Решение № 11613 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2009 г.

Решение № 11613 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК . Образувано по касационна жалба на "Агрокомплекс Лудогорие" ЕООД със седалище в гр. Шумен, представлявано от управителя Хорст Гюнтер Люпферт, чрез адв. Св. Стрелков, против решение № 142 от 6.02.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1927 по описа за 2007 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 2700110/11.05.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Шумен, потвърден с Решение № 580 от 15.08.2007г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10 и 12.2003 и м. 01.2005 г. в размер общо на 28 190,33 лв. главница и съответни лихви по доставки на дървени трупи, изработка на палети ишлеме и услуга-ремонт, на "Тералекс" ЕООД, "Металснаб база" ЕООД, "Сити студио" ЕООД, "Кайман АА" ЕООД, "Виником" ЕООД, "Клас 1974" ЕООД и "РА" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за необходимост от пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, кантарни бележки, складови разписки и др. доказателства относно реалността на процесните доставки. Доказано било прехвърлянето на право на собственост от страна на ревизираното лице на дървени палети на "Карлсберг България" АД, което нямало как да стане без реалност на процесните доставки; в нарушение на процесуалните правила съдът отказал спиране на производството поради наличието на данни за извършено престъпление; документираното неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси не би следвало да е основание за отказ на право на данъчен кредит. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Спорът е бил за правото на данъчен кредит по доставките на посочените доставчици, при неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на доказателства за реалността на доставките и начисляването на ДДС от страна на преките доставчици. Не е основателно касационното оплакване за нарушение на материалния закон поради липса на форма за действителност или доказване на процесните сделки. С основание първоинстанционният съд е приел, че дали действително е прехвърлено право на собственост върху отразените във фактурите родовоопределени вещи и дали процесната услуга по ремонт действително е осъществена, е първа предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит по фактурите. При този фактически спор, тежест на ревизираното лице е да докаже посочените факти с правно значение, независимо от липсата на изисквания за форма за действителност и/или доказване на процесните сделки. Извършването на последващи доставки на палети на трето лице е само косвено доказателство за реалността на процесните доставки. Първоинстанционният съд не е нарушил съществено процесуалните правила като е отказал спиране на производството, тъй като доказателства за образувано наказателно производство, с преюдициален за административния спор предмет не са представени. ВАС многократно се е произнасял, че при липса на реалност на доставките чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) не може да бъде основание за признаване на право на данъчен кредит. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение