Решение № 7404 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2015 г.

Решение № 7404 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Т. Н. Т. от [населено място], област П., подадена чрез пълномощник адв. А. Ф., против решение № 68 от 24.02.2015 г. по адм. дело № 767/2014 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-140-6500/1037 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 650 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С допълнително становище към жалбата се излага, че съдът не е обсъдил възраженията направени с допълнителна молба относно извършените теренни проверки. Излага, че неправилно съдът се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза, която е негодно доказателствено средство за установяване на фактическите обстоятелства по оспорения акт. Смята, че са необосновани изводите на съда относно установената недопустима площ за подпомагане от 6,42 ха, като излага че размерът на тази площ е 6,08 ха, при която е допустимо подпомагането и излага свои изчисления относно допустимите и недопустими за подпомагане площи. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени уведомителното писмо за отказаното финансиране, като се върне преписката на административния орган или се върне делото за ново разглеждане от административния съд. Ответникът - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно. Излага, че правилно е отказано финансово подпомагане по посочените БЗС и схеми, тъй като попадат извън допустимия слой за подпомагане за кампания 2013 г. или се застъпват с посочени от други земеделски производители, като са изключени от подпомагане тези застъпващи се парцели, за които касационния жалбоподател не е представил документи за собственост или ползване или са представени такива и от двамата. Излага, че допустимия слой за подпомагане за 2013 г. е одобрен със заповед на министъра и се изработва след ортофото заснемане на терена и при необходимост се извършват теренни проверки, като в това производство не може да се оспорва заповедта за одобряване на допустимия слой включително и да се оспорват протоколите от теренните проверки. Излага, че по протокола от съдебно заседание на 15.12.2014 г. процесуалния представител на касационния жалбоподател не е възразил срещу назначаването на СТЕ, поискал е и съда му е предоставил възможност да посочи задача на в. л., но такива не са посочени и правилно АС не е допуснал свидетели за обстоятелства, които са установени с писмени документи. Излага, че съгласно приложимите регламенти, свързани с финансово подпомагане с Европейски средства и общата селскостопанска политика, цялата дейност на ДФЗ свързана с идентификацията на земеделските производители и земеделските парцели, начина на проверка и контрол, определяне на сумата за плащане е компютъризирана, поради което УП е в такъв вид, като в таблица е посочен за всеки парцел каква площ е заявена, какво е установено при компютърната проверка по допустимия слой за подпомагане или се отнася за застъпване, а отделно е посочено коя е приложимата правна норма за всяка колона и защо се отказва финансова помощ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 68 от 24.02.2015 г. по адм. дело № 767/2014 г. на Административен съд - П., е отхвърлена жалбата на Т. Н. Т. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-140-6500/1037 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие", в частта с която изцяло е отказано оторизиране на суми по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР 1/, както и е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 650 лв. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че е установено при извършените административни проверки от административния орган, че е налице двойно заявени площи от други земеделски стопани, за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен, както и останалите кандидати, които са декларирали по отношение на всеки от фигуриращите БЗС дали потвърждават ползването на застъпената площ, дали се отказва от същата или частично потвърждава ползването на част от застъпените имоти, като за доказателство относно правото си на ползване върху площите са представили писмени доказателства. Приел е, че недопустимите площи в оспореното уведомително писмо се установяват и от допусната и приета съдебно техническа експертиза, в която са посочени причините за изключените недопустими площи с неотстранени застъпвания възлизащи на 2.15 ха и разлики получени след административни проверки за площи в размер на 4.27 ха, поради изключени от слоя за "Площи в добро земеделско състояние", както и правилно е изчислен процента на наддеклариране и е съобразен с правилото на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Съдът е приел, че са налице хипотезите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, съответно по мярка НР 1, за която са относими и разпоредбите на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане мярка 211 и мярка 212 от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г., поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Т. Н. Т. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-140-6500/1037 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие", в частта с която изцяло е отказано оторизиране на суми по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР 1/. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Обективно е установено от съда, че жалбоподателят е подал заявление за регистрация 2013 г. и заявление за единно подпомагане на площ с уникален регистрационен номер /УРН/ 573246 в землището на [населено място] за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., по СЕПП, СНДП и НР1 с площи в общ размер на 36.55 ха. Установено е, че за кампания 2013 г. при извършени административни проверки е установено наличие на площи по СЕПП и НР1 в общ размер на 6,42 ха, представляващи наддекларирани /недопустими/ площи, а именно площи заявени от повече от един земеделски стопанин, за които застъпването не е отстранено - 2.15 ха и площи попадащи извън допустимия слой "Площи в добро земеделско състояние" - 4.27 ха. За установените застъпвания на кандидата и на земеделски стопани, чиито заявени имоти се застъпват с тези на оспорващия, са изпратени уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат, в които им е указано да потвърдят площите, за които кандидатстват посредством представяне на документи. След спазване на процедурата по Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за част от парцелите са представени договори за ползване, както от жалбоподателя, така и от другите земеделски стопани, поради което са отказани за подпомагане. Констатациите на административния орган се потвърждават и от допуснатата и приета съдебно - техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че констатациите по УП се потвърждават от СТЕ. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че не е допуснато нарушение от страна на административния орган, който е установил допустимите за подпомагане площ, както и че размера на наддекларираните /недопустими/ по СЕПП и по НР 1 площи в размер на по 6.42 ха или в процент изчислен съобразно чл. 58 от Регламент № 1122 от 2009 г. по СЕПП, СНДП и НР 1 е 21.31 %, поради и което е отказано финансиране като санкционираната площ е равна на установената площ, тъй като в случая съотношението между площ неодобрена за плащане и площ одобрена за плащане е повече от 20 %. Съответно съдът правилно е приел, че в УП е мотивиран отказа с чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, съответно по мярка НР 1 - нормативно основание по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане мярка 211 и мярка 212 от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г., както и приложимите съгласно чл. 58 от Регламент № 1122 от 2009 г., за помощта по СЕПП и по чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. по НР1. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил доказателствата по делото, както и е отказал събиране на доказателства относими към възраженията по жалбата. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици, които са подробно разгледани в обжалваното решение. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към процесните СЕПП и НР 1,които съдът е обсъдил в мотивите. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка като мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4, 5 и 6 от ЗПЗП ( в приложимата редакция преди - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой, както и тези за които са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено след извършена процедура по чл. 17, ал. 6 от и чл. 18 от Наредба № 5 от 27. 02.2009 г. В обясненията към тази колона е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване, респ. е налице спор относно правното основание за ползване. По отношение на НР 1 по същия начин е установено от съда, че административният орган е посочил фактически и правни основания за отказа свързани с двойно заявени площи и площи, които не попадат в специализирания слой. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган, като фактическите констатации се потвърждават от заключението на вещото лице по делото. В последното е посочено, че за кампания 2013 г. специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е в съответствие с новата цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., както и са извършени теренни проверки във връзка с обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2013 г. в периода 11.09. -17.09.2013 г. В случая актуализацията е извършена чрез използване на сателитни снимки след дешифриране извършена през същата година на заявяването на площите от оспорващия за 2013 г. и попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от същата година. За тези територии е извършено дешифриране на актуалната цифрова карта, в резултат на което част от заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". От заключението на вещото лице е установен и размерът на наддекларираните площи по всяка от отделните схеми и мерки, процент наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, както и наличието на неотстранени от жалбоподателя застъпвания, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за частичния отказ за подпомагане. По отношение на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, следва да се отбележи, че тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и затова същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил представените документи за ползване на земеделските парцели, както и че за друг земеделски стопанин са отразени в негова полза застъпванията. Съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция ДВ, бр. 21 от 2012 г.) заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от техните ползватели към 31 май на годината, през която се подава заявление за подпомагане. В случая от страна на касатора и други земеделски стопанин са представени договори за наем за ползване на спорните земеделски парцели, които са валидно правно основание за ползване по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка е извършена процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, при която са представени документи за застъпените площи. Съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 (в приложимата редакция ДВ, бр. 21 от 2012 г.) когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване. За останалите застъпени площи Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Представените договори за наем, сключени от жалбоподателя и от друг земеделски стопанин, сочат на възникнал материалноправен спор за право на ползване на земеделските стопанства, който не е бил известен на административния орган. За прилагането на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 не се изисква от административния орган при представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, да установява владението или държането на застъпените площи към 31 май на съответната година. Отнася се за материалноправен спор между земеделските стопани, които следва да бъде решен по общия ред, като по отношение на отказа за подпомагане в случая е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредбата, респ. чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, след като пред административния орган са представени документи от повече от един земеделски стопанин. Обосновано съдът е установил и с оглед заключението на СТЕ, че процента на наддеклариране, който по СЕПП и НР1 остава в границите от 20% до 50%, и съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 65/2011 г., се санкционира цялата площ, която е допустима за подпомагане, и се отказва изцяло исканата субсидия. Правните изводи на съда съответстват на фактическите установявания и обосновават правилно постановено съдебно решение. Представените в становището по касационната жалба изчисления за по-нисък размер на наддекларираните площи - 6,08 ха не е доказан и установен в производството, поради и което доводите за установен процентно отношение под 20% на наддекларираната площ, са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлил жалбата. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение