Решение № 1428 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2013 г.

Решение № 1428 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Юлия Кръстева Видина от гр. Пловдив, против решение № 5136 от 23.07.2013 г., постановено по адм. дело № 130/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение № 559 от заседание № 174/07.12.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия, състав по неврологични болести. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Поддържа се, че болничният лист е издаден от компетентно лице, в предвидената от закона форма, при спазване на законовите предпоставки за това - заболяването е установено с амбулаторен лист № 1086/9.03.2012 г., при липса на предпоставките по чл. 12 от НМЕ и при точно отразяване наличието на временна нетрудоспособност. Развиват се доводи, че в случай на потвърждаване на обжалваното съдебно решение ще се стигне до отмяна на болничен лист № 45124, въпреки че по делото няма спор относно факта на заболяването и настъпилата временна неработоспособност, а само относно началната дата на започване на отпуска и това ще доведе до препятстване на възможността жалбоподателката да ползва осигурителните си права. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Пловдивски общински инспекторат в писмен отговор поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил експертно решение № 559 от заседание № 174/07.12.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия, състав по неврологични болести, с което е отменено експертно решение № 1836 от заседание № 122/10.07.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания, трети състав и вместо това е потвърдил болничен лист № 45142, издаден на 09.03.2012 г. от ЕТ "Д-р Ангелина Сивкова-Дачева - Амбулатория за ИП за ПМП", гр. Пловдив, за временна неработоспособност на Юлия Кръстева Видина - младши инспектор в Пловдивски общински инспекторат, община Пловдив, за времето от 09.03.2012 г. до 15.03.2012 г. поради заболяване с диагноза "Синдром на вертебробазиларната артериална система". За да постанови този резултат, Административен съд София - град е приел, че ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, от специализиран състав по неврологични болести, определен съобразно водещата диагноза (чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето и чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи), в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Обосновал е заключение за допуснато нарушение на нормата на чл. 9, ал. 1, изр. 3 и 4 от НМЕ, като е приел за безспорно установено, че на 9.03.2012 г. - началната дата на временната неработоспособност, Юлия Видина е била на работа от 6.30 ч. до 9.25 ч., когато й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради което в този случай отпускът, даден за временна неработоспособност, започва от деня, следващ този, в който е установена временната неработоспособност. Обжалваното решение е неправилно. Макар съдът принципно правилно да е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, то необосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспореното пред него експертно решение и е отменил същото изцяло, без да реши спорът по същество. Действително в случая не се оспорва фактът на заболяването на Видина, установено с амбулаторен лист № 1086, издаден на 09.03.2012 г. в 12.05 часа. Спорният по делото въпрос е свързан с началната дата на отпуска за временна неработоспособност, определена в болничен лист № 45142, в хипотезата, в която е установено, че в деня на констатиране на временната неработоспособност (09.03.2012 г.), лицето е било на работа. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност при предвидените в разпоредбата предпоставки. С чл. 162, ал. 2 от Кодекса на труда е предвидено отпуските при временна неработоспособност да се разрешават от здравните органи. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ временна неработоспособност е налице в случаите, когато осигуреното лице не може да работи поради общо заболяване. По силата на ал. 2 на същата норма отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по утвърден образец. В чл. 6, ал. 4 от НМЕ е предвидено, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4. Съгласно правилото на чл. 9, ал. 1, изр. 1 - 4 от НМЕ болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето. По делото е безспорно установено, че касационната жалбоподателка е била на работа до 9.25 часа на 9.03.2012 г., поради което в болничния лист е следвало да се отрази като начална дата на отпуска за временна неработоспособност следващия календарен ден - 10.03.2012 г., а не датата, на която е била на работа съгласно изрично предвиденото в чл. 9, ал. 1, изр. 3 и 4 от НМЕ изключение. В правомощията на НЕЛК съгласно чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи, при наличие на специфичната хипотеза на допуснато нарушение по чл. 9, ал. 1 от НМЕ, е да отмени решението на ТЕЛК и да определи началната дата на отпуска за временна неработоспособност по издадения болничен лист, която в случая е 10.03.2012 г. Ето защо, като е потвърдил изцяло болничен лист № 45142, НЕЛК е издал незаконосъобразен акт в тази му част. ЕР на НЕЛК в частта, в която е потвърден болничният лист относно определената начална дата на отпуска за временна неработоспособност е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, изр. 3 и 4 от НМЕ. С оглед изложеното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК оспореното ЕР на НЕЛК следва да бъде отменено в тази част и въпросът следва да се реши по същество, като се определи начална дата на отпуска за временна неработоспособност по болничен лист № 45142 - 10.03.2012 г. В останалата част ЕР на НЕЛК е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Работодателят не оспорва факта на заболяването на Видина. Болничният лист за времето от 10.03. до 15.03.2012 г. е издаден в съответствие с чл. 6, ал. 1 от НМЕ. Няма спор, че касационната жалбоподателка е била в състояние на временна неработоспособност за посочения период с определената в болничния лист диагноза. Следователно, като е отменил ЕР на ТЕЛК и е потвърдил болничен лист № 45142 в тази му част, административният орган е постановил законосъобразен акт. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационната инстанция следва да отмени обжалваното съдебно решение, като в тази част постанови друго, с което да отхвърли оспорването на Пловдивски общински инспекторат срещу ЕР № 559 от заседание № 174/07.12.2012 г. на НЕЛК, състав по неврологични болести в частта, в която е отменено ЕР на ТЕЛК и е потвърден болничен лист № 45142 относно констатираната временна неработоспособност на Юлия Кръстева Видина за времето от 10.03.2012 г. до 15.03.2012 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение