Решение № 1482 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2013 г.

Решение № 1482 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по подадена касационна жалба от Крум Трифонов Тодоров в качеството му на ликвидатор на "Сервиз Импекс" ЕООД със седалище гр. Пловдив против решение № 122 от 17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1887 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата са развити оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяната му и решаване на спора по същество, като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - община Садово, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба, подадена срещу посоченото по-горе решение, с което е бил оставен без разглеждане предявеният иск срещу община Садово в частта, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди поради отказ на общината да изготви ПУП, и е било прекратено производството по делото, е процесуално недопустима като просрочена. В останалата част касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив, е оставил без разглеждане предявения от "Сервиз Импекс" ЕООД, в ликвидация, срещу община Садово иск за сумата 130 000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), представляваща обезщетение за имуществени вреди като последица от бездействия на служители на ответника, изразяващи се в отказ да бъде издаден служебен ПУП, обективиран в писмо № 20-00-181 от 21.09.2006 г. на кмета на община Садово, като е прекратил производството по делото. Със същото решение е бил отхвърлен предявеният от "Сервиз Импекс" ЕООД, в ликвидация, срещу община Садово иск за сумата 130 000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени вреди като последица от бездействия на служители на ответника, изразяващи се в липса на отчуждителна процедура по реда на чл. 205 - 209 от ЗУТ за имотите на ищеца, както и осигуряването на достъп до тях във връзка с извършено одържавяване на имоти на дружеството с Решение № 950 на Министерския съвет от 13.12.2005 г. (ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград" на територията на община Садово, област Пловдив, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 1 от допълнителните разпоредби на същия закон. Съображенията за това са били, че по делото не е било констатирано бездействие от страна на администрацията на общината, поради което липсвало основание да бъде ангажирана отговорността й по реда на чл. 1 ЗОДОВ. В тази връзка е посочено, че за кмета на общината липсвало задължение да обявява заповед № РД-02-14-586 от 13.10.2004 г., издадена от министъра на МРРБ във връзка с отчуждаване от ищеца на негови имоти, тъй като същата била обявена в ДВ, бр. 97 от 2004 г. Следващата претенция за присъждане на вреди - поради допуснато бездействие на общината да отчужди по реда на чл. 205 - 209 ЗУТ имоти - собственост на ищеца, до които последният вече нямал достъп поради извършеното одържавяване по реда на чл. 34 ЗДС, съдът е приел, че е неоснователна, тъй като липсвала нормативна уредба, която да задължава общината да извърши отчуждаване на такива имоти. От тази фактическа обстановка е направен извод, че не е налице бездействие на служители на ответника, въз основа на което да бъде ангажирана отговорност по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, като последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. В случая е неприложима материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е било доказано твърдяното бездействие на служители на общината, и по конкретно - да е налице законово изискване да бъдат предприети действия по реда на чл. 205 - 209 от ЗУТ, като последицата от това бездействие да е в причинна връзка с твърдените от ищеца претърпени вреди и пропуснати ползи. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, в конкретния случай е било извършено отчуждаване на имоти на ищеца от друг орган на изпълнителната власт по реда на чл. 34 и сл. ЗДС, което води до липса на виновно поведение от страна на служители на общината, и като последица от това не може да бъде ангажирана каквато и да било отговорност на община Садово по реда на ЗОДОВ. Само това обстоятелства е било достатъчно да бъде отхвърлен предявеният иск. По отношение на касационната жалба, подадена срещу посоченото по-горе решение, с което е бил оставен без разглеждане предявеният иск срещу община Садово в частта, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди поради отказ на общината да изготви ПУП, и е било прекратено производството по делото, същата е процесуално недопустима като просрочена. Видно от връченото съобщение, че решението е изготвено, то е получено от касатора на 21.01.2013 г., като седемдневният срок за неговото обжалване в прекратителната му част е изтекъл на 28.01.2013 г. След като касационната жалба е била подадена на 04.02.2013 г. (видно от входящия й номер в Административния съд - Пловдив), то тя е подадена след срока по чл. 230 АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,