Решение № 364 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2008 г.

Решение № 364 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Стоянка Лазарова Драгнева и Светлозар Константинов Лазаров и двамата от гр. Варна, против решение № 105/20.02.2008 год., постановено от Варненския окръжен съд, АО, II-ри състав по адм. дело № 1335/2006 год., с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ДК-10-28/29.05.2006 год. на Началника на РДНСК-Варна, с потвърден отказ - в решение № 06/14.04.2006 год. на Главния архитект на община Варна, район "Одесос", за узаконяване на строеж: "двустранно уширение на тераса на второ ниво на мезонета на петия етаж" на жилищна сграда, находяща се в УПИ VI-9, кв. 67, 8-ми микрорайон, ул. "Йоан Екзарх" № 12, гр. Варна. Оспореното решение са счита недопустимо, настоява се за обезсилването му, заедно със заповед № ДК-10-28/29.05.2006 год. на Началника на РДНСК-Варна и решение № 06/14.04.2006 год. на Главния архитект, като се прекрати и производството по делото. Алтернативно се прави искане за отмяната на съдебния акт, като неправилен и с решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Възражения по касационните жалби не са постъпили. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответната страна - Началник на РДНСК - Варна, чрез юрк. Радованова, оспорва жалбата, счита я неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е преценил, че обжалваната заповед на началника на РДНСК - Варна е законосъобразна. След съставения констативен акт, на жалбоподателката е определен срок, в който да представи необходимите по чл. 144 от ЗУТ документи и инвестиционни проекти за узаконяване на извършеното строителство. С молба, тя е поискала удължаване на срока, като и в повторно определения й такъв не е представила необходимите документи, въпреки, че е била известена, че при непредставянето им, ще бъде издаден отказ за узаконяване, съгласно § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба - право да обжалват решението имат само страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая не се касае за неблагоприятен ефект от решението, защото с него е прието, че не се касае за строеж, за който е необходим инвестиционен проект и съответно не се налага извършване на процедурата по § 184 от ДР на ЗИД на ЗУТ. Ако това становище не се възприеме, то касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по съществото си е неоснователна. Решението на ВОС се преценява като правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесното решение, след обстоен преглед на доказателствата по делото, включително и допуснатата експертиза, съдът е приел, че извършените строителни дейности в процесния мезонет не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ и не се нуждаят от узаконяване, поради което не е било необходимо провеждането на процедурата по § 184 от ПЗР на ЗУТ, включително и изготвяне на инвестиционен проект по чл. 144 ЗУТ, или представяне на становище на инженер-конструктор, в хипотезата на чл. 147, ал. 2 ЗУТ. С оглед това, отказът на Главния архитект на община Варна да издаде акт за узаконяване е преценен, като краен резултат, за законосъобразен, макар и по различни от изложените в него мотиви. Затова и процесната заповед, с която е отхвърлена жалбата срещу контролирания акт е приета като законосъобразна. Така постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. От фактическа страна по спора се установява, че административният орган - Главен архитект на район "Одесос", е бил сезиран от касационните жалбоподатели с нарочно искане за издаване на акт за узаконяване на извършено уширение, по което той е имал задължението да се произнесе. За да го изпълни, е дал указания за представяне на посочените в чл. 144 ЗУТ документи, споделяйки констатациите в съставения от общинските служби акт № 25/2005 год. за наличие на незаконен строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, административният орган издава или отказва издаването на акта, той не разполага с компетентност да констатира недопустимост на искането поради липса на предмет (обект, който не подлежи на узаконяване) - процесуалният закон му е признал единствено правомощието да прекратява производства, образувани пред него, (чл. 56, ал. 1 и ал. 2 АПК) само в хипотезата на оттеглено от страната искане, (което не е сторено до постановяването на отказа), или когато са налице предпоставките на чл. 30, ал. 1 и 2 АПК, които също не се установяват в случая. С оглед тези съображения, Главният архитект не е допуснал процесуални нарушения и независимо от изложените мотиви, е действал в съответствие с предоставената му компетентност. На второ място, правилно в съдебното решение е приета законосъобразност на заповедта на Началника на РДНСК, потвърждаваща отказа за узаконяване. В хипотезата на обжалване, в чл. 216, ал. 5 ЗУТ са уредени правомощията на Началника на РДНСК, който след преценка на допустимостта на жалбата, има право само или да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт, или да отхвърли жалбата - не е предвидено правомощие да остави жалбата без разглеждане, включително и при констатация за недопустимост. ВАС многократно е подчертавал в практиката си този извод. Заповедта по посочения текст е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, пр. 3 и правната й природа е различна от тази на контролно-отменителното решение по чл. 97 от АПК. Поради това не може да се приеме и доводът за недопустимост на решението, с което е извършено произнасяне по акта на РДНСК - съдът е постановил акта си по допустима жалба, с която е оспорена заповед, издадена на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, изведени въз основа на прецизен и задълбочен анализ на конкретните по делото доказателства, на база компетентното, с основание възприето заключение на вещото лице по делото, за извършени под формата на текущ ремонт строителни дейности, при които не се променя съществено фасадата на сградата, те не застрашават конструкцията й, не засягат нейни общи части, които не са значителни по размер, не пречат на ослънчаването на жилищата в съседство. Но след като тези изводи са направени едва в хода на съдебното производство по съществото на спора, не могат да повлияят на преценката за законосъобразност на административните актове, осъществявана към конкретната им дата и в рамките на предоставената компетентност на издателите им. С оглед така изложените съображения, неоснователно се поддържа възражение, че решението е недопустимо, неоснователно е и оплакването за неговата неправилност. При постановяването на заповедта не са нарушени производствените правила, съдът обосновано е приел, че такива не са налице и с оглед непроизнасянето относно съсобственика - същият е конституиран като страна по делото, участвал е в процеса и е защитил интересите си. Мотивиран така, при липсата на касационни основания за отмяна на решението, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, второ отделение,