Решение № 10894 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Калистратов от гр. Монтана против решение 43/01.02.2023 г., постановено по адм.д. 13/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което съдът е отхвърлил жалбата на Калистратов срещу отказ 1808р-32826/23.11.2022 г. на началника на РУ - Монтана за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност мотивите за необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на оръжие и е обосновал неправилен извод за отсъствие на заплаха срещу него, не е съобразил и необходимостта с оглед защита на собствеността му. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът началникът на РУ - Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на К. Калистратов за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Допълнително писмено е пояснил, че е за защита на собствеността му в [населено място] и селскостопанската продукция, която произвежда там, тъй като са извършвани нееднократни посегателства в имота му. Навел е твърдения за извършвани кражби от имота му и други посегателства, застрашаващи здравето и живота му. Към заявлението е приложил изискуемите документи. В резултат на извършена проверка от полицейските органи са изготвени докладни записки. С оспорения акт 1808р-32826/23.11.2022 г. началникът на РУ Монтана е отказал издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана на Калистратов, на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ). Административният съд - Монтана е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Калистратов като неоснователна. За да обоснове този извод, съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Посочил е, че в хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие на посоченото в заявлението основание. Приел е, че посочените от лицето доказателства за наличие на конкретна и реална опасност от посегателства по отношение на самия жалбоподател, извършени през 2013 г. и 2015 г., са образувани срещу неизвестен извършител, без да са приложени конкретни доказателства за осъдителни присъди, които да установяват, че срещу лицето или членове на неговото семейство са били налице конкретни заплахи за живота и здравето им. Съдът е приел, че за охрана по повод извършвана земеделска дейност като търговец се издава оръжие за служебни цели и за това е предвиден друг специален ред за издаване на разрешение. В изводите си съдът е съобразил и напредналата възраст на Калистратов - 82 г. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на исканото разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция са представени присъда от 19.11.1999г. на Районен съд Монтана, постановление 3941/18.05.2005 г. на Апелативна прокуратура - София и постановление за възобновяване и прекратяване на наказателно производство с изх. 1035/18.01.2023 г. на Районна прокуратура - Монтана, непредставени пред първоинстанционният съд и пред административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. Обстоятелството, че веднъж вече е издадено разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, не обвързва административния орган да го поднови автоматично, а следва по всяко искане да провери изпълнени ли са визираните в закона положителни предпоставки и липса на отрицателни предпоставки. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Твърдението на Калистратов, че оръжието му е необходимо за самоотбрана при осъществяване охраната на собствеността му и селскостопанската продукция, която произвежда, също не е доказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Посочените от лицето данни за посегателства срещу него и собствеността му са от далечен период назад във времето - 1999 г., 2004 г., 2005 г., и са неотносими към конкретното искане, с което е сезирал органа от 26.10.2022 г. Превантивните мерки за защита не са основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Доводите на жалбоподателя, че оръжието му е необходимо във връзка с предполагаеми опити за посегателство срещу личността и имуществото му, за евентуално нападение или опит за отнемане на имущество, не обосновава заключение за доказана опасност в контекста на изискването на специалния закон. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение. Като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд - Монтана е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не се претендират от ответника. Воден от горното, Върховният административен съд