Решение № 7775 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2015 г.

Решение № 7775 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "Б. е." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителния директор Н. Р., срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С., в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждените части от поземлен имот № 49206.2681.2, пореден № 1 - раздел Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М. и пореден № 1 (единствен) - раздел III. Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М. - територия с действаща регулация. Имотът се намира в землището на с. М., район "Връбница", ЕКАТТЕ 49206, с вид територия - урбанизирана територия, начин на трайно ползване за пореден № 1 - раздел Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М. - складове за обслужване на селското стопанство, а за пореден № 1 (единствен) - раздел III. Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М. - територия с действаща регулация - за складова база. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. М., район "Връбница", ЕКАТТЕ 49206, Столична община, с вид територия - урбанизирана. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Р. Б. и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С Решение № 438, прието на заседание по Протокол № 23 от 10.06.2015 г. за държавна нужда са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 и т. 2 от решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението, в гр. С., Столична община, обл. С., район "Връбница", с. М. се отчуждава части от поземлен имот № 49206.2681.2, както следва: Х пореден № 1 - раздел Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М., с начин на трайно ползване - складове за обслужване на селското стопанство, целият с обща площ 14,446 дка, от които отчуждени 0,132 дка, с определена стойност на паричното обезщетение в размер 4050 лева Х за пореден № 1 (единствен) - раздел III. Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М. - територия с действаща регулация, с начин на трайно ползване - за складова база, целият с обща площ 14,446 дка, от които отчуждени 0,249 дка, с определена стойност на паричното обезщетение в размер 7639 лева За установяване правото на собственост върху имота, части от който се отчуждават, по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 67 от 23.09.2013 г. на нотариус И. Н., с район на действие Районен съд - С.. С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерския съвет пътят "Софийски околовръстен път" - Западна дъга - участък от бул. "България" до "Северната скоростна тангента" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На 3.06.2015 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-16-909 от същата дата до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" в землищата на кв. Обеля, район Връбница и район Л., кв. Требич, район Надежда и с. М., район "Връбница" и на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" в землищата на гр. С. - район Връбница и Надежда, както и с. М., район Връбница, община Столична и внасяне на предложение до Министерския съвет за решение в този смисъл. На 9.06.2015 г. в Министерски съвет е внесен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемане на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С.. За имота - предмет на отчуждаване по Решение № 438 за обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" е изготвен оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП - парцеларен план, в частност и процесният. Изготвянето на оценката е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Б. и с." ЕООД с договор, изведен от АПИ по изх. № Д-44 от 2.04.2015 г. Оценителският доклад е предаден на АПИ с приемо - предавателен протокол от 2.06.2015 г. В настоящия случай релевантният период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е 2.04.2014 г. - 2.04.2015 г. Видно от доклада осреднената пазарна цена за имотите в район "Връбница" е определена на база цените по съществуващи пазарни аналози съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС, тъй като е прието, че са налице достатъчен брой сделки - 4 бр. касаещи урбанизирана територия. Сделките са идентифицирани в таблица "урегулирани имоти" на стр. 11 от оценителския доклад. Въз основа на тях е приета средна цена за квадратен метър - 30,679 лв. въз основа на която е определено равностойното парично обезщетение. По искане на жалбоподателя, и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 23.07.2015 г. съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози. На 18.03.2016 г. вещото лице е представило съдебно оценителна експертиза в два варианта. При изработването на първия вариант вещото лице е използвало сделките, които са използвани и от административния орган - три нотариални акта и едно постановление за възлагане на недвижим имот. При тези изчисления оценката на вещото лице съвпада с тази на административния орган. Във втория вариант от заключението, вещото лице е използвало метода "двойна данъчна оценка" - Приложение № 2 от ЗМДТ, като посоченият от него размер на обезщетението за поземлен имот № 49206.2681.2, пореден № 1 - раздел Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М., с начин на трайно ползване - складове за обслужване на селското стопанство, целият с обща площ 14,446 дка, от които отчуждени 0,132 дка, е в размер на 5937 лв., при определена от административния орган стойност на паричното обезщетение в размер 4050 лева. За поземлен имот № 49206.2681.2, за пореден № 1 (единствен) - раздел III. Урбанизирана територия от приложението за землището на с. М. - територия с действаща регулация, с начин на трайно ползване - за складова база, целият с обща площ 14,446 дка, от които отчуждени 0,249 дка, вещото лице е посочило размер на обезщетението 11 199 лв., при определен от административния орган размер от 7639 лева. По време на разпита на вещото лице в проведеното по делото съдебно заседание на 23.03.2016 г. то е заявило, че използваните от административния орган аналози се отнасят за имоти в строителните граници на столицата и касаят урегулирани поземлени имоти. Вещото лице е посочило, че процесният имот е имот извън строителните граници на столицата, по данни от делото