Решение № 2183 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2014 г.
ВАСV отделение26.02.2015 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/10.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1938/2013 г. от Административен съд гр. Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2183 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Валери Димитров Шопов от гр. София против решение № 66/10.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1938/2013 г. от Административен съд гр. Бургас като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна - полицейският орган при 05 Районно управление на полицията (РУП) гр. Бургас не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отменен, съдът отхвърля жалбата на Валери Димитров Шопов против заповед рег. № 151/екз. 1/29.07.2013 г., издадена от полицейски орган при 05 РУП - Бургас за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 и при наличието на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 от АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - противоправни действия на жалбоподателя, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото сочат на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) - управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, а в заповедта е посочено правното основание за задържането, което кореспондира с приетите и задълбочено обсъдени от първоинстанционния съд доказателства, което опровергава доводите в касационната жалба за нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за законосъобразност на заповедта на полицейския орган предвид противоправното поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Неоснователно е оплакването на касатора за противоречие на обжалваното решение с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Задържането на Шопов на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. при наличието на законовите предпоставки за това не нарушава правата му и основните свободи доколкото е предвидено в национален закон и при спазване на процедурата, установена в закона. В този смисъл не е нарушено правото на касатора на лична свобода и неприкосновеност както повелява разпоредбата на чл. 30 от Конституцията на Република България. По тези съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение