Решение № 9483 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2013 г.

Решение № 9483 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, подадена чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Марев, срещу решение № 423 от 23.02.2013 г. по административно дело № 2675/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 0000007979/31.03.2011 г., издаден от инспектор в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за нищожност, за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че съдът недопустимо е приел за разглеждане и се е произнесъл по материалноправен спор, въведен с просрочена жалба. По съществото на спора сочи, че актът, с който са установени задължения на Бонка Гочева Пехливанова за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци е законосъобразен, като изводите на съда в обратния смисъл противоречат на материалния закон и не кореспондират на представените по делото доказателства. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Бонка Гочева Пехливанова от гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- гр. Бургас е отменил Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 0000007979/31.03.2011 г., издаден от инспектор в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, с който на Бонка Гочева Пехливанова като собственик на имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Иван Шишман" № 30, деклариран с декларация № 44907/21.01.2008 г., е установен размера на задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) и лихвите за просрочие в общ размер на 1 776,51 лв. главница и лихви към 31.03.2011 г. и е осъдил община Бургас да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е допустима за разглеждане по същество, като въпросът за спазването на срока за подаването й е решен с определение № 13149/22.10.2012 г. по адм. дело № 10535/2012 г. по описа на Върховния административен съд. По дело е установено, че с възражение вх. № 94-Б-155/7.10.2011 г. Бонка Пехливанова е сезирала горестоящия административен орган с искане за отмяна на АУЗД. На 14.12.2011 г. същата е оспорила пред съда мълчаливо потвърдения по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК акт, тъй като към датата на съдебното оспорване постановеното на 25.10.2011 г. решение № 94-Б-155 на директора на Дирекция "МПДТР" при Община Бургас, с което жалбата й срещу АУЗД е оставена без разглеждане като просрочена, не й е връчено по надлежния за това ред. От фактическа страна по делото няма спор, че с декларация вх. № 44907/21.01.2008 г. по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти Бонка Пехливанова е декларирала имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Иван Шишман" № 30, представляващ две жилища на втория етаж (ап. 3 и ап. 4) и офис № 3 на партерен етаж, както и земя, собственост на деклараторката и съпруга й. С декларация вх. № 4029/27.09.2011 г., касаеща същия имот, същата е декларирала настъпване на промяна в декларирано обстоятелство. Прието е за безспорно, че притежаваните от деклараторката имоти се намират в новопостроена сграда, видно от нотариален акт № 138, том. III, рег. № 1956, дело № 478 от 2005 г., удостоверение № 208/06.12.2007 г. издадено от гл. експерт "АС" при Община Бургас, акт за приемане на конструкцията от 10.12.2006 г., удостоверение от "ВиК" ЕАД, гр. Бургас и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД за липса на партиди на името на Пехливанова за процесните имоти. Приложени са удостоверение за постоянен адрес и справка от регистъра на населението за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката на ул. "Иван Шишман" № 30, ет. 2, ап. 3 от 30.09.2011 г., декларации от домоуправителя на предходното й жилище и от съседи в процесната сграда относно началния момент на настаняването й в имота, за който са начислени задълженията за ДНИ и ТБО, а именно - 25.12.2010 г. По делото не са представени констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ за обекта. При извършената проверка на законосъобразността на АУЗД съдът е приел, че обжалваният акт е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че актът е немотивиран. Навел е извод, че от съдържанието му не може да се установи за какъв период са определени задълженията, нито по какъв начин са формирани. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства от административния орган към датата на издаване на АУЗД строежът на сградата да е бил завършен или да е започнало ползването на сградата. Съдът се е позовал на приложимост на разпоредбата на чл. 15 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която са предвидени в условие на алтернативност две хипотези, при наличието на които е дължим данъка за новопостроените сгради или части от сгради, а именно те да са завършени или да е почнало тяхното ползване. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява наличието на нито една от двете хипотези. С оглед липсата на предпоставките на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, съдът е счел, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за нищожност на съдебния акт. Решението е постановено от надлежен съд, който се е произнесъл в законен състав по смисъла на чл. 164 АПК, определен при спазване на изискването на чл. 157, ал. 2 АПК за случайно разпределяне на делата. Твърдението на касатора за нищожност на решението е бланкетно, а развитите в тази насока доводи по същността си касаят въпроса за прилагането на материалния закон, а не за валидността на постановения съдебен акт. Проверяваното решение е допустимо. Същото отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата. Решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно и своевременно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за просрочие на първоинстанционната жалба, обуславящо недопустимост на осъществения съдебен контрол. Въпросът за процесуалната допустимост на съдебното оспорване на АУЗД от Бонка Пехливанова и за спазването на срока за подаване на жалбата й до съда е решен с окончателно определение № 13149/22.10.2012 г. по адм. дело № 10535/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което се е съобразил първоинстанционният съд. Твърденията на касатора, основани на тезата, че АУЗД е редовно връчен на адресата на 02.04.2011 г., поради което същият е влязъл в сила на 16.04.2011 г. като необжалван, а подадената на 14.12.2011 г. жалба до съда е просрочена, не се споделят от настоящия състав. В допълнение към вече постановеното от Върховния административен съд по адм. дело № 10535/2012 г., следва да се посочи, че обратната разписка от 02.04.2011 г., на която се позовава касаторът, е без вписване дали положеният подпис е лично на адресата или на друго лице, кое лице, в какво качество и т. н., т. е. в нарушение на чл. 30, ал. 1 ДОПК, изискващ задължително отбелязване на трите имена на получателя, качеството и ЕГН. При липса на спор между страните, че подписът на получателя върху обратната разписка не е на адресата на акта и с оглед ненадлежното удостоверяване на връчването по правилата на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 29, ал. 6, 7 и 8 от ДОПК, следва да се приеме, че поради нередовното уведомяване на лицето за АУЗД оспорването на акта в хипотезата на мълчаливо потвърждаване от горестоящия орган е извършено в законоустановения срок. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Представените от административния орган писмени доказателства пред касационната инстанция не сочат на фактическа обстановка или на правни изводи, различни от приетите от Административен съд - гр. Бургас такава. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. В съответствие с релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на процесния акт, като изложените в решението му мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е посочил като порок на акта липсата на фактически основания и мотиви, от които да може да се установи за какъв период и по какъв начин е определено задължението, като вероятно е обхванат период от датата на деклариране на имота до 2010 г., включително. Пропускът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на задълженото лице. Законосъобразни са, на следващо място, изводите на съда по отношение на спорния въпрос по делото, а именно - от кой момент се дължи ДНИ и съответно ТБО. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Тълкуването на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ налага извод, че за да се дължи данък за сградата или за част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. В конкретния случай не е доказано наличието на нито едно от тези условия. По делото е установено безспорно, че строежът не е приет и въведен в експлоатация и към настоящия момент, съответно няма издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Следователно не е налице първата алтернативна предпоставка на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. От представените по делото доказателства е видно, че за релевантния период, за който са начислени задълженията, не е налице ползване на недвижимия имот. Представени са декларации от съседи в сградата, които заявяват, че началният момент на обитаване на имота от Пехливанова и нейното семейство е 25.12.2010 г. Според данните за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката същата е регистрирала такъв на ул. "Иван Шишман" № 30, ет. 2, ап. 3 на 30.09.2011 г. Липсват открити партиди от "ВиК" ЕАД, гр. Бургас и от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД на името на жалбоподателката или нейния съпруг за недвижимите имоти - тяхна собственост в гр. "Бургас", ул. "Иван Шишман" № 30. Следователно не са налице доказателства и за наличието на втората алтернативна предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, а именно - започнало ползване на апартамента - част от новопостроената постройка. Следва да се посочи, че не е достатъчно сградата или част от нея да са годни за ползване (за обитаване). За да е налице посочената хипотеза е необходимо да е започнало използването. Решаващият съд правилно е приел, че е в тежест на ответника (касационен жалбоподател пред настоящата инстанция) да докаже положителния факт, че е започнало обитаване на притежаваните от Пехливанова и съпруга й недвижими имоти, тъй като жалбоподателката няма задължението да докаже отрицателния факт, че не е използвала имотите. Приложените от касатора справка и информация от "ВиК" ЕАД, гр. Бургас и от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД относно откриването на партиди и наличието на потребление на името на друго лице - Янчо Динев Банев, са неотносими към конкретния правен спор. Според информацията от електроразпределителното дружество на адрес ул. "Иван Шишман" № 30 е монтиран един електромер с титуляр по партидата Янчо Банев, за който се отнася и справката за консумирана енергия. Видно от информацията и справката за потребление на питейна вода, предоставена от "ВиК" ЕАД, в сградата на същия адрес съществува партида, водеща се на Янчо Банев за централен водомер, като поради липса на разрешение за ползване на сградата не са открити вътрешни партиди. Следователно, сочените от касационния жалбоподател доказателства, касаещи друго лице и партиди общо за сградата, по никакъв начин не установяват ползване на имотите от страна на Бонка Пехливанова през процесния период. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че лично заявената воля на задълженото лице, чрез подаване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ е предпоставка, обуславяща заплащането на данъчните задължения. Първоначално подадената от Бонка Пехливанова декларация, както и декларация вх. № 4029/27.09.2011 г. за настъпване на промяна в декларирано обстоятелство по отношение на процесния имот, са приложени и отчетени от съда при първоинстанционното разглеждане на делото, като същите не доказват наличие на предпоставка по чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, респективно - не обуславят дължимост на ДНИ и ТБО. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Анализът на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ показва, че дължимостта на ДНИ не е поставена в зависимост от подаването декларация от страна на задълженото лице. Дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на ДНИ. Подаването на декларация само по себе си, без да са налице посочените по-горе предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за ДНИ, както и задължение за ТБО. Предвид изложеното по-горе, в случая с АУЗД неправилно е начислен данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци. Като е достигнал до този извод и е отменил обжалвания акт, с който са определени задължения на Бонка Пехливанова за ДНИ и ТБО към 31.03.2011 г., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,