Решение № 9888 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2008 г.

Решение № 9888 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на "Топлофикация - Перник" ЕАД, със седалище и адрес на управление град Перник срещу точка 3.04.1 от решение № 297-Н0-И0-А0/8.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което в полза на жалбоподателя е издадено комплексно разрешително за експлоатация на инсталация и съоръжения "Сгуроотвал "Кудин дол", съгласно условията на разрешителното. Оплакванията в жалбата са за необоснованост на определеното условие по т. 3.04.1 от разрешителното, поради невъзможност дружеството да премине към технологията за намиване на отпадък от влизане в сила на разрешителното. Иска се отмяна на решението в оспорената част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, становищата на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено следното: Издаденото комплексно разрешително е облагоприятстващ акт за жалбоподателя, с който на заявителя се предоставя комплексно разрешително за експлоатация на съоръжения и инсталация на депо за отпадъци, поради което жалба срещу него е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от оспорване. В случая обаче подадената жалба срещу т. 3.04.1 от комплексното разрешително е допустима, с оглед създадените за жалбоподателя задължения в тази точка: "от влизане в сила на комплексното разрешително да се реализира технологията намиване под вода на "Сгуроотвал "Кудин дол" на "Топлофикация-Перник" ЕАД. Със заявление от месец декември 2006 г. до министъра на околната среда и водите "Топлофикация - Перник" ЕАД е поискала да бъде издадено комплексно разрешително за продължаване на експлоатацията на сгуроотвалите. Приложени са фирмена програма за управление на отпадъците, план за собствен мониторинг, план за ликвидиране на последствията от аварии и пожари и други. Въз основа на заявлението министърът на околната среда и водите е издал комплексно разрешително № № 297-Н0-И0/8.10.2008 г., в полза на жалбоподателя. Комплексното разрешително е издадено от компетентния административен орган по чл. 120, ал. 1 от ЗООС, при спазване на производствените правила по чл. 122 и сл. от ЗООС. Заявлението за издаване на комплексно разрешително се подава пред компетентния орган, като включва описание на изискванията по чл. 122, ал. 2 от ЗООС. Органът издава комплексно разрешително след приключване на процедурата за достъп на обществеността до заявлението за издаването му и издава същото не по-късно от 5 месеца - за нови разрешителни и не по-късно от осем месеца - за действащи инсталации и съоръжения - чл. 127, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС. В конкретния случай, процедурата за достъп до обществеността е приключила на 8.07.2008 г., а комплексното разрешително е издадено на 8.10.2008 г., с оглед на което нормативно определения срок за издаване на комплексното разрешително е спазен и оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно. При издаването на оспореното комплексно разрешително е спазена процедурата, както и материалноправните разпоредби, посочени като основание за издаването му. Жалбоподателят не сочи конкретни разпоредби, които административният орган е нарушил с включването на т. 3.04.1 от комплексното разрешително, съгласно която "от влизане в сила на от влизане в сила на комплексното разрешително да се реализира технологията намиване под вода на "Сгуроотвал "Кудин дол" на "Топлофикация-Перник ЕАД". Така включеното условие в разрешителното визира само началния срок, от който следва да започне реализирането на посоченото технология. Този срок не е нормативно определен, поради което административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определянето му. Съдът не може да упражнява съдебен контрол върху такава преценка по целесъобразност, с оглед на което и не е било необходимо да се назначава съдебна експертиза, поискана от жалбоподателя, която да установи дали е осъществимо изпълнението на условието по т. 3.04.1 от разрешителното. След като жалбоподателят е получил комплексно разрешително за експлоатация на съответните съоръжения, той е длъжен да изпълни определените му условия. Въпрос на организация на работата на получателя на комплексното разрешително е по какъв начин да спази условията на същото в определените в него срокове, в случаите, които тези условия не са нормативно регламентирани, а са определени по целесъобразност от компетентния орган. Следва да се има предвид, че от представените документи със заявлението за издаване на комплексно разрешително е видно, че дружеството-жалбоподател е предложило и е предвидило реализация на посочената технология, като възразява само за срока на същата. Освен това административният орган е съобразил предвидения срок в т. 3.04.1 от разрешителното с решение № 00-12-10-00/2006 г. на министъра на околната среда и водите, с което е утвърден план за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба № 8 на депо за неопасни отпадъци - сгуроотвал "Кудин дол" на "Топлофикация - Перник" ЕАД. В цитираното решение е предвидено реализирането на технологията намиване под вода да се извърши в срок до 30.06.2008 г., което води до извода, че дружеството-жалбоподател е следвало да изпълни тази технология преди издаване на комплексното разрешително. Предвид на изложеното, издаденото комплексно разрешително в оспорената му т. 3.04.01. е законосъобразен административен акт, поради което жалбата следва да се отхвърли. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 172, а л. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение