Решение № 1914 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2021 г.

Решение № 1914 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. – А. Пешева", [ЕИК], със седалище и адрес на управление обл. Стара Загора, общ. Павел баня, [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния представител адв. П. Семерджиев, срещу Решение № 70/25.02.2021 г., постановено по адм. дело № 408/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/311/00982/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8508 от 19.06.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение се аргументира, че единственото установено от страна на административния орган нарушение е непостигане на прогнозните стойности на приходите, заложени в бизнес плана, а приложимата спрямо процесния случай Наредба № 30/11.08.2008 г. не предвижда връщане на получената сума при тази хипотеза. Касаторът счита, че инвестицията е извършена, като неизпълнението на заложените показатели не представлява основание за възстановяване на средствата. Обосновава неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Твърди, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е съобразено от административния съд, аргументирайки приложимост на ЗУСЕСИФ, като се позовава на съдебна практика. Оспорва извода на съда относно продължителността на мониторинговия период. Моли за отмяна на оспорваното решение и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител адв. К. Ангелова, оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е бил АУПДВ № 24/311/00982/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8508 от 19.06.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Установено е, че между ЕТ "Парадайс – Д. Манчева" и ДФ "Земеделие" има сключен договор № 24/311/00982 от дата 30.10.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., с предмет изграждане на къща за гости с АТВ – център в [населено място], общ. Павел Баня, обл. Стара Загора. По договора е изплатена субсидия в размер на 67 864, 62 лв. общо. При извършена извънредна проверка на място в периода 24.06.2019 г. – 27.06.2019 г. г., както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на финансови показатели, въз основа на които проектът е определен като допустим. Установено е, че изпълнението на бизнес плана средно аритметично за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 3, 70% спрямо заложените приходи. Поради това и на основание т. 4. 4 буква "б" и т. 8., както и т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договора във вр. с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. органът е издал процесния АУПДВ, като е установил в тежест на ЕТ "Парадайс – Д. Манчева" задължение за възстановяване в размер на 67 864, 62 лв., представляващо 100% от получената субсидия. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на акта. Решаващата инстанция е приела, че основателно в случая органът е издал АУПДВ по реда на АПК съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Според административния съд процесният случай попада в приложното поле на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, поради което редът, предвиден в ЗУСЕСИФ, е неотносим. Постановено е, че съгласно § 1, т. 2, б. "а" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал 6 и ал. 7 от ЗПЗП за договори, сключени преди 01.01.2015 г., мониторинговия период е 5 години, считано от датата им на сключване, но тъй като в предмета на одобрения бизнес план има включено извършване на СМР, то на основание чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. мониторинговия период е с продължителност 10 години. В заключение е формиран решаващ извод, според който установените нарушения са безспорно извършени и съставляват договорно неизпълнение, като по аргумент от чл. 46, ал. 1 от Наредбата водят до възникване на публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но се налагат следните уточнения: Безспорно е установено, че договорът за отпускане на безвъзмездно финансиране е сключен на 30.10.2014 г., поради което следва да бъде съобразена легалната дефиниция на понятието "мониторингов период" според § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал 6 и ал. 7 ЗПЗП. Съгласно цитираната уредба "мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им, което означава, че в процесния случай периодът изтича на 30.10.2019 г. Погрешно е прието, от страна на административния съд, че в случая мониторинговия период е 10 години с оглед разпоредбата на чл. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Цитираната норма предвижда, че бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Независимо от това обаче и въпреки че средствата по процесния договор за отпуснати за преустройство и реконструкция на съществуваща стара къща, продължителността на мониторинговия период е 5 години. Въпреки погрешния извод относно срока на мониторинга, съдът правилно е съобразил приложимостта на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби (в случая Наредба № 30/11.08.2008 г.) по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В конкретния случай, тъй като производството по издаване на акта е започнало на 25.10.2019 г., видно от уведомителното писмо за откриването му, т. е. преди изтичане на мониторинговия период, приложение намира старият ред, а именно установяването на подлежащи на възстановяване суми да се извършва с издаване на АУПДВ по реда на АПК. С оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 5 ЗПЗП, според която Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз и при безспорно наличие на предпоставките по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. във връзка с и т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договора, правомерно и законосъобразно административният орган е издал процесния АУПДВ, както правилно е съобразил и административният съд. Противно на възраженията, въведени от касатора, неизпълнението на заложените финансови показатели е основание за дължимостта на отпуснатите средства, тъй като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект, което се явява договорно нарушение. По делото няма твърдения за наличие на форсмажорни обстоятелства, като липсват и доказателства в тази насока, поради което крайният извод на съда за законосъобразност на процесния акт е правилен, като не са налице сочените от касатора пороци. По отношение на възражението за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал 6 и ал. 7 ЗПЗП, настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях. С оглед изхода на спора и навременна претенция, както и наличие на доказателства, на ответника по касация се полагат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 079, 13 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение