Решение № 68 от 4.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 147/2016 г.

Решение № 68 от 4.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 147/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Настоящето дело е образувано по искане на подсъдимия Н. П. Н., депозирано на 14.01.2016 г, за възобновяване на производството по чл. 369 НПК, по което е постановено определение от 13.07.2015 г, влязло в сила на същата дата, по НОХД № 305/15 по описа на Специализирания наказателен съд, с което наказателното производство срещу посочения подсъдим е прекратено, на основание чл. 369, ал. 4 НПК, за престъпленията по чл. 321 и чл. 255а НК, за които е привлечен към наказателна отговорност, с постановление от 18.02.2010 г. Искането е на основание чл. 419, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че неправилно е прекратяването на наказателното производство само относно обвинението от 18.02.2010 г, че е следвало прекратяването да обхване всички обвинения, предмет на ДП № 33/09 по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура, Велико Търново, преминало в ДП № 28/14 по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура, пр. пр. № 41/14 по описа на Специализираната прокуратура. Иска се да бъде възобновено производството по реда на чл. 369 НПК, да бъде отменено определението на Специализирания наказателен съд от 13.07.2015 г и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд, с оглед прекратяване на наказателното производство, касаещо Н., по всички повдигнати обвинения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Подсъдимият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, при спазване на законоустановения шестмесечен срок. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: Съдебната практика е изяснила спецификата на процедурата "Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия", уредена в Гл. 26 НПК. В този смисъл са Решение на ВКС, III НО, № 328 от 3.11.2015 г, по н. д. № 1075/15, Решение на ВКС, I НО, № 261 от 21.07.2014 г, по н. д. № 552/14. По настоящето дело, началото на производството по Гл. 26 НПК е поставено с молбата на обвиняемия Н., с правно основание чл. 368 НПК, по която е постановено определение на Специализирания наказателен съд от 30.10.2014 г, по НЧД № 1399/14. Искането на обвиняемия е обхванало обвинението, залегнало в постановление от 18.02.2010 г: по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК, и по чл. 255а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Съдът е уважил искането и на основание чл. 369, ал. 1 НПК е предоставил на Специализираната прокуратура тримесечен срок за приключване на досъдебното производство по един от начините, описани в процесуалния закон. Извън обхвата на определението от 30.10.2014 г е останало обвинението, повдигнато с постановление от 16.07.2013 г, за престъпления по чл. 321, чл. 282 и чл. 256 НК. Същото обвинение е възпроизведено в постановленията от 3.10.2013 г и 4.11.2013 г. Обвинението за престъпление по чл. 321 НК, предмет на различните постановления, не е идентично, а представлява ново привличане, извършено при условията на чл. 225 НПК. Определеният тримесечен срок по чл. 369, ал. 1 НПК, указан в определението на Специализирания наказателен съд от 30.10.2013 г, е изтекъл на 30.01.2014 г. Този срок е спазен от Специализираната прокуратура, внесла обвинителен акт в съда на 29.01.2014 г. По отношение на подсъдимия Н. е възпроизведено обвинението, предмет на постановлението за привличане към наказателна отговорност от 16.07.2013 г, съответстващо на това от 3.10.2013 г и 4.11.2013 г. ВКС не споделя становището на защитата, че произнасянето по Гл. 26 НПК следва да обхване всички обвинения от досъдебното производство. Преценката на съда, основана на чл. 368, ал. 1 НПК, е обвързана с положителната констатация, че от привличането на обвиняемия са изтекли определените в процесуалния закон срокове /в зависимост от тежестта на обвинението повече от две години или повече от една година/. Производството по Гл. 26 НПК касае само обвинението, за което е изтекъл законовият срок по чл. 368, ал. 1 НПК, и това е обвинението, с което съдът е сезиран и по което дължи произнасяне, откъдето следва, че настъпването на определените правни последици се отнася до същото обвинение. В хипотезата на ново привличане на обвиняемия за други престъпления, процедурата по Гл. 26 НПК предполага проверка на срока по чл. 368, ал. 1 НПК, касаещ момента на привличането по новото обвинение. Следователно, произнасянето на съда по чл. 369, ал. 1 НПК съдържа положителен извод, че е изтекъл срокът по чл. 368, ал. 1 НПК, касаещ конкретно обвинение, чиято процесуална съдба следва да се реши в производството по Гл. 26 НПК. Горните разсъждения, отнесени към настоящия казус, дават основание за следните изводи: С определението от 30.10.2013 г, съдът се е произнесъл, по реда на чл. 369, ал. 1 НПК, само относно обвинението, повдигнато на обвиняемия Н., с постановление от 18.02.2010 г, откъдето следва, че само това обвинение е предмет на започналата процедура по Гл. 26 НПК. Ето защо, последиците на прекратяването на наказателното производство могат да настъпят само относно това обвинение, а не и относно всички последващи, най-малкото защото не биха съвпаднали сроковете по чл. 368, ал. 1 НПК. Поради това, обвинението, залегнало в постановлението от 16.07.2013, респективно 3.10.2013 г и 4.11.2013 г, възпроизведено и в обвинителния акт, различаващо се от това по постановлението от 18.02.2010 г, след като не е било предмет на производството по Гл. 26 НПК, не попада в обхвата на произнасянето по чл. 369, ал. 4 НПК. Като е направил същия правен извод, Специализираният наказателен съд е постановил определението от 13.07.2015 г, по НОХД № 305/15, в съответствие с процесуалния закон, откъдето следва, че не е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По тези съображения, искането се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,