Решение № 5283 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2011 г.

Решение № 5283 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на директора на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА БСА), против решение № 1252/17.03.2011 г., постановено по а. д. № 5787/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ, по иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДС, предявен от Клавдия Константинова Богданова от гр. София, е осъдил ИА БСА да й заплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС в размер на 6384,40 лв. Недоволен от решението, директорът на ИА БСА го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, с което се уважи искът на Богданова в размер на 3100,00 лв. Ответната страна - Клавдия Богданова от гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният и на тази база - и фактически извод, за момента, в който следва да се определи размерът на брутната заплата, като основа за изчисление на полагащото се на Богданова обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДС. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се излага от касатора в насока, че "без позоваване на конкретна разпоредба от ПМС № 67/2010 г., съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която при това е незаконосъобразна, невярна и изготвена произволна". Този довод е необоснован и неоснователен. Съдебна експертиза, съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 195, ал. 1 от ГПК, се назначава "... по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други". Да се търси текст от ПМС № 67/2010 г., който указва, че по дадено дело следва да се назначи експертиза, е твърдение сериозно разминаващо се се с посочената нормативна основа и принципите на правото въобще. Експертизата по делото е назначена по искане на ищцата, а задачите на вещото лице са допълнени с въпрос на съда. Странни от процесуална гледна точка са и характеристиките, дадени на изготвеното заключение. Както се посочи, експертиза се назначава за изясняване на възникнали по делото въпроси. Тя може да бъде недостатъчно пълна и ясна, необоснована или съдържаща основания, водещи до възникване на съмнения за правилността на даденото заключение (вж. чл. 201 от ГПК), но е изцяло: произволно да се характеризира то като "незаконосъобразно, невярно и изготвено произволно". Доводът за допуснато нарушение на материалния закон касае момента на определяне на брутното трудово възнаграждение на незаконно уволнения служител и на тази база - неговия размер. Общата разпоредба, цитирана от АССГ и касатора е чл. 104, ал. 1 от ЗДС. От нея става ясно, че база за определяне на обезщетението е "брутната заплата", но не и момента, към който следва да се определи по размер тя. Тълкуването на чл. 104, ал. 1 от ЗДС от касатора е произволно и в явно противоречие с нормата на чл. 5, ал. 5 от ПМС № 67/14.04.2010 г. Естествено е, при отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, на служителя да се определи брутна заплата, съобразена със заплатите в момента, когато уволнението е признато за незаконно. За случая това е датата 15.06.2010 г. Да се твърди, че като база следва да се използва заплатата, която е била определена към момента на уволнението е необосновано и в несъответствие с протичащите процеси на инфлация и съответното им осъвременяване на работните заплати. Цитираният чл. 5, ал. 5 от ПМС 67/2010 г. определя, че "Индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят в размера по ал. 4, като не могат да бъдат по-ниски от получаваните към момента на... прекратяването на правоотношението". Т.е. "брутната заплата", която е функция от основната такава, се определя в размера по ал. 4 от същия текст, към момента на възстановяването на служителя. Последното е станало с отмяната на незаконосъобразната заповед за уволнението му. Това е датата на окончателното решение по спора, т. е. за случая 15.06.2010 г. Дали служителката се е явила да заеме отново длъжността, от която е била незаконно уволнена или не, е ирелевантно за спора. Не случайно незаемането на длъжността след възстановяването на уволнен служител е самостоятелно основание за прекратяване на служебното му правоотношение - чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДС. Т. е. законът приравнява статута на възстановен служител без оглед на това, дали той се е явил или не, за заемане на длъжността, на която е възстановен. По посочената причина, правилно и законосъобразно АССГ е възложил на вещото лице да определи брутната заплата за изпълняваната от Богданова длъжност към 15.06.2010 г. и е присъдил обезщетение, изчислено на тази основа. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. ВАС следва да остави в сила обжалваното решение. Ответницата по касационната жалба е направила искане за присъждане на минималния размер адвокатско възнаграждение, предвид оказваната безплатна адвокатска помощ от адв. Богданова. С оглед изхода на спора и правните изводи на ВАС, същото искане се явява основателно. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден директорът на ИА БСА да заплати на Богданова от бюджета на агенцията сумата 150,00 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС