Решение № 6467 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2009 г.

Решение № 6467 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15172/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Генчо Георгиев Николов от София за отмяна на основание чл. 239, т. 2 от АПК на влязлото в сила решението от 23 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 3343/2005 г. по описа на Софийския градски съд. Твърди се в искането, че изготвянето на доклада на съдията - докладчик по делото е престъпно действие, с което са нарушение законовите права на молителя и е увредена собствеността му. Ответниците - Светослав Иванов Раденков, Надежда Минкова Тодорова, "Билд-3 инженеринг" ООД - София, "Зевс-45" ЕООД - София и кметът на Столична община - район Красно село, не са заявили становищата си по направеното искане за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението от 23 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 3343/2005 г. по описа на Софийския градски съд е отхвърлена жалбата на Генчо Георгиев Николов срещу писмо изх. № УТ-9400-665/09 август 2005 г. на кмета на Столична община, район Красно село, с което е отказано издаването на предписание за изменение на действащия ПУП за поземлен имот пл. № 404, кв. 288а по плана на София, кв. Мотописта. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Генчо Николов е страна по делото пред Софийския градски съд, като постановения съдебен акт е неблагоприятен за него. Поради това Николов може да иска отмяна на постановеното съдебно решение. В искането си е посочил, че иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Молителят се позовава на престъпно действие на чл. от състава на съда. Във всички изброени в нормата хипотези обаче, включително и в тази, на която се позовава молителят, основание за отмяна на постановеното съдебно решение е престъпление, свързано с делото при положение, че е компрометирана истинността на фактите, на които е основано съдебното решение. Това престъпление обаче следва да е установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В случая молителят не е представил такива доказателства, което прави искането му неоснователно. Останалите изложени в искането за отмяна и допълнителните писмени бележки доводи за отмяна на атакуваното съдебно решение представляват по своята същност касационни оплаквания, които не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,