и справката, която е направил от общия устройствен план на Столична община. Посочил е, че имотът се намира в землището на с. М., има лице и към околовръстния път и на пътя посока за с. М.. Също така е посочил, че при изработването на втори вариант от експертизата сам е изготвил данъчната оценка на процесния имот, като за целта е използвал данъчна оценка на съседен имот. В проведеното на 23.03.2016 г. съдебно заседание процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни са посочили, че не оспорват, че процесният имот се намира в урбанизирана територия. В същото съдебно заседание процесуалният представител на АПИ е представил удостоверение за данъчна оценка на имота към момента на отчуждаването му, представена им с писмо от 29.05.2015 г. и извадки на скици от общия устройствен план на Столична община, които касаят процесния имот, на които имотът е в бяло на първата извадка, а на втората отчуждените части са посочени в кафяво. Според удостоверението, данъчната оценка на имота е 33 241,90 лева за земята и 5931,10 за производствения обект. Жалбоподателят представи по делото удостоверение от 1.04.2016 г., издадено от гл. арх. на СО район Връбница, в което е отразено, че поземлен имот с идентификатор 49206.2681.2 попада в землището на с. М., район Връбница към Столична община с основно предназначение на територията - урбанизирана, за имота няма отредено УПИ, частично попада в регулация с плана за изменение на улична регулация, одобрен с решение № 196 по протокол № 15/26.04.2012 г. на СОС, като за имота е одобрено и влязло в сила частично застроително разрешение, одобрено със заповед № РД-50-09-58/1.12.1993 г. на гл. архитект на С.. Имотът е отреден за изграждане на складове и магазини за хранителни стоки и зърнени храни, въз основа на което е променено и предназначението му от земеделска земя за други нужди. Съгласно КККР имотът попада в зона за малки и средни производствени и занаятчийски услуги и в зона за терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути. Жалбоподателят е представил по делото и данъчна оценка на имота с изх. № 7204014356/29.03.2016 г., която е 60199,30 лева, от която данъчната оценка на земята е 54792,80 лева, а на обекта в него, описан като трафопост е 5 406,50 лева Вещото лице е посочило, че процесният имот е имот извън строителните граници на столицата, по данни от делото и справката, която е направил от общия устройствен план на Столична община. Посочил е, че имотът се намира в землището на с. М., има лице и към околовръстния път и на пътя посока за с. М.. Също така е посочил, че при изработването на втори вариант от експертизата сам е изготвил данъчната оценка на процесния имот, като за целта е използвал данъчна оценка на съседен имот. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Оспореното решение е взето от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в установената от закона писмена форма. Оспорен е размерът на определеното обезщетение. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственика на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява урбанизирана територия и като такава е отчужден. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението е парично, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. За да се определи размера на обезщетението следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС, а съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Процесният имот, части, от който се отчуждават представлява урбанизирана територия в землището на с. М., с начин на трайно ползване - складове за обслужване на селското стопанство, съответно и за складова база. Село М. е самостоятелно населено място по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б.. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове, с. М. се включва в район "Връбница", което не значи, че то е част от гр. С.. Тоест, с. М. попада в Столична община, но е самостоятелно населено място, различно от територията на гр. С.. Следователно, в конкретния случай, имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, биха били имоти, намиращи се в землището на с. М., които са с променено предназначение от земеделска земя за земеделски нужди, за неземеделски нужди. Установи се по делото, че административният орган е използвал като пазарни аналози, сделки с имоти, които се намират в район "Връбница", но не са в землището на с. М., което е неправилно. В тежест на жалбоподателя бе да установи тезата си, че размерът на определеното обезщетение следва да е по-голям от определения от административния орган. В този смисъл в негова тежест бе да докаже по делото, че съществуват пазарни аналози касаещи имоти, намиращи се в землището на с. М., които са с променено предназначение от земеделска земя за земеделски нужди, за неземеделски нужди. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани от жалбоподателя. От друга страна, съдът не следва да кредитира заключението на вещото лице в частта, в която равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот е определено по удвоената данъчна оценка. Както се посочи по-горе в мотивите, данъчната оценка за конкретния имот е изчислена от самото вещо лице. Не това е обаче доказателственото средство за установяване на това обстоятелство-размера на данъчната оценка на имота. Последната се доказва чрез писмен документ, издаден от съответната служба на районната общинска администрация, в която попада имотът. В конкретния случай по делото се намира такъв документ - писмо на СО, дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" (лист 321 от делото). Видно от този документ е, че към 2015 г. данъчната оценка за земята на процесния имот е 33 241,90 лева. Тази оценка разделена на площтта на имота -14590 кв. м. дава като резултат 2,28 лева за един квадратен метър. Удвоеният размер на посочената сума е по-малък от цената за един квадратен метър, определена от административния орган. Съдът не може да влоши положението на жалбоподателя и да определи обезщетение в по-малък размер от определения от административния орган. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява жалбата като недоказана и неоснователна, поради което следва да я отхвърли. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд