Решение № 7668 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2021 г.

Решение № 7668 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив срещу Решение № 610/24.03.2021 г., постановено по адм. дело № 2610/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено, по жалба на С. Г., Решение № Ц2153-15-123 от 06.08.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/протокол № N01141/08.04.2020 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив. Преписката е върната на Директора ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по жалба вх. №Ц1012-15-169/13.07.2020 г. на С. Г. против Разпореждане № [ЕГН] /протокол № N01141/08.04.2020 г./ на Ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издаденото решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – С. Г., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № Ц2153-15-123 от 06.08.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от С. Г. жалба вх. № Ц1012-15-169/13.07.2020 г. против Разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01141/08.04.2020 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК административният орган е издал индивидуалният административен акт без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е извършил цялостна проверка на спорните обстоятелства, отнасящи се до исканата лична пенсия за инвалидност от С. Г., в частност за началния момент, от който тя да бъде отпусната в минимален размер, до взимане на решение за определяне на действителния й размер. Развити са съображения, че административният орган не е съобразил чл. 5 "Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития", б. Б от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация на системите за социална сигурност, съгласно която разпоредба "когато, съгласно законодателството на компетентната държава-членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава-членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава-членка, като настъпили на нейната територия". Въз основа на представеното от оспорващия С. Г., Удостоверение за тежко хронично заболяване съгласно § 62 от Кодекса за социално осигуряване V на ФРГ, от първоинстанционния съд е обоснован извод досежно датата на настъпилата 100% трайно намалена работоспособност на жалбоподателя, като е приета с начален момент от 15.06.2017 г. Изложени са мотиви, че за същия начален период са представени и достатъчно други писмени доказателства от компетентните социални служби във ФРГ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд отменя Решение № Ц2153-15-123 от 06.08.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/протокол №N01141/08.04.2020 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ – гр. Пловдив, като връща преписката на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по жалба вх. №Ц1012-15-169/13.07.2020 г. на С. Г. против Разпореждане № [ЕГН] /протокол №N01141/08.04.2020 г. / на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като и проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Със заявление, подадено в компетентната институция на Германия на 13.02.2017 г., входирано в ТП на НОИ – Пловдив с вх. № 2213-15-12/16.06.2017 г., С. Г. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 72 - чл. 74 КСО и Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и Регламент /Е0/ № 987/2009 г. Към датата на заявлението лицето е навършило 49 г. 02 м. и 28 дни. По делото не се спори, че на С. Г. за времето от 01.10.1985 г. до 01.07.2001 г. е зачетен стаж, придобит на територията на Република България, с обща продължителност 07 г. 11 м. и 28 дни. С формуляр Е 205 DE е потвърден осигурителен стаж в Германия за периода 01.07.2001 г. до 12.02.2017 г. с обща продължителност на 15 г. 06 м. и 12 дни. От горното следва, че С. Г. има зачетен общ осигурителен стаж в България и Германия, придобит до датата на заявлението в компетентната институция на Германия – 23 г. 06 м. и 10 дни. Спорен от правна страна е въпроса относно началната дата на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия казус са приложими Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, които от 01.05.2010 г. отменят предходните Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72). Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. В Решение на Съда (осми състав) от 12 март 2020 година по дело C-769/18 (Caisse d’assurance retraite et de la santй au travail d’Alsace-Moselle срещу SJ и Ministre chargй de la Sйcuritй sociale) се подчертава, че член 5 от Регламент № 883/2004, тълкуван в светлината на съображение 9, установява изведения от съдебната практика принцип на приравняване на обезщетения, доходи и факти, който законодателят на Съюза е искал да въведе в текста на посочения регламент, така че този принцип да се развие, като се спазят същността и духът на решенията на Съда (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., Bocero Torrico и Bode, C-398/18 и C-428/18, EU: C: 2019: 1050, т. 29 и цитираната съдебна практика). В този контекст член 5, буква б) от Регламент № 883/2004 предвижда, че когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия. Предвид горното, първоинстанционният съд правилно кредитира представеното от С. Г. Удостоверение за тежко хронично заболяване, съгласно § 62 от Кодекса за социално осигуряване V на ФРГ от 15.06.2017 г. Фактът на инвалидизиране, пораждащ право на пенсия по чл. 72 - чл. 74 КСО, не настъпва по силата на прякото действие на закона, а по силата на издаден акт от органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност. Влязлото в сила експертно решение удостоверява с обратна дата основанието и датата, от която се пораждат пенсионните права. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо нарушение от първоинстанционния съд на съдопроизводственото правило за преценка на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд обосновано намира обжалвания акт за издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК и немотивиран по отношение на наличието на конкретните законоустановени изисквания (материалноправни предпоставки) при определяне на началната дата за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд при правилно приложение на материалния закон отменя Решение № Ц2153-15-123 от 06.08.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/протокол №N01141/08.04.2020 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната за ново произнасяне досежно началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Г.. Първоинстанционното решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,