Решение № 13312 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба, подадена от И. К., гражданин на Руската федерация, роден на [дата], чрез процесуалния му представител, срещу решение 6812/30.07.2025 г., постановено по адм. дело 855/2025 г. по описа на Административен съд Бургас (АС Бургас). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и постановено при съществено нарушение на материалното право и процесуалните правила. От касационната инстанция се иска да постанови съдебен акт, който да отмени обжалваното решение. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението на административния орган, потвърдено с оспореното в настоящото производство решение на АС Бургас е постановено в противоречие с дадените от Върховния административен съд указания в решение 8554/09.07.2024 г., постановено по адм. дело 5200/2024 г. по тълкуване и прилагане на закона. В съдено заседание се излагат доводи, че И. К. има основателни опасения от преследване поради сексуалната му ориентация и изразена политическа позиция. Претендира присъждане на разноски съобразно представения списък. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Счита, че в проведеното производство след дадените указания на съдебната инстанция, същите са спазени напълно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, в състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното: Производството пред Административен съд Бургас е второ по ред, след като с решение 8554/09.07.2024 г., постановено по адм. дело 5200/2024 г. на Върховния административен съд е отменено решение 2363/22.03.2024 г., постановено по адм. дело 2348/2023 г. по описа на АС Бургас и е отменено решение 18363/27.11.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което е отхвърлена молбата на И. К. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е изпратена на административния орган за постановяване на ново решение при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. При новото произнасяне е постановено решение 3161/16.04.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предмет на обжалване е решение 6812/30.07.2025 г., постановено по адм. дело 855/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което решение е отхвърлено оспорването на И. К. - гражданин на Руската федерация срещу решение 3161/16.04.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. К.. Анализирайки събраните доказателства и извършвайки контрол за законосъобразност, съдът е намерил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, че отговаря на изискванията за форма и съдържание на акта, че съдържа фактически и правни основания за издаването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че с жалбоподателя са проведени интервюта при спазване на изискванията, установени в чл. 63а ЗУБ, в присъствие на преводач и на заявения и разбираем от него език, с което е гарантирано правото на чужденеца да изложи причините, мотивирали го да търси международна закрила и да иска да му бъде предоставен бежански или хуманитарен статут в Република България. Съдът е извел извод, че административният орган е извършил всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на И. К. и държавата му по произход, като е приел възраженията за нищожност на административния акт поради противоречие с влязло в сила съдебно решение за неоснователни. Съдът е счел, че именно в изпълнение на указанията, дадени в решение 8554/09.07.2024 г. по адм. д. 5200/2024 г. на Върховния административен съд, административният орган е направил задълбочен анализ на бежанската история на жалбоподателя и е изложил подробни мотиви за постановения отказ. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на обжалваното решение Председателят на ДАБ при МС е приложил правилно материално-правните разпоредби на ЗУБ. Намерил е за правилни и обосновани изводите на административния орган за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на И. К. на статут на бежанец в Република България. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 9 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и анализирайки бежанската история на чужденеца съдът обосновава извод, че не се установяват предпоставките на посочената по-горе разпоредба, поради което е счел, че опасенията на чужденеца, че ще бъде задържан и репресиран при завръщане в страната на произход за недоказани. Съдът е посочил, че са налице индикации, че И. К. е участвал в митинги на територията на Руската федерация през 2012 г., но съдът посочва, че същият в последствие е живял там още 10 години, без да бъде преследван, пътувал е свободно извън Руската федерация отново без да бъде обект на преследване и в крайна сметка е решил да подаде молба за международна закрила едва през 2022 г. Първоинстанционният съд е приел за обосновани изводите на административния орган, че наличие на наложена над чуждия гражданин административна мярка глоба във връзка със събитията от 2012 г., не е достатъчно основание да се иска предоставяне на международна закрила на посоченото основание. Посочил е, че по делото няма доказателства, от които да се установи, че И. К. е изразявал публично политическите си убеждения в периода след 2012 г. до настоящия момент. Съдът е приел, че изложените в интервюто твърдения за участие в протести срещу войната в Украйна и ареста на А. Н. в периода 2021 2022 г., не се подкрепят от доказателствата по делото. Посочил е, че на И. К. е наложена еднократна административна санкция и е бил задържан за нарушаване на обществения ред, като няма данни за упражнена спрямо него репресия по политически или по друг признак. Приел е, че от представената по делото призовка единствено се установява, че жалбоподателят е викан на разпит в качеството на свидетел, но не е бил подвеждан под наказателната отговорност респективно не е бил осъждан. Съдът извежда извод, че конкретни действия на преследване срещу И. К. не се доказват и не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на "преследване". Първоинстанционният съд е намерил за недоказано и твърдението, че оспорващият е подложен на преследване в страната си по произход поради своята сексуална ориентация. Подчертал е, че до напускането на страната си И. К. не е бил арестуван, задържан и не е оказвано никакво психическо и физическо въздействие върху него заради сексуалната му ориентация, не е дискриминиран по полов признак и сексуална ориентация, а напротив той е работил в страната си, имал е достъп до здравни заведения и не е бил лишен от правото да изкарва прехраната си и това да е обусловено от сексуалната му ориентация. Съдът е обосновал извод, че изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да било преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 ЗУБ представлява нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват. Подчертал е, че освен това принадлежността към определена социална група, сама по себе си не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице, а оттам и да се предостави статут на бежанец на това лице. Първоинстанционният съд е подчертал, че съгласно глава ІІ, В. 2. с (Дискриминация) параграф 54 от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола за статута на бежанците от 1967 г., лицата, към които отношението е по-неблагоприятно, не са непременно жертви на преследване. Само при определени обстоятелства дискриминацията се превръща в преследване. Това става, когато дискриминационни мерки водят до значителни вредни последствия за съответното лице, като например, сериозни ограничения на правото му да изкарва прехраната си, да изповядва религията си, да има достъп до съществуващите образователни заведения. Самата принадлежност към определена социална група не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец (т. 79 от Наръчника за процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН). За да бъде предоставен такъв статут, не е достатъчно определен вид преследване да е характерно за дадена страна поначало, а следва преследването да е насочено конкретно спрямо търсещото закрила лице. Съдът извежда извод, че в конкретния случай не са налице доказателства, че спрямо И. К. е имало преследване или съществува риск от преследването му в бъдеще, по причини, посочени в ЗУБ. Административният съд е приел още, че обстоятелството, че в страната му по произход е приет закон на 24.11.2022 г., водещ до дискриминация на хомосексуалните двойки, който закон от редица международни организации се определя като дискриминационен, само по себе си не може да доведе до извод, че само сексуалната принадлежност на търсещия закрила би била основание И. К. да бъде подложен на преследване. Съдът е подчертал, че за да бъде прието едно лице като бежанец не е достатъчно то да е заплашено от налагане на наказание за евентуално бъдещо извършено от него деяние, което е наказуемо, съобразно законите в страната му по произход. Съдът е споделил изводите на административния орган, че изложените от чужденеца доводи за нанесени му физически травми, от една страна не са подкрепени с никакви доказателства с обективна стойност, а дори да се възприемат като достоверни, описанието на същите като извършени от клиенти и случайни хора сочи, че се касае за действия от криминален характер, а не на действия, извършени от субектите, визирани в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, а именно тези, които могат да извършват преследване и тежки посегателства. Съдът е подчертал, че между посочените нападения и подаването на молбата за международна защита е изминал значителен период от време 7-10 години, като е приел, че това обстоятелство не сочи на извод за реална необходимост от търсената закрила. На следващо място позовавайки се на приложената по делото справка вх. МД-02-54/23.01.2025 г. на дирекция Международна дейност" на ДАБ, от която се установява, че обявената с указ на президента на Руската федерация мобилизация е приключила към 28 октомври 2022 г., в Русия няма скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват професионални и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании, като се засилват усилията за привличане на професионални войници. Съдът посочва, че въпреки факта, че семейството на жалбоподателя продължава да живее на територията на Руската федерация и същият поддържа редовна връзка с майка си, до настоящия момент не е получавал информация да е бил търсен от военни или полицейски органи, нито да са били предприети каквито и да било действия срещу него във връзка със задължение за служба. Административният съд е приел, че по отношение на оспорващия не са налице основанията за прилагане на хуманитарен статут. Подчертал е, че според определението, визирано в чл. 9 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е установил, че от събраните доказателства и от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка. В разглеждания аспект са и представените пред касационната инстанция доказателства -справка на Дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците при Минстерсткия съвет за актуалното положение в Руската федерация. От всички доказателства по делото не се установява спрямо жалбоподателя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо съдът е приел, че с оспореното решение законосъобразно е отказано предоставяне на международна закрила. Съдът се е обосновал, че административният орган в хода на административното производство е обсъдил всички относими към случая факти и обстоятелства, включително вземайки предвид актуалната обстановка в Руската Федерация и съобразявайки степента, в която жалбоподателят е конкретно засегнат от нея. Поради това съдът е приел, че оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби и не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна. Като прецени събрания по делото доказателствен материал и съобрази твърденията на двете страни, Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното съдебно решение е постановено при пълно игнориране на дадените от ВАС указания в решение 8554 от 09.07.2024 г., постановено по адм. дело 5200/2024 г. по тълкуване и прилагане на закона. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са спазени указанията на ВАС за пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното съдебно решение е неправилно, издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила. Административният орган е изяснил в пълнота фактическата обстановка по случая на оспорващия и след извършен задълбочен анализ на заявените обстоятелства и представените документи е извел обоснован извод относно липсата на предпоставките, посочени в закона за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут на търсещия закрила. В мотивите на административния акт Председателят на ДАБ е изложил аргументите си защо счита, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на И. К., както и защо достига до извод, че не е доказано, че търсещият закрила е обект на преследване. В обжалваното решение административният орган изрично е посочил, че от събраните доказателства няма основание да се приеме, че от страна на официалните власти в Русия се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи свята сексуална ориентация и че опасенията на И. К. от преследване във връзка със сексуалната му ориентация са неоснователни. В производствата на предоставяне на международна закрила задължение на административния орган е да извърши конкретна преценка по отношение на чужденеца дали са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, а не да извършва анализ на положението с човешките права в държавата по произход изобщо. В конкретния случай Председателят на ДАБ при МС стриктно е съблюдавал задълженията си да изясни всички релевантни факти, да извърши анализ дали с оглед конкретната бежанска история и състоянието на сигурност в страната по произход на търсещия защита са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и да обоснове акта си, базирайки се на събраните доказателства. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице материално-правните предпоставки нито за предоставяне на статут на бежанец, съобразно нормата на чл. 8 ЗУБ, нито хуманитарен статут, съобразно чл. 9 ЗУБ. Административният съд задълбочено е обсъдил бежанската история в съвкупност с актуалната обстановка в страната на произход, в резултат на което е достигнал до правилен извод, че оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсват основателни опасения от преследване в държавата му по произход на И. К., които опасения да са основани на принадлежността му към [заличен текст] и на заявената му политическа позиция. В този смисъл по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ, защото не се доказва каквото и да е преследване, с което се нарушават основни права на човека. Съгласно посоченото пред интервюиращия орган, И. К. започнал още през 1996 г. да се [заличен текст], но до напускането на страната си той не е бил арестуван, задържан и не е оказвано никакво психическо и физическо въздействие върху него заради сексуалната му ориентация, не е дискриминиран по полов признак и сексуална ориентация, а напротив той е работил в страната си, имал е достъп до здравни заведения и не е лишен от правото да изкарва прехраната си и това да е обусловено от сексуалната му ориентация. От събраните доказателства и най-вече от бежанската история не може да се приеме, че той е напуснал страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е бил заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото не е имал никакви проблеми с официалните власти, а напуснал страната си официално, със самолет и с издадена виза. Доколкото касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, направени след всеобхватен и задълбочен анализ на събраните доказателства относно липсата на материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на И. К. и по аргумент от чл. 221, ал. 2 АПК, не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. Бланкетни, а и опровергани от събраните доказателства са доводите на касатора, че решението на Председателя на ДАБ при МС е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган е установил всички релевантни факти относно обстановката в Руската федерация, включително и твърденията, изложени в бежанската история на жалбоподателя, че има основателни опасения от преследване поради сексуалната му ориентация и след така извършения анализ правилно е счел, че обстановката в държавата по произход не е такава, че да обоснове предоставянето на хуманитарен статут. Както в Решение 3161/16.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, така и в мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени подробни аргументи, с които административния орган, а след това и съдът посочват защо не приемат, че изложените от жалбоподателя причини представляват такива, регламентирани в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и обуславящи предоставянето на статут на бежанец, съответно - хуманитарен статут на чужденеца. Несъмнено изложените от жалбоподателя причини не са сред тези, изрично посочени в нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на международна закрила. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че причините за напускане на страната по произход на И. К. са единствено и само лични и че не е доказано, че жалбоподателят може да бъде обект на преследване поради своето политическо мнение, нито че може да бъде обект на преследване от страна на държавата заради сексуалната си ориентация. С оглед всички събрани и от административния орган и от съда и тези представени пред касационната инстанция не може да се стигне до извод, че само сексуалната ориентация на И. К. би била основание той да бъде подложен на преследване, да бъде заплашван или спрямо него да бъде осъществено насилие под каквато и да е форма и че тези заплахи и това евентуално насилие са достатъчни, за да се приеме, че на жалбоподателя трябва да бъде предоставен статут на бежанец. Върховен административен съд, второ отделение в този му състав изцяло споделя аргументите на първоинстанционния съд, че чуждият гражданин единствено предполага, че има вероятност да бъде потърсен респективно мобилизиран, което по същество представлява евентуално бъдещо несигурно събитие. Действително получаването на такава повиквателна, в условията на реални военни действия, може да породи у него опасения от мобилизация, каквато той не желае. Но такива опасения не са достатъчни да обосноват извод, че трябва да му бъде предоставена международна закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут). Хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, в период, в който е легално извън страната си, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване или опасност от тежки посегателства. Съдът обосновано подчертава, че съгласно посоченото от самия чужденец, същият е с категория Б по военен отчет, което означава ограничена годност за военна служба, тъй като страда от [заличен текст], т.е. не подлежи на наборна военна служба съгласно посоченото в справката. По изложените съображения настоящият касационен състав на Върховен административен съд, второ отделение приема, че не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от правния спор на касатора не се дължат разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,