решение на Върховния съд на Грузия е намален първоначално определеният размер на присъдата на жалбоподателя и е определено наказание от 3 г. и 9 м. лишаване от свобода. В представено решение на Европейския съд по правата на човека, постановено по делото "Т. срещу Грузия" по молба № 43233/17 от 06.06.2017 г. се сочи, че решенията на наказателните съдилища на Грузия срещу него не изглеждат произволни или явно неоснователни, което не дава основание да се предположи, че производството е било несправедливо. Същевременно е отбелязано, че вътрешните средства за защита не са били изчерпани, тъй като жалбоподателят не е повдигнал тези оплаквания пред компетентните национални органи. При така установеното от фактическа страна, председателят на ДАБ-МС, с решение № 6873/09.12.2019 г., е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изцяло правилни са изводите на административния съд за спазване на всички изисквания за провеждане на интервютата, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ, а възраженията на касационния жалбоподател в тази насока – неоснователни. Съгласно чл. 63а, ал. 4 от ЗУБ в приложимата му редакция, интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. Това означава, че за органа не съществува задължение за провеждане на ново интервю. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденеца, за административния орган би било налице задължение да бъде проведено допълнително интервю, като такива не се установяват от данните по делото, а и не се сочат от лицето. Нови данни не могат да бъдат неясноти или неизяснени факти, които се дължат на сочените в решението на ДАБ-МС алогични и непоследователни изявления на чужденеца. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 63а, ал. 7 от ЗУБ. В разпоредбите на чл. 44, ал. 2, т. 6, чл. 45д, ал. 1, т. 5 и чл. 63а, ал. 7 ЗУБ ясно е регламентирано, че регистрационната карта съдържа и заявените от чужденеца данни за езиците, които разбира; чужденците, търсещи международна закрила, настанени в центрове от затворен тип, имат право на информация за правилника за вътрешния ред на съответния център, както и за техните права и задължения; информацията се предоставя на разбираем за тях език; интервюто се провежда на заявен от чужденеца език. Когато това е невъзможно, интервюто се провежда на разбираем за него език. В регистрационния лист на лицето е посочено, че владее грузински и руски езици, а в останалите изискуеми документи чужденецът е посочил като разбираем език руския. Изявление относно използването на руски език се съдържат в протокола от проведеното интервю, както и в жалбата въз основа на която е образувано производството пред АССГ, поради което не e налице нарушение при провеждане на административното производство в тази му част. Неоснователно се явява и възражението за допуснато нарушение на чл. 63а, ал. 10 от ЗУБ, поради липсата на адвокат, който да е присъствал по време на проведеното интервю. По делото е установено, че Й. Т. е бил надлежно представляван от адвокат П. Ж., съгласно приложено пълномощно /л. 90/, като е представено и копие от адвокатска карта. Независимо от изложеното следва да се посочи, че нормата на чл. 63а, ал. 10 от ЗУБ не е императивна, а предоставя правна възможност по време на интервюто да присъства адвокат, но не създава пряко произтичащо от закона задължение на административния орган да назначи такъв на чужденеца, освен в предвидените от ЗУБ случаи. Не могат да бъдат подкрепени доводите на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗУБ, тъй като чужденецът е направил искане за предоставяне както на международна закрила, така и на убежище, последното от компетентността на президента на Република България. Видно от административната преписка, производство е започнало по молба на Й. Т. с вх. № РД09-1225/10.07.2019 г., с която лицето е посочило, че от властите в Република България иска предоставяне на международна закрила, а в хода на производството по издаване на обжалваното решение се установява, че волята на молителя е била именно предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Тези обстоятелства се потвърждават и от проведеното интервю, в което излага съображения за основателен страх от преследване в страната си на произход, тъй като е бил член на предходно грузинско правителство и е заемал длъжността[длъжност]. Предвид изложеното, не се установява Й. Т. да е направил искане за предоставяне на убежище, включително до ненадлежен орган, поради което за ДАБ-МС не е налице задължение по чл. 58, ал. 1 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид пълната липса на данни за преследване от страна на власти или групи хора в Грузия на чужденеца. В бежанската история не се съдържат доводи за такова релевантно преследване, нито е обосновавано наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на чужденеца по някоя от причините, сочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Причините за напускането на страната не могат да се подведат под предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Формулиран е правилен извод относно липсата на данни за преследване спрямо лицето по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, което да се е изразило в някои от действията, посочени от законодателя в ал. 5 на същия текст. Молителят е пребивавал в Турция в продължение на 7 години, като през този период не се установява грузинските власти да са искали предаването му от Турция. Правилно е прието от административния съд, че макар чужденецът да възприема постановената и влязла в сила осъдителна присъда като политическа такава, поради което и изпитва страх от политическо преследване, изложеното не може да обоснове основателен страх от преследване по посочените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. За установяване на положението в държавата на произход към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка изготвена от дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 04.10.2019 г., а пред настоящата касационна инстанция е представена и актуална такава от 04.02.2021 г. Не се установява властови произвол от страна на грузинските власти по отношение на Й. Т., като същевременно е подчертана легитимността на проведените през 2012 г. избори, които били свободни и демократични, проведени съгласно изискванията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Съвета на Европа. Относно твърдението, че Председателя на Държавна агенция за бежанците е нарушил чл. 3, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не е сезирал Върховния комисар на ООН за бежанците с конкретния случай, настоящият състав счита същото за неоснователно. Председателят на ДАБ няма установено законово задължение за уведомяване на Върховния комисар на ООН за всяка отделна преписка, поради което не се установява твърдения от представителя на касационния жалбоподател пропуск. За административния орган не съществува и задължение за разглеждане на всеки отделен случай в сътрудничество с Върховния комисар на ООН за бежанците, включително и да изисква от него писмено или устно мнение. Неоснователно е възражението на касатора, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ – когато е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законосъобразни са изводите на съда, че за молителят не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изводите на съда относно липсата на разширенията в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30.01.2014 г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2011/95/ЕС. Чужденецът не е изтъкнал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да му бъде наложено смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От допълнително представената по делото справка вх. № МД-69/04.02.2021 г. е видно, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в Грузия, включително за евентуално политическо преследване на Й. Т., поради което се преценява като недоказано твърдението последният да е засегнат поради фактори, свързани със специфичните лични обстоятелства. Липсват данни лицето да е понесло негативи във връзка своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ по отношение на Й. Т. Обсъждането на представените пред касационната инстанция доказателства във връзка с производството по реда Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест противоречи на забраната за фактически установявания в касационното производство по смисъла на чл. 220 от АПК. Посочените документи не установяват обстоятелства от значение за дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, респективно не могат да послужат за установяване на касационни основания, в това число за такива, за които ВАС следи служебно. Предвид изложеното настоящият състав намира оспорения съдебен акт за правилен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение