Решение № 10312 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2018 г.

Решение № 10312 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 119/20.06.2018 г. по адм. д. № 47 от 2018 г. на Административен съд Ямбол. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че акта съдържа мотиви относно релевантните за производството обстоятелства. Съда неправилно кредитирал заключението на вещо лице, в частта, в която е формулирано становище за "вероятно" допусната от Т. Тодоров при подаване на заявление за финансиране грешка при изписване на поставените в бизнес плана цели. Изнесен е разбор на оценката на проекта на лицето, ведно с мотиви за изпълнението на всеки от заложените в Приложение № 7 критерии. Липсвали допуснати нарушения на приложимите процесуално правни норми. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответника по касационната жалба. Постъпила е и частна жалба срещу определение № 320/02.08.2018 г. по същото дело, с която е отхвърлено искането на ИД на ДФ "Земеделие" за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на жалбоподателя разноски. Твърди се, че делото не е с определен материален интерес и е следвало претенцията да се уважи до сума в размер на 500 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Иска се изменение на решението в частта относно разноските. Ответната по касационната жалба страна се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната и частната жалба като неоснователни. Твърди, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице за това, че инвестицията трактор и мулчер представляват един агрегат, може да бъде използвана само и единствено за мулчиране на пасища. Съдът правилно приел, че акта е немотивиран. Писмото, изпратено до Тодоров от зам. изпълнителен директор на ДФЗ не следвало да се приема като мотиви на акта, тъй като от една страна не изхождало от административния орган издал акта, а от друга, било представено едва в хода на съдебното производство. Претендира присъждане на разноски. Представителя на Върхова административна прокуратура намира касационната жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за процесуално допустима, но неоснователна по същество. Частната касационна жалба, определя като основателна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Т. Тодоров срещу заповед № 03-РД/5615 от 15.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с която на основание чл. 20а ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 42, ал. 1 за прилагане на подмярка 4. 1"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ИД № на проекта 28/04/1/0.0.2638 от 08.12.2016 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е отменил оспорената заповед и е изпратил делото като преписка на ДФ"Земеделие"-София за произнасяне по заявлението за подпомагане при съобразяване с формулираните в акта мотиви. В полза на Тодоров са присъдени разноски в размер на размер на 3850 лв., от които 1700 лв. държавна такса, 2000 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева възнаграждение за вещо лице. За да постанови акта си, съдът е приел за установено, че на основание чл. 35, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 9 от 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделското стопанство" от Мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., министърът на земеделието и храните е издал Заповед № РД09-755/04.10.2016 г., с която е открит, прием на заявления по мярката. Определен е период за подаване на заявления от 26.10.2016 г. до 07.12.2016 г., както и бюджет в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро. Прието е, че Т. Тодоров, в качеството си на земеделски производител, е подал заявление, което е с отбелязана на последната страница дата на подаване 07.12.2016 г. В оспорената пред съда заповед, като дата на депозиране на заявлението, административния орган описал 08.12.2016 г. Липсвало изрично произнасяне относно спазване на срока, определен в заповедта на министъра за подаване на заявления по мярката. Като мотив за постановения отказ е посочено, че проекта на Тодоров е оценен 37 точки при класирането съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., който са недостатъчни за получаване на финансиране. По делото е допусната експертиза, според която допустимите инвестиционни разходи по проекта са изцяло насочени в сектор "Животновъдство". Производството на животинска продукция било заложено в таблица 3 на производствена програма на бизнес плана на проекта. Бил заложен и добив на сено от пасища и мери. Вещото лице сочело, че тракторът и мулчерът са свързани и представляват един общ агрегат, който може да се ползва само за обработка на пасища. В бизнес плана на проекта били заложени приходи от продажба на сено, добито от пасища и мери. За сектор "животновъдство", проекта бил оценен с 0, т. Според вещото лице, отглеждането на пасища било необходимо и задължително условие при отглеждане на овце оборно – пасищно и мерите и пасищата като неразделна част от животновъдните обекти били част от сектор "Животновъдство". Съда е приел, че липсва преценка за допустимост на заявлението, с оглед датата на подаването му. Прието е, че акта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му и в изискуемата писмена форма. Заповедта е приета за незаконосъобразна, поради допуснати при издаването й съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви относно определената за проекта оценка от 37 точки, критериите, по които са определени и причините да намаляване на максимално допустимия им размер. Не били изтъкнати и мотиви, свързани с приетото от административния орган основание за отказ поради изчерпване на определените за целта финансови средства. Съдът е приел, че административния орган е постановил административния акт без да вземе предвид всички обстоятелства от значение за случая, при което е допуснал нарушение на задълженията, визирани в чл. 26 и чл. 35 от АПК. Жалбите са подадени от участник в първоинстанционното производство, за който актовете са неблагоприятни и в сроковете по АПК, поради което са процесуално допустими. Жалбата срещу Решение № 119/20.06.2018 г. по адм. д. № 47 от 2018 г. на Административен съд Ямбол е неоснователна по следните съображения: Оспорената Заповед № 03-РД/5615 от 15.12.2017 г. на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е правилно определена като незаконосъобразна. За да е налице възможност за произнасяне по съществото на предявеното от страна на земеделския производител към административния орган искане за финансиране, следва то да е подадено в предвидените срокове. В хода на производството пред първоинстанционния съд се твърди, че заявлението за подпомагане е депозирано на 08.12.2016 г., т. е. един ден след изтичане на определения със Заповед № РД09-755/04.10.2016 г. срок, обстоятелство вписано и в оспорения административен акт. Факта, свързан с датата на подаване на заявлението е отбелязан и от назначеното в хода на съдебното дирене пред Административен съд Ямбол вещо лице. При липсата на съмнение за спазване на определения от административния орган срок за депозиране на заявления по мярката, не е налице необходимост от изрично описване на данни в тази насока при произнасяне относно основателността на заявлението за финансиране, но в конкретния случай са налице неоспорени от която и да е от страните в производството данни за евентуално просрочие на отправеното искане за получаване на финансова помощ по конкретната програма. При това положение, е следвало на първо място при произнасянето си, издателя на оспорения акт да формулира становище за допустимостта за разглеждане на заявлението и едва след това да го прецени по същество. Произнасянето по същество по недопустимо заявление за подпомагане от земеделския производител, води само по себе си до незаконосъобразност на издадената Заповед за отказ за финансиране на конкретния проект. Искането е следвало да бъде оставено без разглеждане, като подадено извън определения, приключващ на 07.12.2016 г. срок. Настоящата съдебна инстанция следва да сподели и изтъкнатия от първоинстанционния съд мотив за незаконосъобразност на постановения отказ поради липса на мотиви относно размера на оценката на проекта при съобразяване на критериите, описани в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. Съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административния орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния случай, при подробно запознаване с материалите по преписката се установява, че не са представени доказателства за проведена процедура по оценка на предложението на Тодоров, при която да са взети предвид и преценени при разглеждането на проектното предложение заявените то него точки за оценка по заложените от административния орган критерии /л. 109-112 от заявлението/. Липсват каквито и да е данни да е изготвен нарочен протокол по оценка на конкретното предложение или по друг начин да са обективирани и фиксирани резултати от проведена проверка и оценка. При така установената липса на доказателства за начина на определяне на описаните в оспорената заповед 37 точки, правилно е формулиран извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви при постановяване на административния акт. Търсещото финансиране лице е било поставено в невъзможност за преценка на основателността и мотивираността на поставената му оценка, а от там и за защита на интересите си в хода на воденото производство. Поради липсата на данни за начина на определяне на оценка на конкретното предложение и мотивировката на административния орган, съдът също не е бил в състояние да прецени законосъобразността на акта, свързана с правилното приложение на материалния закон на база спазване на минимални изисквания към проектите. Съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най - късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Въпреки направените от съда опити да установи наличието на приложени към преписката доказателства за надлежно осъществено от служители на ДФ "Земеделие" оценяване и при включване на оценката в завършващия производството акт, такива не са установени. Поради описаното, изводите за немотивираност по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК на база гореописаното е основателен. Следва да се сподели и извода за липса на обосновка, свързана с изтъкнатите от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" доводи за невъзможност за финансиране на проекта поради недостатъчен бюджет по мярката. Липсата на мотивировка относно възможността и необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9, води до извод за неправилно приложение на относимите материално правни норми. За да е налице възможност за получаване на пълен или частичен отказ по конкретно заявление е необходимо да се установи по безспорен начин, че определения в заповедта за откриване на съответния прием бюджет е недостатъчен за финансиране на подаденото заявление за подпомагане. По делото не са представени доказателства, че преди издаване на процесната заповед, е приключила разписаната в чл. 41 от Наредбата процедура. При липсата на доказателства в тази насока не може да се приеме, че е налице недостатъчен бюджет, който да обоснове отказ за финансиране. По преписката не са представени доказателства, че предвидените средства по мярката в размер на 273 000 000 евро са изчерпани. Изтъкнатите в касационната жалба подробни доводи за изчерпване на предвидения по мярката бюджет и осъществените от страна на административния орган в тази насока действия по проверка и класиране на всички подадени заявления не следва да се вземат предвид. Описаните мотиви са изложени към момента на подаване на жалбата пред касационната инстанция – 10.07.2018 г., т. е. повече от 6 месеца след издаване на акта, поради което не могат да бъдат приети като негова неразделна част, обосноваваща поведението на административния орган във връзка с разглеждането и оценката на заявлението на Т. Тодоров. Не е в правомощията на съда да замести волята на решаващия орган, провеждайки процедура по събиране на нови, допълване на вече събрани относими към административното производство доказателства и на тази база да формулира нови или допълнителни мотиви към оспорения административен акт. Видно от обстоятелствената част на заповедта и от приложените в преписката докладни записки от името на Директора на Дирекция "ДПМРСР" в периода на обявения със Заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на МЗХ прием са постъпили 3165 броя заявления, със заявена финансова помощ в размер 1 497 406 525. 03 лв., която надхвърля по размер бюджета на мярката, но този факт сам по себе си не е основание за отказ за пълно или частично финансиране. С Докладна записка вх. № 03-0416/381 от 12.12.2017 г. /три дни преди издаване на оспорената Заповед/ на Директора на Дирекция "ДПМРСР" е направено предложение за отказ за финансиране на 2259 бр. заявления да подпомагане поради недостатъчен бюджет. Според същата, договори за финансово подпомагане към тази дата има сключени във връзка с 372 подадени заявления, с които е ангажиран финансов ресурс в размер на 146 108 263, 19 евро. В девет приложения към докланата са описани данни както за приключили с подписване на договор производство, така и за такива в процес на проверка, регистрация, оценка и други дейности, удостоверяващи наличието на незавършени производство по тази мярка, т. е. налице са предоставени от самия орган доказателства, че към момента на издаване на оспорената заповед, процесът по реално договориране по мярката не е приключил и бюджета по мярката не е изчерпан. Едва след сключването на договори до размера на целия бюджет по мярката, ще е налице недостатъчен бюджет за финансиране на следващите класирани заявления. При така установеното, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за издаване на оспорената заповед при допуснати нарушения на приложимите материално правни норми, с оглед липсата на фактическо основание за приложение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно възможността за прилагане на същата. Поради констатираните нарушения, първоинстанционния съд правилно е преценил, че е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на обжалваната заповед с материалния закон и да прецени доколко тя е съобразена с действителното, приложимо към конкретното производство фактическо и правно положение. С оглед липсата на твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, същия следва да се остави в сила в тази му част. По отношение на частната жалба на ИД на ДФ "Земеделие", производството се развива по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на акта и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: С определение № 320 от 02.08.2018 г. по адм. д. № 47/2018 г., в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд - Ямбол, е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за изменение на решението, в частта за разноските, като се намали размера на същите до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум за производство без определен материален интерес. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, като е посочил, че възнаграждението е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До този извод съда е достигнал като е взел предвид, че след дадени на първоинстанционния жалбоподател указания е внесена такса в размер, съобразен с § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 6 от същия. Производството било с материален интерес и адвокатския хонорар следвало да се определи на тази база. Така постановеното определение е неправилно. Предвид съдържанието на оспорената Заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", образуваното пред Административен съд – Ямбол административно дело № 47/2018 г. е по Закона за подпомагане на земеделските производители, а не по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Затова и държавната такса за първоинстанционното производство е 50 лева съгласно точка 2 б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, и не следва да бъде определена по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители, а не на основание ЗУСЕСИФ. При произнасянето си по аналогични случаи, съставите на Върховен административен съд безпротиворечиво приемат, че делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на конкретния размер на търсеното финансиране. В случая, от първоинстанционния съд е извършена проверка на законосъобразността на постановения от административния орган отказ за финансиране. Според чл. 8, ал. 2, т. 7 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители не са производства с определен материален интерес, поради което са с определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Следвало е съдът да отчете, че не са налице данни за фактическа и правна сложност на производството, която да обоснове присъждане на исканото възнаграждение в пълен размер. Не са събирани и обсъждани значителни по обем и сложност факти, които съдът следва да съобрази при постановяване на решението от обичайните такива по дела с ответник Държавен фонд "Земеделие" по повод заявления за отпускане на финансиране. Следвало е да се отчете и обстоятелството за относителна липса на правна сложност на спора, тъй като се касае за проверка на изпълнението на подробно разписаната в Наредба № 9 от 2015 г. процедура и изпълнението в тази връзка на задължения на административния орган по обосноваване на издадения акт. Описаните мотиви в пълна степен важат и за производството пред настоящата инстанция. Касационното производство не се отличава с по – висока от обичайното степен на сложност от фактическо или правно естество за да се мотивира присъждане на възнаграждение в пълния претендиран от ответника по жалбата размер. В този смисъл възражението на касационния жалбоподател по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК е основателно. Заплатения от Т. Тодоров адвокатски хонорар е прекалено завишен и следва да се намали към предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. минимум, за участието на процесуален представител в първоинстанционното производство, а именно на 1000 лева. Поради описаното по – горе, за участието на адвоката пред касационната инстанция, административния орган следва да бъде осъден да заплати на Тодоров сума в размер на 800 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение