Решение № 5779 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2021 г.

Решение № 5779 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална експертна лекарска комисия, представлявана от д-р К. Р. в качеството му на директор, подадена чрез юрисконсулт П. Г., срещу решение № 1260/1.12.2020 г., постановено по адм. дело № 354/2020 г. по описа на Административен съд София-област, с коeто е отменено Експертно решение № 0089 от 18.12.2019 на НЕЛК, издадено от специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, а преписката е изпратена на НЕЛК, гр. София за ново произнасяне при съобразяване мотивите в съдебния акт. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Д. Х. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата "ММоторс" АД оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Ответниците ТЕЛК - Общи и професионални болести при УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД, Агенция за хората с увреждания, Териториално поделение на НОИ София-област и РД "Социално подпомагане" София-област, не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение № 0089 от 18.12.2019 на НЕЛК, издадено от специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Констатираната вътрешна противоречивост на оспореното решение била пречка да се установи по недвусмислен начин действителната воля на колективния орган НЕЛК, което от своя страна препятствала и двамата жалбоподатели да организират адекватно и в пълен обем защитата си срещу постановения акт. Последният е незаконосъобразен и следва да се отмени изцяло с връщане преписката на НЕЛК за произнасяне с ново решение при съобразяване мотивите на съдебния акт. Предвид липсата на ясно изразена воля досежно възприетия характер на заболяването [заболяване] - средна степен, съдът намира, че не следва да се коментират събраните по делото писмени и гласни доказателства във вр. с генезиса и квалифицирането на същото като общо или професионално, респ. досежно следващия му се процент ТНТ, а оттам и за крайната оценка на нетрудоспособността, като такива съображения при пълно съответствие между мотиви и диспозитив следва да изложи ответният орган. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилно съдът е приел жалбата на "ММоторс" АД за допустима. Дружеството е било в качеството си на работодател и осигурител на освидетелстваното лице към времето на проявление на заболяването, коментирано в процесното решение - [заболяване] с код 90. 0 по МКБ 10 и е налична потенциална възможност за предявяване на искови претенции. Правилно също така съдът е приел, че в диспозитива на решението си, НЕЛК, по т. 16 приема, че инвалидността при жалбоподателката е в резултат както на общо, така и на проф. заболяване, но по т. 17. 1. като общо заболяване, наред с посочените по-горе като такива в ЕР на ТЕЛК, е посочено и [заболяване] - средна степен (признато в ЕР на ТЕЛК за проф. заболяване), а по т. 17. 3. Професионално заболяване - не е посочено такова. Същевременно, в мотивната част на решението си ответникът е изложил изцяло съображения досежно възприемане проф. характер на заболяването [заболяване] - средна степен. Установеното води до неяснота каква е действителната воля на ответника във вр. с характера на установеното заболяване [заболяване] - средна степен и евентуално върху % ТНТ, ако направеният извод рефлектира върху същия. Налице е и друго установено противоречие межди двете ЕР, а именно - в двата акта се възприемат различни водещи диагнози на Х. - [диагноза] (в ЕР на ТЕЛК) и [диагноза] (в ЕР на НЕЛК), което също е в разрез с крайния извод, че се възприема изцяло заключението на ТЕЛК с изкл. на определяне процента ТНТ. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответниците за присъждане на разноски, които ще следва да се присъдят съобразно доказателствата за тяхното извършване, а именно - в полза на ответника Д. Х. - 300 лв адвокатско възнаграждение, а в полза на ответника "ММоторс" АД-600 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,