Решение № 506 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 432/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР- Стара Загора против решение 480/ 5.12.2022 г. по адм. д. 679/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Иска отмяна на решението като неправилно и развива подробни съображения. Твърди, че мотивите към заповедта са в предложение УРИ-8245р- 11782 / 31.08.2022 г., поради което решението е необосновано, материална незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационна жалба П. Желев, гр. Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жаба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, спрямо която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е заповед 349з-3305/ 9.09.2022 г. на директора на ОДМВР - Стара Загора, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 7, б. "вв" от Наредба 8121з -1060/2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР /Наредбата/ на П. Желев е определено допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности в размер на 2 %, считано от 1.09.2022 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Желев е заемал длъжността [длъжност] в група [група], сектор [сектор]- [населено място] при ОДМВР - [населено място]. На 31.08.2022 г. началникът на Второ РУ-Стара Загора на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 6, ал.1 от Наредбата в качеството си на пряк ръководител е отправил предложение до директора на ОДМВР - Стара Загора за размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от държавни служители. Със същото предложение за неосъществена пряка охрана на обществения ред и на основание чл. 10, ал. 2, т. 7, б. "вв" от Наредбата е предложил да бъде определено допълнително възнаграждение на Желев в размер на 2%, а на друг служител мл. експерт А. Петков допълнително възнаграждение в размер на 5%, и за двамата считано от 1.09.2022 г. За да отмени заповедта съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото в мотивите към заповедта липсват конкретни факти за работата на служителя. Решението е правилно. В мотивите на административния акт, намиращи се към предложението, е посочено каква не е работата на полицейския служител: не работи непосредствено по опазване на обществения ред, не планира, не отчита, не контролира и анализира получени резултати от дейността по опазване на обществения ред, безопасността и контрола на пътното движение и т.н./ л.10 от делото/. Допълнително възнаграждение се определя по чл.6, ал.1 от Наредбата на базата на съответната специфична служебна дейност по определението на пар. 26а от ДР на ЗМВР, въз основа на предложение по чл. 6, ал. 2, за действително отработено време по чл. 3, ал. 1 и се изплаща за текущия месец по чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Органът действа в рамките на оперативна самостоятелност при определяне на размера на допълнителното възнаграждение в определените с наредбата рамки, но това не може да е произволно и трябва да има точни, ясни и конкретни съображения за конкретния процент на допълнителното възнаграждение на всеки от служителите. Още повече, че със същото предложение за друг служител и със същите мотиви е предложено допълнително възнаграждение в размер на 5%. Не става ясно и за какъв период от време се определя съответния размер на допълнителното възнаграждение. По делото има данни за конкретни периоди от време, през които служителят е бил командирован за охрана на държавната граница и да участва в специализирани полицейски операции, които въобще не са обсъдени от административния орган. Като е отменил акта, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. / в същия смисъл решение 5983 от 6.06.2023 г. на ВАС по адм. д. 9673/2022 г., V отд., решение 5488 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. 3549/2022 г., V отд. /. Ответната страна не претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение