Решение № 15397 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2013 г.

Решение № 15397 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационна производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от директора на районно управление Социално осигуряване /РУСО/ гр. Перник против решение № 102 от 5.06.2013 г. на административен съд Перник по адм. дело № 68/2013 г. С него се отменя решението му № 5605063846/18.12.2012 г. с което се отхвърля жалба на Георги Славев Стоилов срещу разпореждане № 5605063846/10.08.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /ПЗРКСО/. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът Георги Славев Стоилов чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в производството и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Георги Славев Стоилов срещу цитираното решение на директора на РУСО Перник. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Спорни са били въпросите пред административния орган и съда през периодите от 1.10.1981 г. до 1.08.1984 г. на длъжност "Технолог леярен цех", от 1.08.1984 г. до 18.11.1985 г. на длъжност "заместник-началник цех Леярен" и от 18.11.1985 г. до 9.06.1989 г. на длъжност "началник цех Леярен" посочени в удостоверение образец УП - 3 изх. № 3964/16.09.2002 г. от "Солидус" ООД и определени като стаж от първа категория по т. 4а, б. "н" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ дали следва да бъде зачетен като стаж от първа категория при което ще са налице предпоставките по § 4, ал. 1 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За определяне на осигурителния стаж съдът е приел, че е приложим отмененият ПКТП. Установено е, че осигурителят е прекратил съществуването си, поради което е прието от съда, че административният орган е следвало да извърши преценката въз основа на приложеното удостоверение бр. УП - 3, което да прецени наред с останалите съществуващи доказателства предадени в архив. Съдът е приел също така, че от гласните доказателства се установяват факти от които следва приложението чл. 67, ал. 1 ПКТП. Прието е, че мотивите на обжалваното решение не обсъждат съществените факти и въпроси от значение за правилното решаване на спора поради което след отмяна на решението делото е върнато като преписка на органа за решаване на въпроса по същество при спазване изискванията на закона. Решението е правилно като краен резултат. За разрешаване на основния спорния въпрос, въведен и с касационната жалба съдът намира, че следва да бъде обсъдено приложението на нормите на т. 4а, б. "м", "н", т. 12 и т. 67 от ПКТП. С приложеното удостоверение от осигурителя е предложено стажът в процесните периоди да бъде зачетен като такъв от първа категория по т. 4а, б. "н" ПКТП, според която като стаж от първа категория труд се зачита трудът на работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социално осигуряване. Безспорно е, че при тази формулировка и заеманите длъжности стажът на Стоилов не може да бъде определен като такъв от първа категория въз основа само на тази норма. Наред с това съгласно разпоредбата на т. 12 от ПКТП за втора категория труд се зачита трудът на работници, инженерно технически работници до началник цех включително и от технологичен транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, б. "н", по която разпоредба административният орган е зачел стажа на Стоилов като такъв от втора категория и от формална страна изводът на административния орган е правилен. Съдът обаче правилно е приел, че стажът следва да бъде определен съгласно разпоредбата на т. 67 ПКТП /отм./ не от отрасловата принадлежност на длъжността, а от действителната вредност и тежест при които е полаган като тези вредности и тежести се установяват от показанията на разпитан по делото свидетел, допустимостта на който е оспорена на основание чл. 104, ал. 10 КСО. Действително е налице забрана по чл. 104, ал. 10 КСО, но изведените от съда изводи, че стажът в процесните периоди следва да бъде зачетен като такъв от първа категория са правилни. Действителната вредност и тежест на труда се установяват по делото със заключението на назначената експертиза. От него е установено, че за процесния период в леярския цех на осигурителя се е извършвало леене на черни и цветни метали, като е съществувала и длъжност "Топилчик на цветни метали". Също така, че е била реализирана продукция на пазара на стомано различни видове и марки, алуминиеви отливки и медни охладители. Тези факти не са били обсъдени от съда и той не е основал изводите си на тях, но и без гласните доказателства се установяват за вредностите произтичащи от леенето на цветни метали по несъмнен начин, което е основание за приложението на т. 67 ПКТП отм. както правилно приема и съда. Наред с това в т. 4а, б. "м" от ПКТП - отм. се предвижда, че от първа категория е трудът на работници и инженерно технически работници до началник цех на производство/цех/ включително и в леярските производства /цехове/, леярните, линиите за непрекъснато леене, валцуване и изтегляне на цветни и благородни метали. При тези данни в настоящият случай Стоилов е работил в леярски цех за черни и цветни метали от което на основание т. 4а, б. "м" и т. 67 от ПКТП - отм. следва стажът му в процесните периоди да бъде зачетен като такъв от първа категория. При тези съображения мотивите на съда задължаващи органа да събира непосочени конкретно нови доказателства и да обсъжда отново вече събраните не се споделят от настоящата инстанция. Няма пречка и забрана обаче за административинят орган в изпълнение на служебното начало по чл. 9 и чл. 35 АПК да събира и оценява всички доказателства относими към случая при решаване на въпроса по същество. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение