Решение № 6734 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2017 г.

Решение № 6734 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И. от гр. П., ул. "К." ..№..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Илиев, против решение № 940 от 05.06.2017 г., постановено по адм. дело № 83/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - П., с което е отхвърлена жалбата против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 16-0239000544/05.12.2016 г. на началник сектор към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - П., Районно управление (РУ) - гр. А.. По оплаквания, подробно изложени в жалбата, релевира касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, с искане за отмяна на съдебното решение и заповедта за прилагане на ПАМ. Касаторът твърди, че издателят на акта не е цитирал правно основание за налагането на ограничителната мярка, както и че неявяването му за даване на кръвна проба се дължи на обективни причини. Позовава се на резултат от извършено изследване, което не е отчело алкохолно съдържание. Ответникът - началникът на сектор към ОДМВР, РУ Асеновград не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Т. И. срещу заповед за налагане на ПАМ № 16-0239-000544/05.12.2016 г., издадена от началник сектор ОД на МВР при РУ Асеновград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е приложена на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца", решаващият съд е приел за осъществени описаните в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 914728/25.11.2016 г. факти, а именно: че на 25.11.2016 г. около 22.20 ч. в село Т., жалбоподателят е управлявал лек автомобил, след употреба на алкохол, като при извършена проба с техническо средство, същото е отчело 0,78 промила от издишания от водача въздух. С оглед на установеното и позовавайки се на допуснато нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, компетентният орган е издал заповед за прилагане на ПАМ. При така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на данните по делото е формирал извод за наличие на твърдяното нарушение, позовавайки се на описаните в акта фактически констатации, потвърдени от разпитаните по делото свидетели Б. Т. и Д. З., чиито показания е кредитирал изцяло и приемайки за осъществена предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в приложимата към спора редакция, ДВ, бр. 101/2015 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. Нарушението следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Ето защо, при произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за реализиран фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо жалбоподателя. От ангажирания доказателствен материал е безспорно, че проверката на автомобила е извършена от оправомощени за целта служители на РУ Асеновград, при която е установено, че водачът е употребил алкохол. От съставения АУАН, чиито констатации не са оспорени и опровергани в съдебното производство, както и от показанията на свидетелите Точев и Запрянов, се обосновава категоричен извод, че е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, поради което законосъобразно е приложена ПАМ. В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. Действително, в диспозитива на акта е цитирана разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", като не е изрично записано, че е от ЗДвП, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон, като основание за налагане на ПАМ. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН № Г914728/25.11.2016 г., в който надлежно са изписани нарушените законови разпоредби. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на правните изводи на съда, като изградени въз основа на неверни фактически констатации. Съдът е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, аргументирано е посочил защо кредитира една група от свидетелските показания и не дава вяра на друга, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел правилен правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правилни са и изводите на решаващия съд относно обстоятелството, че жалбоподателят е следвало да положи достатъчни усилия, за да си осигури превоз и съответно да даде кръвна проба своевременно, като същевременно се е отклонил от зададеното в талона за медицинско изследване място за даване на кръвната проба. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/Наредбата), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 63/17.07.2001 г.,) при съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП попълва и талон за медицинско изследване (приложение № 1) в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет. В ал. 3 от същата разпоредба е посочено, че длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва: лечебното заведение, в което той следва да се яви; срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение и до 120 минути - в останалите случаи. Според чл. 6 Наредбата, в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Видно от представения по делото талон за медицинско изследване № 0005753 (л. 9) изискванията, визирани в Наредбата са спазени, като на водача е даден срок от 120 минути и е посочено лечебното заведение, в което следва да бъде направено изследването - МБАЛ - Асеновград. Негово право е да прецени дали да извърши или не медицинско изследване в тази хипотеза, но за да може да обори показателите, установени с техническо средство, той трябва да се яви в указаното лечебно заведение в определения срок. От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът не е направил това в указания срок и в изрично посоченото лечебно заведение. С това той се е лишил от възможността да опровергае показателите от изследването с техническо средство и съдът правилно е приел за доказани материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, в хипотезата, изрично изписана словом в оспорения акт, а именно: управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 1,2 на хиляда, установена с техническо средство "Алкотест". Доводите на касатора за обективна невъзможност за своевременно придвижване до медицинското заведение, както и позоваването на резултат от проба, извършена след изтичане на определения срок и в друго заведение, са ирелевантни за спора и не могат да обосноват различен правен резултат. Предвид изложеното, не са налице заявените касационни основания и при липсата на нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение