Решение № 9872 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6517/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Х. А. Ф., чрез адв. Пейчев срещу решение 5005 от 14.05.2025 г., постановено по дело 923 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2534/14.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С административния акт, на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно чл.8 и чл.9 ЗУБ. Според поддържаното в касационната жалба обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и е необосновано касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Твърди се, че административният съд не е извършил цялостна преценка на относимите факти и обстоятелства, като не е обсъдил твърденията в бежанската история на лицето и не е съобразил актуалната обстановка в страната. По изложени в касационната жалба и в съдебно заседание съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва нейната основателност. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено, като излага подробни мотиви за това свое искане. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество я намира за неоснователна. Предлага постановеното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като разгледа касационната жалба на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр.Хасково е била законосъобразността на решение 2534/14.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на Х. А. Ф. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административния съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Молителят твърди, че е напуснал Сирия нелегално за Турция през месец август на 2024 г., където останал за кратък период от време и откъдето през месец септември 2024 г. преминал нелегално в България. По време на проведеното интервю на 10.01.2025 г., обосновава напускането на страната си по произход, като посочва, че е "избягал заради войната и понеже не искал да ходи в казармата, да носи оръжие и да убива". Допълнително сочи, че родителите му по-рано напуснали Сирия, а той иска да живее с тях. Отрича да членува в политически партии, да е бил арестуван или осъждан. Поддържа, че не е имал проблеми поради етническата си принадлежност, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не било оказвано насилие върху него, не бил заплашван лично той или семейството му. Целта му била да достигне Германия. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е счел, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Не се констатира и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Подробно е анализирана бежанската история на лицето, като е посочено, че още в административния акт са изложени мотиви според които не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец. Като е съобразил целта на пътуването, посочена от Х. А. Ф. да достигне Германия, правилно съдът е приел, че се касае за икономически мигрант, а войната и несигурното положение в Сирия са допълнителен мотив за напускане на държавата по произход. Административният съд е обсъдил доказателствата, релевантни за предоставянето и на хуманитарен статут, като е счел, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения търсещият международна закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съдът е преценил съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и не е ненужно да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. А. Ф.. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чуждестранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Чуждестранният гражданин е обяснил напускането на Сирия с войната и нежеланието му да постъпва в казармата и да участва във военните действия, същите не са подкрепени с доказателства по делото. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на административния съд относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства Х. А. Ф. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне в държавата по произход. Не са налице доказателства и към настоящия момент /вж. актуални справки за положението в Сирия представени пред ВАС/ за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. Административният съд е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, действително не се налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа "non refoulement" - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Съответно, заявените касационни оплаквания в тази насока са неоснователни. В обобщение верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,