Решение № 2283 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 246/2012 г.

Решение № 2283 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 246/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Кокет" ООД, гр. Димитровград, представлявано от Васил Тодоров Василев - управител, чрез процесуалния си представител адв. Венелин Карев Челебиев, против решение № 610 от 17.11.2011 г., постановено по административно дело № 598 от 2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-132-8 от 15.07.2011 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 1136 от 12.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление. С касационната жалба и в съдебно заседание касаторът изтъква доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа искане за отмяна на решението на Административния съд - Хасково и решаване на делото по същество, като се отмени и решение № Ж-132-1 от 15.07.2011 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 1136 от 12.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото управление. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" - Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира същата за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от "Кокет" ООД, гр. Димитровград решение № Ж-132-8 от 15.07.2011 г. на директора на РУСО - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 1136 от 12.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумата от 3010,00 лева главница и начислена лихва в размер на 2886,98 лева по ревизионен акт за начет вх. № 12 от 24.06.2010 г., издаден против осигурителя "Кокет" ООД, гр. Димитровград, представляваща изплатено парично обезщетение в полза на Веселина Стефанова Василева за отглеждане на малко дете за периода от 1.06.2005 г. до 31.01.2007 г. Административният орган е мотивирал решението си с обстоятелството, че за посочения период Веселина Стефанова Василева е нямала право на отпуск по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), тъй като трудовото правоотношение на майката на детето Татяна Василева Тодорова с ЕТ "Нуша - Теменуга Василева" е било прекратено на 1.06.2005 г., от което следвало, че последната нямала право на отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 КТ, което я лишавало и от възможността да прехвърли това право на някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ. Несъобразяването с горното обстоятелство довело до неправомерно теглене на суми от дружеството - касатор за лицето Веселина Василева (баба на детето), която нямала право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 КСО. Посочил е, че осигурителят бил отговорен за изтеглените от бюджета на ДОО парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО за Веселина Василева за времето от 1.06.2005 г. до 31.01.2007 г., в размер на 3010,00 лева главница и 2886,98 лева - лихва, представляващи неправилно извършен осигурителен разход и причинена имуществена вреда на ДОО. С постановеното решение, Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на "Кокет" ООД, гр. Димитровград, като е намерил за правилно изразеното от директора на РУСО - Хасково становище в решение № Ж-132-8 от 15.07.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената форма, като съдържа всички предвидени реквизити. За да отхвърли оспорването съдът е приел за установено, че "Кокет" ООД, гр. Димитровград, в качеството си на осигурител неправилно е извършил начисляване, съответно теглил парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО за времето от 1.06.2005 г. до 31.01.2007 г. Съдът е обосновал извода, че законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва от осигурителя - настоящ касатор, тъй като отпускът по чл. 164, ал. 3 КТ не следвало да бъде разрешен, предвид факта, че към 1.06.2005 г. е било прекратено трудовото правоотношение на титуляра на правото на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, което довело до неправомерно теглене на суми от държавното обществено осигуряване за посочения период. Извел е извод, че след като към посочената дата не съществувало главното право, то съответно не можело да се породи и акцесорното такова. Решението на Хасковския административен съд е правилно. От фактическа страна е установено, че Веселина Василева (баба на детето) била назначена в дружеството - касатор с трудов договор от 4.01.2000 г. С молба до управителя на дружеството същата е поискала ползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст съгласно чл. 164, ал. 3 КТ, считано от 1.06.2005 г., с приложени документи: декларация приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 НРВПО, подписана от майката - Татяна Василева Тодорова, с която последната дава съгласие допълнителният платен отпуск за отглеждане на детето й Веселина Йовчева Лукова, родено на Х.ХХ.ХХХХ г., да се ползва от баба му Веселина Василева и справка от предприятието, в което работи майката - ЕТ "Нуша - Теменуга Василева", приложение № 3 към чл. 46, ал. 3 от наредбата, удостоверяваща, че същата е осигурена за общо заболяване и майчинство с трудов договор до 1.06.2005 г., ползвала е 16 дни отпуск по чл. 164 КТ за отглеждане на детето, считано от 7.05.2005 г. и остава да ползва още 638 дни. Срокът на прехвърленото майчинство на бабата Веселина Василева бил фиксиран от 1.06.2005 г. до 1.02.2007 г. Установено е също, че трудовият договор на майката Татяна Василева, сключен с ЕТ "Нуша - Теменуга Василева", гр. Димитровград, е бил прекратен, считано от 1.06.2005 г. Съгласно декларирани в ТП на НОИ - гр. Хасково, данни, в качеството си на собственик на ЕТ "Тета кар - Татяна Тодорова", Татяна Василева е обявила трудова дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 1.06.2005 г. Съгласно нормата на чл. 164, ал. 3 КТ отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В случая не е спорно, че към момента на даване на съгласието от майката, последната е с прекратен трудов договор, което обстоятелство е било отразено в представената на касатора справка от ЕТ "Нуша - Теменуга Василева". С прекратяването на трудовото правоотношение на Татяна Василева е било погасено правото й по чл. 164, ал. 1 от КТ да ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, респективно да дава съгласие за ползването на такъв отпуск от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ. Разрешеният от касатора отпуск за отглеждане на малко дете на бабата Веселина Василева, считано от 1.06.2005 г. е в нарушение на чл. 164, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КТ защото не е спазено условието и майката и лицето което ще ползва отпуска да са в трудови правоотношения, респ. осигурени по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" от КСО. В същия смисъл е решение № 8545 от 15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 183/2011 г. по аналогичен случай. Обстоятелството, че след 1.06.2005 г. Татяна Василева се е осигурявала като самоосигуряващо се лице е ирелевантно за процесния период, тъй като законодателят регламентира правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на самоосигуряващите се лица едва с новата ал. 5 на чл. 53 от КСО (обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г.). По изложените съображения Върховният административен съд приема, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на Хасковския административен съд като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение