Решение № 10865 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13910/2014 г.

Решение № 10865 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13910/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тюф Инженеринг" ЕООД, чрез управителя Славчо Йосифов Дулев срещу решение № 5537 от 22.08.2014 г., постановено по адм. дело № 6449/2012 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, като се е позовал на писмени доказателства, които не е събрал в производството, допуснал е нарушение на материалноправните разпоредби и не се е произнесъл по цялото искане. Изложени са и съображения за необоснованост на обжалваното решение. Твърденията в касационната жалба съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира решението за незаконосъобразно и иска от Върховния административен съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата му претенция или да го отмени и върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание, чрез законния представител на търговското дружество поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез адвокат Ставрев оспорва касационната жалба. Не представя нови доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Пред административния съд "Тюф Инженеринг" ЕООД е предявил иск против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 135 500 евро и 95 000 лева. Първоначалните твърдения са за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ответника по издаване на писмо № 14-00-7548 от 5.09.2008 г., обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, както и от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в неспазване на законови срокове и отказ да издаде удостоверение за одобрение на ППС за превоз на определени опасни товари. В съдебно заседание, проведено на 15.10.2012 г. ищецът, представляван от управителя на търговското дружество е заявил, че поддържа първоначалната и уточняваща искова молба, като претендира имуществени вреди в резултат на обявения за нищожен административен акт. По искане на ответника, съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване на писмени доказателства и е указал на ищеца, че върху него е доказателствената тежест, тъй като са оспорени частни документи. В молба от 22.10.2012 г. ищецът е заявил на съда, че претендираното обезщетение е за причинени му вреди от нищожен акт и от действия и бездействия на ответника. С разпореждане от същата дата - 22.10.2012 г. съдът е задължил ищеца с писмена молба да уточни какъв е размерът на претендираните вреди, произтичащи от нищожен административен акт и какъв е размерът на вредите, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. С молба от 1.11.2012 г. ищецът е направил уточнение в изпълнение на съдебното разпореждане, че размерът на претендираните имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника е в размер на 10 500 лева за период от 3.02.2008 г. до 31.07.2008 г. и размерът на претендираните вреди, произтичащи едновременно от нищожен административен акт и незаконосъобразни действия и бездействия е 133 500 евро и 84 500 лева за периода от 5.09.2008 г. до 10.07.2010 г. При провеждане на съдебно заседание на 26.11.2012 г. съдът е докладвал за протокола постъпилите молби и не е извършил процесуални действия по тях във връзка с очертаване предмета на иска. Проведени са две съдебни заседания, като съдът е събирал гласни доказателства и е допуснал съдебна експертиза. На 16.09.2013 г. е проведено съдебно заседание, на което делото е обявено за изяснено от фактическа страна и е даден ход по същество. На 24.09.2013 г. от ищеца е постъпило искане за допълване и поправка на протокола от съдебното заседание на 16.09.2013 г. На 17.12.2013 г. с определение № 7520 съдът е отменил хода по същество и е насрочил открито съдебно заседание във връзка с искането за допълване и поправка на протокола. След тези процесуални действия, АССГ е постановил обжалваното решение, като с него се е произнесъл по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 135 500 евро и 94 000 лева, причинени от нищожен административен акт, които съставляват пропуснати ползи от нереализирана печалба във връзка със сключени договори с подробно описани страни. Административният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които да ангажират отговорността на ответника. Решението е неправилно. При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на АССГ за ново разглеждане. В производствата по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът е обвързан с фактическите основания на исковата претенция, които очертават предмета на доказване и не може да излиза извън предмета на спора. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е очертал предмета на иска, след което да обсъди относимия за спора въпрос. Едва след това следва да обсъди наличието или не на останалите кумулативни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно налице ли са вреди, от какъв характер са те и в какъв размер следва да се присъди обезщетение. Установи се по делото, че съдът не е очертал предмета на иска, както по първоначалната искова молба, така и допълнителните уточнения, като в нарушение на процесуалните правила не е направил доклад по делото, с който да очертае исковата претенция. С обжалваното решение се е произнесъл само по иска за вреди, произтичащи от нищожен административен акт. Претенцията на ищеца за вреди, произтичащи от действия и бездействия на служители на ответника не са били предмет както на доказване, така и на съдебното решение. Следва да се отбележи, че в тази част исковата молба следва да се уточни и приведе в законовите изисквания. При разглеждане на делото съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, при което не е посочил в протоколното определение кои са писмените документи, предмет на това производство, какво е оспорването - автентичност или съдържание на документа. Липсва процесуално действие на съда по приключване на това производство, съответно не става ясно в крайния съдебен акт писмените доказателства, на които се е позовал съдът дали са част от оспорените. В нарушение на процесуалните правила, след като е обявил делото за изяснено и е дал ход на съдебните прения, по повод молба за поправка и допълване на протокола, съдът е отменил хода по същество, установил е висящност на съдебния спор и е провел две открити съдебни заседания, при които е извършвал процесуални действия и по поправка на протокола и се е произнасял по доказателствени искания. Административен съд - София-град е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва решението да се отмени, делото да се върне на друг състав, който да го разгледа отново, като започне от първото процесуално действие по уточняване предмета на исковата молба. При изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение